ДЯВОЛСКАТА ПЪТЕКА СЛЕД „ГОЛЕМИЯ РЕМОНТ“: РАЙ ДОЛУ, РИСК НАГОРЕ? ТУРИСТИ СИГНАЛИЗИРАТ ЗА ОПАСНИ УЧАСТЪЦИ И ЛИПСВАЩ МОСТ

Репортаж на „Топ Преса“: Истината за Дяволската пътека, която Община Борино крие зад лъскави заглавия!

Има места, които не се нуждаят от реклама. Места, за които една снимка е достатъчна, за да разбереш защо България има туристическо богатство, което често самата държава и местната власт не успяват да оценят. „Дяволската пътека“ край Борино е точно такова място. Тя не е просто поредната екопътека в Родопите. Това е маршрут, който събира на едно място ждрела, река, водопади, скални образувания, дървени мостове, отвесни участъци и природни феномени, сред които емблематичният „Дяволски мост“ и „Скритият водопад“. Самата Община Борино определя маршрута като туристическа атракция, която може да бъде достигната както откъм Борино, така и откъм Буйновската река.

„Топ Преса“ не пише за това място от разстояние. Наш екип е посещавал „Дяволската пътека“ и познава маршрута не само от снимки, туристически описания и официални съобщения. Именно затова можем да говорим за него и като журналисти, и като хора, които реално са били на терен и са видели отблизо особеностите на трасето, неговата невероятна красота, стръмните участъци, съоръженията и специфичния характер на този планински маршрут. Това е важно уточнение, защото „Дяволската пътека“ не може да бъде разбрана напълно от един рекламен текст или от няколко красиви кадъра в социалните мрежи.

„Топ Преса“ многократно е писала за това място. Писали сме за красотата му, за адреналина, за туристическия му потенциал, за проблемите по трасето, за затварянето и за необходимостта от поддръжка. Писали сме и след инцидента, при който туристка падна в река Читак дере. Публикациите ни през годините показват, че интересът ни към „Дяволската пътека“ не е еднодневен и не започва с настоящия материал.

А сега отново пишем.

Защото „Дяволската пътека“ отново е отворена, но сигналите от терен поставят неудобния въпрос дали всичко, което официално е обявено за „проходимо“, действително е готово за туристически поток.

ОБЩИНАТА: „ДЯВОЛСКАТА ПЪТЕКА Е РЕМОНТИРАНА И ПРОХОДИМА“

На 18 юли 2026 г. на официалния сайт на Община Борино се появява кратко съобщение: „От днес /18.07.2026г/ Дяволска пътека е ремонтирана и е проходима.“ Два дни по-късно — на 20 юли — е публикувана и заповед за разрешаване на преминаването по маршрута. Така след близо година ограничение туристите отново получават достъп до една от най-популярните природни атракции в района.

На пръв поглед — прекрасна новина. И тя наистина е такава. За местния туризъм, за Борино, за Ягодина, за Буйновското ждрело, за местата за настаняване, за заведенията и за всички хора, които живеят от туристическия поток, отварянето на пътеката е важна стъпка. Туристическа атракция от такъв мащаб означава поток от хора, интерес към района и възможност за развитие на местната икономика.

Но има едно „но“. Какво точно е ремонтирано?

И още по-важният въпрос:

Какво е състоянието на останалите части от маршрута?

БЛИЗО ГОДИНА ПЪТЕКАТА БЕШЕ ЗАТВОРЕНА

Историята не започва през юли 2026 г. На 22 август 2025 г. кметът на Община Борино издава заповед №172, с която се забранява преминаването по „Дяволската пътека“ за туристи, гости на общината и местното население.

Причината е формулирана пределно ясно: „наличието на компрометиран участък от пътеката“. Забраната е определена да действа до отстраняване на повредата, а контролът по изпълнението е възложен на заместник-кмета на общината. Тоест самата община признава официално, че състоянието на определена част от трасето представлява риск, достатъчен, за да бъде забранено преминаването по маршрута.

