Недоспиването и самотата са сред най-големите врагове на паметта с напредването на възрастта

Качественият сън, движението, балансираното хранене и социалните контакти са ключови за поддържането на мозъка в добра форма

Грижата за паметта и когнитивните функции не трябва да започва едва когато се появят първите тревожни сигнали. Според специалисти комбинацията от достатъчно сън, физическа активност, балансирано хранене и редовни социални контакти може да има важна роля за здравето на мозъка с напредването на възрастта.

Неврологът Виктор Целищев от „Скандинавски център за здраве“ посочва пред „Известия“, че един от най-важните фактори е качественият и достатъчен сън.

По време на съня мозъкът извършва редица възстановителни процеси, а хроничното недоспиване може да се отрази негативно върху паметта и концентрацията. За повечето възрастни се препоръчват около седем до осем часа сън на денонощие, както и сравнително постоянен режим.

Особено внимание трябва да се обръща на силното хъркане и епизодите на спиране на дишането по време на сън. Те могат да бъдат признак на сънна апнея – състояние, което нарушава нормалното снабдяване на организма с кислород и може да има отражение върху здравето.

Затова и общуването може да бъде част от ежедневната грижа за мозъка – независимо дали става дума за среща с приятели, семейно събиране, групово занимание или ново хоби.

Новите занимания поддържат ума активен

Изучаването на чужд език, свиренето на музикален инструмент, танците или фотографията са само част от заниманията, които могат да стимулират мозъка. Идеята е човек да продължава да учи и да придобива нови умения, вместо да разчита единствено на добре познатото ежедневие.

Стресът и изтощението обаче могат да имат обратния ефект. При продължително напрежение концентрацията се влошава, а усещането за „лоша памет“ невинаги означава наличие на сериозен когнитивен проблем.

„В състояние на изтощение мозъкът по-често избира краткосрочното облекчение пред действията, които носят полза в дългосрочен план“, обяснява клиничният психолог Анастасия Хелемеля.

Кога забравянето вече е повод за консултация?

Епизодичното забравяне е част от ежедневието, но някои промени не бива да се пренебрегват. Повтарянето на едни и същи въпроси, загубването на ориентация на познати места, затрудненията с обичайни ежедневни задачи или съществени промени в поведението са сред сигналите, при които е добре да се потърси медицинска оценка.

Причината невинаги е свързана с деменция. Някои състояния – включително определени витаминни дефицити, нарушения във функцията на щитовидната жлеза или депресия – могат да повлияят на паметта и концентрацията и подлежат на лечение.

Затова специалистите препоръчват баланс между активност и достатъчно възстановяване, както и редовна грижа за цялостното здраве.

А грижата за мозъка не е задължително да бъде сложна – понякога тя започва с достатъчно сън, разходка, среща с приятел и нещо ново, което да научим.

Движението също е тренировка за мозъка

Физическата активност е друг важен елемент от грижата за когнитивното здраве. Специалистът препоръчва около 30 минути аеробна активност дневно – например бързо ходене, плуване или каране на велосипед.

Храненето също има значение. Сред подходящите храни са риба, зеленчуци, листни зеленчуци, ядки и растителни масла, докато е добре да се ограничава прекомерната консумация на захар и силно преработени храни.

Самотата също се отразява на мозъка

Не по-малко важни са социалните контакти. Разговорите, срещите с близки и участието в различни дейности поддържат мозъка активен. Продължителната социална изолация, от друга страна, се свързва с по-висок риск от влошаване на когнитивните функции.