Страшната танцова чума през 1518 г.: Как една жена накара цял град да танцува до смърт

Събота сутрин е време за чаша ароматно кафе и разказ, който ни пренася отвъд познатия ни свят. В новата ни рубрика „Истории със сутрешното ви кафе“ Actualno.com открехва вратата към непознати човешки съдби от различни кътчета на планетата. Хора, чийто живот звучи като сценарий за филм и които могат истински да ни вдъхновят. Налейте си кафе и се пригответе за една завладяваща човешка история.

• Героят на нашия разказ: фрау Трофея
• Място на действието: Страсбург
• Време за четене: Колкото едно кафе

През горещото лято на 1518 г. в Страсбург се случва нещо необяснимо – стотици хора започват да танцуват без прекъсване дни наред в центъра на града. Събитието е сред най-странните и мрачни епизоди в европейската история. При това не става дума за градска легенда, а за щателно документиран факт, описан в общинските хроники, медицинските бележки и кметските регистри.

Всичко започва с една жена – фрау Трофея. Без никаква видима причина тя излиза на тясната калдъръмена улица в града и започва да танцува. Няма музика, няма празник. Танцът ѝ продължава с часове, а по-късно и през цялата нощ. Въпреки че е изтощена до краен предел и краката ѝ кървят, тя не може да спре.

До края на седмицата към нея се присъединяват още около 34 души. В рамките на един месец полуделите танцьори вече са над 400. Вълната засяга предимно жени, но сред тях има и мъже и деца.

Фаталната грешка на властите

Когато съветът на града и градските лекари се събират, за да решат какво да предприемат, те вземат изключително странно от съвременна гледна точка решение – лечението е още танцуване. Причината е, че според тогавашната медицина заболяването се дължи на „прегрята кръв“, като властите стигат до извода, че ако хората изтанцуват манията си докрай, тя ще отмине. И затова те наемат музиканти (главно барабанчици), издигат дори дървена сцена и плащат на здрави и силни мъже да държат и подкрепят танцуващите, за да не падат.

Резултатът е катастрофален – музиката и публичната сцена действат като катализатор и заразата се разпространява с още по-голяма сила.

Немска гравюра от около 1600 г., изобразяваща епидемията. Снимка: Wikipedia

Виждайки, че ситуацията излиза извън контрол, градският съвет се събира наново и този път забранява всякаква музика. Страдащите са качени на каруци и откарани в близкия планински параклис, посветен на Свети Вит в Цаберн (днешен Саверн, на около 40 км от Страсбург). Там започват да мажат краката им със светено масло, поставят върху тях малки кръстчета и извършват екзорсизъм, прогонвайки от тях демоните. До края на септември 1518 г. епидемията постепенно утихва и оцелелите си възвръщат контрола над телата.

Какво може да се е случило?

През вековете учените дават няколко възможни обяснения за този феномен.

Най-застъпената теория днес (защитавана от историка Джон Уолър) е, че Страсбург е бил сполетян от масова психогенна болест (масова хистерия). 1518 г. е година на ужасен глад, суша, епидемии от едра шарка и сифилис. Страхът и социалното напрежение били безпрецедентни. При такъв екстремен стрес населението, което твърдо вярвало в наказанията на Свети Вит, изпаднало в състояние на спонтанна масова психоза.

Но има и друга теория. Някои изследователи предполагат, че местните хора са се отровили със заразено брашно, което е съдържало мораво рогче (Claviceps purpurea) – гъбичка, която расте по ръжта. Тя съдържа алкалоиди, близки до ЛСД, и предизвиква халюцинации и гърчове. Теорията обаче е оспорвана, тъй като отравянето с мораво рогче обикновено спира притока на кръв към крайниците и прави продължителното физическо натоварване почти невъзможно.

Така или иначе случаят в Страсбург остава като един от най-плашещите примери за това как комбинацията от суеверие, екстремен стрес и масова психоза може да покоси наведнъж почти цял град.

Коя е фрау Трофея?

За самата фрау Трофея източниците от XVI век са запазили доста оскъдни биографични данни, въпреки че ролята ѝ е добре документирана в общинските хроники. Ето какво успяват да сглобят историците от запазените бележки на градския съвет и свидетелствата от онова време:

Фрау (г-жа) Трофея (или Трауфеа) е била омъжена жена от ниските слоеве на обществото. Хрониките споменават и съпруга ѝ. Когато тя излиза на улицата на 14 юли 1518 г. и започва внезапно да танцува, мъжът ѝ прави неколкократни опити да я укроти и да я прибере у дома, но тя не реагирала нито на думите му, нито на молбите на съседите.

Още на втория ден краката ѝ почнали да кървят и се покрили с мехури. През цялото време докато танцувала лицето ѝ било безизразно, а очите – изцъклени, като на човек, изпаднал в дълбок транс.

Гравюра на Хендрик Хондий по рисунка на Питер Брьогел, вероятен свидетел на епидемия във Фландрия, 1564 г. Снимка: Wikipedia

Трофея танцувала между 4 и 6 дни без прекъсване. От време на време припадала от пълно изтощение, заспивала за кратки периоди направо на калдъръма и при идване в съзнание веднага отново започвала да прави конвулсивни движения. Тъй като тя е била първият източник на заразата, властите решават да действат първо спрямо нея. По нареждане на градския съвет тя е качена на каруца и e изпратена в планината Вогези, в светилището на Свети Вит край Цаберн. След като свещениците извършват очистителни ритуали с нея, тя най-накрая спира да танцува и оцелява. След това следите й се губят.

Историкът Джон Уолър, който посвещава цяла книга на събитието („A Time to Dance, A Time to Die“, публикувана през 2008 г.), предлага интересна хипотеза за фрау Трофея – той смята, че тя може да е била жертва на домашно насилие и безизходица. Уолър предполага, че Трофея в този период вероятно е била подложена на изключителен стрес – възможно да е страдала заради недоимък и загуба на деца (нещо изключително често срещано в гладната 1518 г.). Танцът й на улицата вероятно е бил подсъзнателен механизъм за бягство, изказва той своята хипотеза. Освен това понеже местните хора твърдо са вярвали, че Свети Вит наказва грешниците, карайки ги да танцуват лудо, нейният срив е приел точно тази форма. Когато съседите ѝ я виждат, вместо да я възприемат просто като полудяла, те са изпитали ужас, че „проклятието на Свети Вит“ е паднало над града им, което е отключило масовата психоза и сред останалите.