И това е правилният подход. Когато има опасност — затваряш. После ремонтираш. После проверяваш. И едва тогава отваряш. Въпросът е дали последната част — проверката на цялото трасе — е направена с необходимата прецизност.

А МЕЖДУВРЕМЕННО СЕ СЛУЧИ И НЕЩО, КОЕТО НЕ БИВА ДА ЗАБРАВЯМЕ

На 9 септември 2025 г., докато „Дяволската пътека“ официално е затворена, 41-годишна туристка от София пада във водите на река Читак дере. Жената е била със семейството си и успява да се задържи за дънер в реката, преди да бъде спасена от екип на Районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Доспат. Случаят показа по най-категоричния възможен начин колко сериозни могат да бъдат последствията при инцидент в този труднодостъпен и пресечен терен.

„Топ Преса“ отрази инцидента още тогава, но това не беше единственият случай, в който медията ни насочи внимание към „Дяволската пътека“. През годините сме посещавали маршрута и сме писали за неговата уникална природна красота, огромния му туристически потенциал, но и за необходимостта съоръженията и инфраструктурата по него да бъдат поддържани в състояние, което отговаря на огромния интерес към обекта.

Именно затова днешният въпрос не е дали „Дяволската пътека“ е красива — в това няма никакъв спор. Тя е сред най-впечатляващите туристически маршрути в Родопите и има всички основания да бъде сред емблемите на българския планински туризъм. Въпросът е дали след ремонта целият маршрут е приведен в състояние, което позволява на туристите да го преминават информирано и безопасно, включително по високите участъци и двата кръга.

И тук настоящият ни материал стъпва върху нещо много конкретно — сигнали от хора, които са били на терен след повторното отваряне на маршрута. Именно тези сигнали поставят въпроса дали обявеното официално „проходимо“ трасе действително е еднакво подготвено във всички свои части.

Това е и причината „Топ Преса“ отново да се връща към темата.

ЗАЩОТО СИГНАЛИТЕ, КОИТО ПОЛУЧИХМЕ, НЕ СА ЗА ПРЕНЕБРЕГВАНЕ

По информация, предоставена на редакцията от туристи, посетили маршрута след ремонта, основната част покрай реката е в значително по-добро състояние. Това е важно да бъде казано, защото не става въпрос за това да се представя цялата „Дяволска пътека“ като разрушена или непроходима.

Напротив. Според подадената информация участъкът покрай реката — включително достъпът до „Скрития водопад“ — може да бъде преминат, а обновените съоръжения по ниската част са в добро състояние. Точно тук обаче идва разликата между основния речен сектор и високите участъци, които оформят кръговите маршрути.

И именно за тях са сигналите.

ВИСОКО ГОРЕ ЗАПОЧВА ДРУГАТА ДЯВОЛСКА ПЪТЕКА

Официалният пътеводител на маршрута сам предупреждава: в някои участъци при изкачването и слизането от Тепе баир пътеката е с висока трудност. Посочва се и че туристи с неподходяща екипировка и обувки не се препоръчва да преминават през тези участъци.

Това не е маловажна подробност. Защото „Дяволската пътека“ има не само една линия покрай реката. Тя включва т.нар. Малък и Голям кръг.

Официалният пътеводител описва изкачването към Тепе баир, дървените стълби по скалите, преминаването през гората, заслона и следващите участъци от маршрутите. Малкият кръг е посочен с ориентировъчно времетраене 3,5–4 часа, а Големият кръг включва още по-дълго преминаване. Тоест говорим за сериозен планински маршрут.

Не за градска алея. Не за парк. Не за туристическа атракция, при която можеш да се обърнеш и след пет минути да си обратно при автомобила.

СИГНАЛЪТ: ПРОБЛЕМНА СТЪЛБА ПРИ ИЗКАЧВАНЕТО

По информация, предоставена на редакцията, при изкачването от речния сектор към високата част на маршрута има стълба, която според туристи е в лошо състояние. Става дума за участък приблизително около 1250 метра надморска височина, според сигнала. Посочват се и други рискови места след него.

