Млад колекционер от Симитли пази българския дух

За един млад човек българската народна носия не е просто дреха от миналото. Тя е жива история – спомен за хората, които са я носили, за техния начин на живот, за обичаите и духа на едно отминало време. Такава е каузата на Илиян Атанасовски от Симитли, който събира автентични фолклорни костюми и документира традициите на района.

Любовта му към българския фолклор започва още от детството, но страстта към носиите се засилва след смъртта на прабаба му Костадинка. Докато проучва историята на нейния род, до него достига саята на нейна леля – предметът, който по-късно се превръща в най-ценния експонат в колекцията му.

„Всичко започна оттам, че започнах да изследвам историята на нейния род и така в мен попадна саята на нейната леля. Оттогава започнах да колекционирам автентични носии, да събирам песни и да записвам обичаи“, разказа за Радио Благоевград Илиян.

Той не може да посочи точния брой на предметите в колекцията си, но сред най-ценните е именно старата сая. Това е горна женска дреха, която се носи върху кошулята – традиционната риза. Характерната за района черна сая е от края на XIX век. Изработена е от черно платно, с дълги ръкави и богата украса от гайтан по ръбовете.

Изработката на тези дрехи също разказва история. В миналото терзиите – старите шивачи – обикаляли селата и махалите, приемали поръчки и изработвали носиите по мярка. Жените сами приготвяли плата, а терзията поемал останалата работа – от кроенето и шиенето до гайтаносването.

За Илиян обаче колекционирането е само една част от мисията му. Той събира и съхранява песни, документира обичаи, организира фотосесии с автентични костюми и пресъздава традиционни обредни действия.

Сред последните му инициативи е възстановка на автентична сватба, характерна за региона. Част от дейността му е свързана и със заснемането на кратки документални филми, чрез които традициите достигат до по-широка публика.

А задачата не е лесна. С времето хората, които лично са носили тези дрехи и са пазели спомена за старите обичаи, стават все по-малко.

„Същинските носители на автентичното от това време един по един си отиват, а с тях си отива и споменът за онова време“, казва младият колекционер.

Затова мечтата му е проста, но мащабна – да съхрани и предаде на бъдещите поколения всичко автентично, което достига до него. Проектите му са десетки, а един по един започват да се превръщат в реалност.

Към своите връстници Илиян отправя послание, което обобщава неговата кауза: опазването на българския фолклор е дълг на всеки от нас. Защото съхраняването на духа на предците е един от начините да запазим паметта за тях и да я предадем нататък.