Когато паметта на Гоцеделчевско срещне другата страна на историята за Драмско: Един болезнен поглед на Топ Преса от Неврокопско към събитията от 1941 година, насилствената подмяна на населението и вековните български корени по поречието на Места и Драма

Всяка година в края на септември в съседна Северна Гърция се задейства мащабна, институционална машина за възпоменания. Община Драма, местната митрополия и десетки селища в Драмската равнина организират панихиди, полагане на венци и тържествени речи, посветени на събитията от есента на 1941 година. За гръцката преса и съвременния национален разказ на Атина историята започва и свършва в рамките на няколко дни през съдбоносния септември на Втората световна война.

За нас обаче – жителите на Гоцеделчевския край и Неврокопската епархия – този разказ е не просто непълен. Той е пример за дълбока историческа амнезия. В нашия пограничен регион почти няма семейство, чийто корен да не води към Драмско, Сярско или Зърненско. Тук живеят потомците на прокудените стопани на Зърнево, Калапот, Плевня, Волак, Просечен, Гереджик и Скрижово.

Преди да разгърнем страниците на миналото, държим категорично да заявим: целта на този материал не е подклаждането на националистически или расистки нападки, нито търсенето на реваншизъм. Векът на противопоставяне е зад гърба ни, а днес Гоце Делчев и Драма споделят общо европейско бъдеще и добросъседство. Нашата единствена цел е историята да бъде представена такава, каквато е – обективна, цялостна и с уважение към фактите, защото само през пълната истина можем да излекуваме раните от миналото.

Когато съвременните гръцки медии пишат емоционално за „безмилостните български окупатори“, в Гоце Делчев изниква един напълно логичен и съдбоносен въпрос: Ако българите през 1941 г. са били просто „чужди окупатори“, къде са живеели нашите баби и дядовци преди това и чии са били вековните огнища, ниви и църкви в Драмската равнина?

КАК ГОВОРИ ДРАМА: Огледалото на гръцкия медиен разказ

За да разберем дълбочината на пропагандната машина, е достатъчно да погледнем как местните медии в самата Драма отразяват официалните чествания. В техните публикации събитията са рамкирани с изключително тежък емоционален заряд, предаващ историята едностранчиво. Ето как гръцкият печат представя годишнината:

„В община Драма започват възпоменателните събития за клането в Драма от българската окупационна армия през 1941 г. Първите събития ще се проведат в общини Никоцара и Милопотамос. В неделя ще се проведе възпоменателно събитие на паметника на бившия кмет на Драма Теофилос Атанасиадис, както и на паметника в Корилово и в Монастираки. Също така, събития ще се проведат в Кудуня и Кало Агрос, в Хористи, а основното възпоменателно събитие е в град Драма.“

Гръцката медия предлага и своя „историческа бележка“, която звучи по-скоро като политически манифест, отколкото като обективна хроника:

„Любовта към свободата обикновено се заплаща скъпо с кръв и сълзи, със смърт и траур, с ужас и опустошение. С такава висока цена плати мъченическата Драма и нейният регион за въстанието срещу българските окупационни сили вечерта на 28 септември 1941 г. Повечето от участниците във въстанието, първата съпротивителна акция в поробена Гърция, са били обикновени хора от Драма и нейните села, обременени с болезнени спомени за двете предишни български окупации от 1912-13 и 1916-18 г., хора, които не можели да понесат да видят как същите безмилостни окупатори узурпират земята и имотите им за трети път в рамките на половин век.“

Медията подробно описва как в нощта на 28 септември 1941 г. в 22 населени места избухва бунт, при който бият камбани, вдигат се гръцки и червени знамена и биват убити 47 българи. След това обаче разказът се пренася върху последвалия брутален отговор:

„Чудото на свалянето на българската власт обаче не продължи повече от една нощ… И наистина „Адът следва“. В Драма масовите арести започват призори в понеделник, 29 септември 1941 г. За българите всички са виновни. Тютюневите работници, надничарите, собствениците на магазини, селяните, които слизат на базара – лагерите и полицейските участъци са пълни с нищо неподозиращи граждани… В същия ден започнаха масови екзекуции. Много кръв се проля в района на Тютюневия институт, в подножието на Корилово, зад Мъжката гимназия, зад парка Комнинон, на улица Мегалу Александру и в гробищата Стенимахос.“

Тази програма, подсилена с архиерейски литургии от Драмския митрополит и официални речи на училищни директори пред паметниците, показва как гръцката държава институционализира и циментира образа на българина като вечен агресор. Но какво остава скрито зад тези патетични редове?

Хронология на голямата подмяна

За да бъде написана историята професионално и обективно, тя не може да бъде четена избирателно от септември 1941 година. Трагедията от Втората световна война има своя дълбока предистория, която е пряка последица от насилствена подмяна на етническия облик на региона само петнадесет години по-рано.