Ако това бъде потвърдено при технически оглед, въпросът е изключително сериозен. Защото при високопланински маршрут една стълба не е просто декоративен елемент. Тя може да бъде част от самото преминаване на терена.

И когато туристът вече се намира на стръмен участък, възможността да избере „друг път“ може да бъде силно ограничена. Точно затова подобни съоръжения трябва да бъдат проверявани регулярно — не само когато има сигнал, не само след инцидент, а постоянно.

ОЩЕ ПО-СЕРИОЗНИЯТ СИГНАЛ: ЛИПСВАЩИЯТ МОСТ НА МАЛКИЯ КРЪГ

До редакцията достигна и информация за друг проблем. По данни на туристи, при слизането по Малкия кръг липсва мост в участък край реката.

Твърдението е, че конструкцията не съществува от продължителен период. Ако това е така, възниква съвсем конкретен въпрос:

Как се очаква да премине туристът през този участък?

Защото най-опасното нещо при планински маршрут не е непременно трудният участък. Понякога най-опасно е неочакваното препятствие. Човек тръгва по маркирана туристическа пътека. Следва обозначенията. Очаква да стигне до следващия мост. Но вместо мост — празно пространство.

И тогава започва импровизацията.

А ИМПРОВИЗАЦИЯТА В ПЛАНИНАТА МОЖЕ ДА СТРУВА СКЪПО

По предоставената на „Топ Преса“ информация туристите, които стигнат до проблемния участък, могат да бъдат принудени да търсят обход извън нормалното трасе, движейки се по склона край реката. Посочва се изключително стръмен терен, който според сигнала достига на места до приблизително 60–70 градуса наклон. Тази конкретна стойност следва да бъде проверена чрез измерване на място.

Но дори без нея въпросът е достатъчно сериозен:

Има ли там безопасен, обозначен и официално поддържан обход?

Ако няма — защо туристът изобщо трябва да стига до ситуация, в която сам да търси такъв?

„ПРОХОДИМА“ — ДА. НО КОЯ ЧАСТ?

Тук стигаме до най-важното. Община Борино официално съобщава, че от 18 юли 2026 г. „Дяволска пътека“ е ремонтирана и проходима. Официалният пътеводител обаче продължава да предупреждава за участъци с висока трудност. Това само по себе си не е противоречие. Един маршрут може да бъде проходим и едновременно с това да бъде труден. Но когато към високата трудност се добавят сигнали за повредено съоръжение или липсващ мост, вече е необходимо да има максимално ясна информация за състоянието на трасето.

Това е отговорността на стопанина и на институцията, която управлява туристическия обект.

ДЯВОЛСКАТА ПЪТЕКА НЕ Е ПРОСТО ПЪТЕКА. ТЯ Е ЛИЦЕТО НА БОРИНО

И тук искаме да бъдем пределно ясни. Ние не сме срещу Община Борино. Ние сме за това Борино да има туристическа инфраструктура, с която да се гордее. Защото тази пътека е капитал. Тя води туристи. Туристите нощуват. Хранят се. Пазаруват. Посещават други забележителности. Връщат се. Препоръчват района.

Именно затова инвестицията в безопасността на „Дяволската пътека“ не трябва да се разглежда като разход. Това е инвестиция в икономиката на целия регион.

НЕКА НЕ ЗАБРАВЯМЕ КАКВО ПРЕДЛАГА ТАЗИ ПЪТЕКА

Има защо хората да идват. Официалното описание на маршрута включва „Дяволския мост“, „Скрития водопад“, дървени платформи, стълби, горски участъци и панорамни места. Маршрута е изключително разнообразен — от спокойни горски участъци до мостове, водопади, скални форми и сериозен адреналин.

Това е природна атракция, която има всички предпоставки да бъде визитна картичка на Западните Родопи. И точно затова не трябва да допускаме една счупена дъска, един липсващ мост или една неподдържана конструкция да се превръщат в причина за трагедия.

ВЪПРОСИТЕ КЪМ ОБЩИНА БОРИНО

Именно затова „Топ Преса“ задава публично няколко конкретни въпроса.

