Кюстендил чества 130 години овощарска традиция: Кметът Огнян Атанасов откри Празника на плодородието

Кюстендил отново показа защо носи името „Овощната градина на България“. С богата продукция, пъстри щандове, музика и стотици жители и гости днес бе официално открит Празникът на плодородието, който тази година преминава под знака на 130 години от първото овощарско изложение в България, съобщава репортер на Pirinsko.com.

Кметът на община Кюстендил инж. Огнян Атанасов даде официален старт на празника и постави акцент върху съхраняването на традицията и предаването ѝ на следващите поколения.

„Добре дошли в овощната градина на България, добре дошли в хилядолетен Кюстендил“, обърна се Атанасов към гостите.

Кметът припомни, че преди 130 години именно в Кюстендил е организирано първото овощарско изложение в страната.

„130 години по-късно ние продължаваме традицията и я предаваме на нашите деца“, заяви Огнян Атанасов.

Той разказа и за своя среща с 95-годишна кюстендилка, която пази спомени за празника отпреди около 70 години. По думите му възрастната жена открила много прилики между празника от своите спомени и начина, по който Кюстендил го отбелязва днес, а заръката ѝ била традицията да бъде предавана на децата.

Атанасов благодари на читалищата, земеделските производители и всички, участвали в организацията. Специално внимание той отдели на овощарите, за които годината е била трудна.

„Трудните времена раждат силни хора и нашите овощари го доказаха“, каза кметът и пожела следващата година да бъде по-здрава и по-плодородна.

Сред официалните гости на празника бяха представители на държавната и местната власт, дипломатическия корпус, европейските институции и научните среди.

Ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова отправи силни думи за Кюстендил и неговото място сред градовете, превърнали плодородието и земеделската традиция в част от своята идентичност.

„Това е гордост за Европа, гордост за България“, заяви Чобанова по повод съхранената 130-годишна традиция.

Тя определи Кюстендил като многолик град, който съчетава история, минерални извори, изкуството на Владимир Димитров-Майстора и славата на „Овощната градина на България“. По думите ѝ Кюстендил се нарежда до градове в Италия, Испания и Франция, превърнали плодовете на земята в свой отличителен знак.

Чобанова поздрави и Института по земеделие, като посочи богатството от над 450 сорта ябълки и работата на учените по сортове, адаптирани към климатичните предизвикателства.

Благословия за празника отправи Велбъждкият епископ Исаак.

„Плодородието не е само на полето, то е и вътре в нас“, каза духовникът и призова хората да пазят не само плодовете на земята, но и човешките добродетели – вярата, любовта, радостта и милосърдието.

Епископ Исаак предаде и благопожеланията на Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил към жителите и гостите на Кюстендил.

Празничният център на града днес е изпълнен с щандове на земеделски производители, плодове и зеленчуци от Кюстендилския край, традиционни занаяти и творчески работилници. Институтът по земеделие представя кюстендилската ябълка и дългогодишната работа по съхраняването и развитието на овощарството.

Културната програма включва Международния детски музикален фестивал „Златни ябълки“, фолклорни и танцови формации и гостуващи състави. Тази вечер на сцената ще излязат Николина Чакърдъкова и Неврокопският танцов ансамбъл, а празничните прояви продължават и в неделя.

130 години след началото на първото овощарско изложение Кюстендил продължава да пази една традиция, превърнала се в част от историята и облика на града. А днешният празник отново събра на едно място хората, земята, труда и плодовете, които са дали на Кюстендил заслуженото име „Овощната градина на България“.