Преселението на понтийците и „бафралиите“

До Балканските войни Драмският регион е преобладаващо български и турски. След Ньойския мирен договор (1919 г.) и последвалата Гръцко-турска война (1919 – 1922 г.), по силата на Лозанския договор (1923 г.) се извършва мащабен обмен на население. В Гърция пристигат над 1,2 милиона гръцки бежанци от Мала Азия и Понт.

Огромна маса от тях – включително т.нар. „бафралии“ (гърци от региона на Бафра по Южното Черноморие, известни в историята с изключително коравия си, войнствен нрав и често турскоезичен бит) – са заселени целенасочено в Егейска Македония. За да се освободи жизнено пространство за тези нови заселници, гръцката държава започва икономически, административен и физически натиск над местните българи. Къщите, плодородните тютюневи ниви и покъщнината на нашите предци са конфискувани и раздадени на понтийците.

Изселването на българите от Драмско

Именно в този драматичен период (1913 – 1926 г.) се провежда т.нар. „изселване на българите от Драмско“. Българската държава, Светия синод и международни комисии (като Карнегиевата анкета) организират официални пунктове по границата, включително тук, в Неврокоп (днес Гоце Делчев), където пристигащите вълни от бежанци са разпращани и разпитвани под клетва.

Тези десетки хиляди страници архивни протоколи и свидетелства документират бруталния натиск на гръцката жандармерия и андарти. Местните хора са били изселвани за затворените български училища, за побоищата и за поставянето на безмилостни ултиматуми: „Или се запишете гърци, или напускате“. Прокудени, ограбени и останали без нищо, нашите дядовци пресичат границата и намират последно убедище в Гоцеделчевско.

Конфликтът от 1941 година: Капанът на Драмското въстание

Когато през април 1941 г. България поема администрацията на Беломорието, много от прокудените бежанци се завръщат по родните места в Драмско, за да потърсят законните си имоти. Сблъсъкът между новите заселници (малоазийските бежанци и бафралиите) и завръщащите се стари български стопани е заложен институционално от предходните десетилетия.

На 28 септември 1941 г. Гръцката комунистическа партия (КПГ) организира т.нар. Драмско въстание. Текстът на съвременните гръцки медии признава един факт, който често се пренебрегва: „в общо 22 населени места избухват въстания, по време на които са убити 47 българи и българки“. Става дума за чиновници, полицаи, но и цивилни български семейства, нападнати в домовете им в първата нощ на бунта.

Последвалото потушаване на бунта от редовната българска армия обаче е извършено с недопустима бруталност и по силата на колективната вина. Вместо да бъдат изолирани само партизанските ядра, военните части предприемат масови разстрели на цивилни граждани – тютюневи работници, надничари и селяни в Драма, Хористи (Чаталджа) и околните села. В този ад пострадва тежко и останалото на място местно славяноговорящо (българско) население, като архивите пазят десетки доклади за това как нашенци са се застъпвали пред българските командири за своите съседи гърци, опитвайки се да спрат безумното кръвопролитие.

АНАЛИЗ НА ПРОПАГАНДАТА: Как се изкривяват фактите?

Гръцкият медиен и политически наратив съзнателно откъсва събитията от 1941 г. от техния по-широк исторически контекст чрез три основни манипулации:

Пълно премълчаване на етническото прочистване: В официалните речи липсва и дума за това, че до 1920-те години тези села са били български. Регионът се представя като „исконно гръцки“, а българското присъствие – като еднократен акт на чужда окупация през Втората световна война.

Етикетиране на жертвите: Всички избити в Драма се представяха като борци за свобода и „първата антифашистка съпротива в Европа“, като се прикрива фактът, че акцията е провокирана от КПГ в момент, когато е било напълно ясно, че местното цивилно население ще бъде подложено на масово изтребление от редовната армия.

Капсулиране на вината: Гръцката пропаганда поддържа тезата за „вродената безмилостност на българите“, за да оправдае по-ранните и по-късните гонения срещу българското малцинство в Егейска Македония.

Уважение към паметта, но и към истината

Историята на нашия пограничен регион е болезнена и за двете страни. Пролятата кръв на невинни гърци и българи през септември 1941 г. е исторически факт, който трябва да се помни с дълбоко уважение, смирение и без никакъв нюанс на омраза или расизъм. Бруталността на тогавашните военни действия не може да бъде оправдана с нищо.

Но истинското помирение и европейското добросъседство, които днес градим тук, на границата между Гоце Делчев и Драма, изискват пълната истина, а не удобни полуистини. Когато в Драма полагат венци и говорят за история, те са длъжни да погледнат и страниците преди 1941 година. Защото под асфалта, площадите и паметниците на днешните гръцки села в Драмско лежат основите на бащините къщи на стотици родове от нашия Гоцеделчевски край. И тази истина никаква политическа пропаганда не може да заличи!