1. Какъв точно беше обхватът на ремонта през 2026 г.?

Кои съоръжения са подменени? Кои са укрепени? Кои участъци са ремонтирани?

2. Извършен ли е цялостен технически оглед на Малкия и Големия кръг след ремонта?

Не само на компрометирания участък, заради който пътеката беше затворена, а на целия маршрут.

3. Проверена ли е стълбата в участъка при изкачването към Тепе баир?

Ако е проверена — какво е установено? Ако има проблем — кога ще бъде отстранен?

4. Съществува ли мостът, за който туристи сигнализират, че липсва при Малкия кръг?

Ако не съществува — защо? От кога? Предприети ли са действия за възстановяването му?

5. Има ли предупредителни табели за участъците с висока трудност?

6. Има ли обозначение, което ясно информира туристите, ако определен кръг или конкретен участък не е препоръчителен?

7. Кой носи отговорност за периодичния контрол на съоръженията?

8. Предвижда ли се нов оглед преди есенно-зимния сезон?

Това са напълно нормални въпроси. И обществеността има право да получи отговори.

ОТГОВОРНОСТТА Е НАЙ-ВЕЧЕ НА ОБЩИНАТА

Нека го кажем директно. Туристът има отговорност да бъде разумен, да бъде с подходящи обувки, да не преминава при лошо време, да спазва забраните и да не се отклонява от маркираните маршрути. Но когато човек тръгне по официално обозначена туристическа атракция, инфраструктурата и информацията за нейното състояние не могат да бъдат негова отговорност. Това вече е институционална отговорност.

И в случая водещата роля е на Община Борино.

НЕКА НЕ ЧАКАМЕ СЛЕДВАЩИЯ ИНЦИДЕНТ

Това е най-важното. Не трябва да чакаме някой да падне. Не трябва да чакаме спасителна операция. Не трябва да чакаме счупена конструкция да стане причина за тежка травма. Не трябва да чакаме новината да бъде: „Турист пострада на Дяволската пътека.“ Защото тогава всички ще питат: „Имало ли е сигнал?“, „Знаели ли са институциите?“, „Защо не е ремонтирано?“, „Защо не е имало табела?“ А тези въпроси трябва да бъдат зададени преди, а не след инцидента.

ИМА И ЕДИН ПО-ГОЛЯМ ВЪПРОС: КАК ИСКАМЕ ДА ИЗГЛЕЖДА БЪЛГАРСКИЯТ ТУРИЗЪМ?

Можем да рекламираме Родопите. Можем да снимаме клипове. Можем да качваме красиви фотографии. Можем да говорим за „уникални природни богатства“. Можем да каним туристи. Но ако инфраструктурата не бъде поддържана, цялата тази реклама губи смисъл. Защото туристът не живее в рекламната брошура. Той идва на място. Той вижда реалността. И той разказва за нея.

„ДЯВОЛСКАТА ПЪТЕКА“ ЗАСЛУЖАВА ПОВЕЧЕ

Тя заслужава редовна поддръжка. Заслужава качествени съоръжения. Заслужава ясна маркировка. Заслужава предупреждения на опасните места. Заслужава периодични технически огледи. Заслужава професионално управление.

И най-вече — заслужава уважение.

Защото това не е просто някаква дървена пътека в гората. Това е едно от местата, които могат да превърнат Борино и целия район в още по-силна туристическа дестинация.

„ТОП ПРЕСА“ ЩЕ СЛЕДИ СЛУЧАЯ

Нашата медия вече е писала по темата неведнъж. Ще продължим да го правим. Не защото искаме да рушим имиджа на Борино. А защото искаме точно обратното:

Борино да има пътека, която може да показва с гордост.

Искаме туристите да идват. Искаме местният бизнес да печели. Искаме Родопите да бъдат посещавани. Но искаме хората да се прибират живи и здрави. Затова очакваме отговорите на Община Борино. И ако има проблеми — очакваме те да бъдат отстранени. Защото природата е дала на Борино едно от най-красивите места в България.

Сега е ред на хората да покажат, че знаят как да го пазят.