„Аз съм българче…“: Отбелязваме 105 години от кончината на Патриарха на българската литература Иван Вазов

Поклон пред Народния поет

На 22 септември 2026 година се навършват 105 години от смъртта на Иван Вазов – писателя, поета и държавника, превърнал любовта към България в слово, което и днес достига до сърцата ни.

Четири дни продължава поклонението пред Народния поет в църквата „Света Неделя“ през 1921 година. На 28 септември той е погребан в центъра на София със 101 топовни салюта – последна почит към човека, който посвети живота и творчеството си на своя народ.

Вазов оставя след себе си не просто книги и стихотворения, а цял духовен свят.

В „Аз съм българче“ той превръща детската обич към родината в думи, които поколения българи изричат с гордост. В „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ възпява красотата на родната земя, а в „Българският език“ защитава силата и достойнството на българското слово.

Неговият глас звучи и в героичните страници на „Опълченците на Шипка“, където паметта за подвига се превръща в безсмъртна поезия. В „Левски“ Вазов отдава почит на Апостола, а в „Кочо“ увековечава саможертвата и силата на българския дух.

Същата тази любов към България оживява и в страниците на „Под игото“, „Немили-недраги“ и „Чичовци“ – произведения, в които Вазов съхранява образа на една България, преживяла робство, борба, страдание и мечта за свобода.

И може би най-силно неговото послание към поколенията се съдържа в собствените му думи:

„Аз пях за България, защото я обичах. И съзнанието, че съм бил полезен на България, за мене беше най-голямата награда. За друга не мислех… И мой дълг е в крайна сметка на моя жизнен път, поради голямата вяра, която имам в бъдещето, да извикам на моя народ: „Не се отчайвай! Вярвай! Работи в братски сговор, със съединени сили!““

— Иван Вазов

105 години след смъртта му неговият глас продължава да живее. Живее във всяко дете, което казва „Аз съм българче“, във всеки, който се прекланя пред героите на Шипка, и във всеки, който усеща силата на българското слово.

Поклон пред паметта на Иван Вазов – Патриарха на българската литература!