УРОК ПО УПРАВЛЕНИЕ ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ГРАНИЦАТА: В Като Неврокопи свалиха таксите с до 30%, докато в Пиринско и в цялата страна само ги вдигат

Докато местните управи у нас редовно товарят населението с по-високи налози, съседите в Гърция орязаха сметките за вода и гробищни услуги, освободиха животновъдите от такса смет и доказаха, че кризата не се бори с административен рекет

Докато жителите на общините в Пиринския край, а и в почти цялата страна, всяка година с тревога отварят съобщенията за местни данъци и такси заради поредното скрито или открито повишение, само на една ръка разстояние от държавната граница местната власт показва коренно различно отношение към гражданите. Екипът на „Топ Преса“ проучи в детайли показателен управленски случай в съседната гръцка община Като Неврокопи, където гласуваното намаляване на местните такси с до 30 процента вече съвсем реално се отразява в сметките, получавани от хората. Решението тръгва още в началото на мандата на кмета Лефтерис Тамбуридис и неговия заместник по финансовите въпроси Йоргос Мирку, които поставят на общинската маса радикално предложение вместо ново натоварване на изнемогващите домакинства да се предприеме мащабно облекчаване на основните комунални тежести.

В основата на този гръцки управленски ход стоят услугите от първа необходимост, чиито цени у нас непрекъснато растат под удобните оправдания за инфлация, скъп ток или повишена минимална работна заплата. В Като Неврокопи свиването засяга пряко таксите за водоснабдяване и канализация, където намалението достига приблизително 30 процента, както и тарифите за гробищните услуги, орязани с около една четвърт. Макар първоначалните разчети на общинското ръководство да очертаваха общ пакет с редукция до близо 35 на сто, в официалните годишни отчети на администрацията черно на бяло е вписана потвърдената цифра от до 30 процента по-ниски общински такси. Това не остава само на хартия или като празно предизборно обещание, а стига до крайния потребител по начин, който трудно може да бъде видян в практиката на българските общини.

Особено показателна за разликата в мисленето между властите от двете страни на браздата е и специалната мярка, насочена към селското стопанство и местния поминък. По предложение на общинското ръководство всички животновъдни и стопански обекти, намиращи се извън границите на населените места, бяха напълно освободени от плащането на такса за сметосъбиране и улично осветление. За целта от собствениците се изисква единствено подаване на еднократно заявление до администрацията. Мотивът зад това решение е изключително прост, логичен и справедлив – общината не извършва сметоизвозване до тези отдалечени стопански бази и не поддържа осветителни тела в техния периметър, поради което е цинично да събира пари за фиктивно предоставяни услуги. В същото време в общините от Пиринско и редица други райони на България бизнесът и фермерите години наред водят битки срещу плащането на пълни такси смет за имоти, до които боклукчийски камион никога не е стигал.

Аргументите на гръцките управници за този смел курс заслужават сериозно внимание, защото описват действителност, абсолютно идентична с тази в българските погранични райони. Администрацията в Като Неврокопи мотивира политиката си със суровите планински климатични условия, огромните сметки за зимно отопление, географската изолираност, ниските доходи и катастрофалния демографски срив. Официалната статистика зад границата отчита спад на населението с близо 35 процента само за едно преброяване, като броят на жителите там се е стопил до едва 5323 души. Вместо обаче да реагира на обезлюдяването с вдигане на таксите върху малцината останали, за да пълни чиновническия апарат, кметът Тамбуридис избира точно обратната стратегия – намаляване на финансовия натиск като стратегически инструмент за задържане на младите семейства и за глътка въздух за най-уязвимите социални слоеве.

„Топ Преса“ извади на бял свят и друг дълбок пласт от тази история, показващ как реално се разчиства хаос в една институция. При поемането на властта новата администрация установява драстично институционално забавяне, като гражданите редовно са получавали сметки за начислени суми за водопотребление с четири или дори пет години назад. Това е поставяло хората в пълно неведение какво всъщност дължат и за кой период се отнася плащането. Ръководството на Като Неврокопи предприема паралелни стъпки за изчистване на тези огромни стари опашки и довеждане на фактурирането до реалните срокове, благодарение на което днес жителите най-накрая усещат по-ниските тарифи директно върху актуалните си месечни известия.

Най-големият шамар за местните власти у нас обаче идва от финансовите отчети. Намаляването на таксите в гръцката община изобщо не е довело до фалит, запор на сметки или спиране на публичните инвестиции. Точно обратното – в официалния отчет на община Като Неврокопи е записан завиден наличен паричен остатък от около 10,8 милиона евро. Нещо повече, местната управа продължава да развива благоустройството и обяви обществена поръчка за над 240 хиляди евро без ДДС именно за изграждане и облагородяване на гробищните паркове, за които таксите бяха драстично орязани. Това доказва, че когато има управленска воля, финансова дисциплина и уважение към труда на хората, парите стигат както за мащабни ремонти, така и за социално облекчаване на обществото.

На този фон поведението на управата в общините от Пиринско и не само изглежда направо обидно за обикновения данъкоплатец. Докато само на няколко десетки километра на юг кметовете доказват, че може да се управлява с грижа за джоба на човека, у нас всеки дефицит се кърпи по най-лесния и безсрамен начин – чрез нови налози, по-висока такса смет и непрекъснато поскъпване на живота, което прогонва хората от родните им места.