Последната граница на войната: Космически оръжия и бойни полета на Луната
САЩ бяха първите, които обявиха, че имат оръжия в космоса
На пръв поглед китайският сателит не правеше нищо повече от това да събира космически отпадъци. Той улови изведен от експлоатация спътник, изтегли го на стотици мили разстояние и го изхвърли в т.нар. „гробищна орбита“, където той ще се носи безкрайно.
Но постигнатото от сателита „Шицзян-21“ (Shijian-21) през януари 2022 г. – и то с невероятна скорост – подейства като сериозен сигнал за събуждане за западните ръководители в космическия сектор. Те се опасяваха от по-зловещ замисъл: генерална репетиция за използване на потенциално необявено космическо оръжие, способно да извади спътници от орбита и да парализира икономиката и военния капацитет на дадена държава.
Четири години по-късно Съединените щати станаха първата държава, която публично обяви, че е разположила оръжия в космоса
В изказване на конференция по въпросите на отбраната в Мериленд, Трой Мейнк, министърът на военновъздушните сили на САЩ, заяви, че Америка е готова да се изправи срещу заплахи „където и да съществуват те“.
„Съединените щати вече разполагат с оръжия за контрол на космическото пространство, способни да защитят обединените сили срещу враждебни действия на противника“, каза той.
Решението на САЩ да разсекретят възможностите си за атака срещу вражески спътници подсказваше, че американските генерали искат да възпрат противниците от агресивни действия в космоса.
Сър Крис Девърел, бивш британски генерал с четири звезди, ръководил военните операции в космическото пространство, а понастоящем консултант на стартиращи компании в отбранителния и космическия сектор, заяви, че е било въпрос на време държавите с космически програми да развият способности за взаимни атаки в космоса.
„Възможността за водене на бойни действия в космоса съществува от доста време. Спътници вече са били извеждани от строя чрез наземни оръжия от страна на Индия, Китай, Русия и САЩ. Държавите на практика демонстрираха пред останалите, че притежават тези способности“, каза той.
Говорителка на Космическите сили на САЩ заяви пред The Times, че САЩ предупреждават за изпитанията и въвеждането в експлоатация на руски и китайски оръжия още от 2007 г.
„Поради техните действия вече няма съмнение, че космосът е арена на военни действия“, допълни тя. „Контролът над космоса е част от начина, по който обединените сили защитават интересите на националната сигурност. Космосът е оспорвана зона и ние трябва да можем да защитим интересите на нацията си там – именно затова Космическите сили бяха създадени като шести вид въоръжени сили. Откритата комуникация засилва възпирането, предотвратява погрешни преценки от страна на противника и нормализира космическите операции наравно с останалите видове въоръжени сили.“
Подробностите относно естеството на американското оръжие в космоса остават класифицирана информация. Смята се за малко вероятно това да е противоспътникова ракета, която би се разбила в друг спътник и би го разрушила, тъй като подобна маневра би довела до разпръскването на хиляди отломки в космоса. САЩ не биха могли да предотвратят повреждането на собствените си спътници от тези отломки, отбеляза Девърел.
Други варианти включват технологии за заглушаване на сигнали и използване на космически апарат, който да се приближи до апарата на противника и да поеме контрола над комуникациите му. Теоретично е възможно използването на лазерни устройства за заслепяване, които да се доближат до спътник на противника и да изстрелят лазери, повреждащи или заслепяващи сензорите му. Съществуват и т.нар. операции за сближаване и маневриране в непосредствена близост, при които един спътник се приближава до друг и го изтласква от орбита.
САЩ и Европа разчитат на космоса за комуникации в по-голяма степен от Русия, а първото нещо, което Русия би направила при конвенционална война, е да се опита да изведе от строя GPS спътниците, на мнение е Девърел.
„Това би било тежък удар не само за военния капацитет, но и за търговските системи, банковия сектор и телекомуникациите“, заяви той. „Ракетите и бомбите разчитат на GPS за постигане на висока точност. Системите за ранно предупреждение за ракетно нападение също зависят от спътници в космоса“.
Експертите предвиждат и възможен конфликт на Луната
През юни 2023 г. маршал от авиацията Пол Годфри – по това време вицемаршал от авиацията и ръководител на Космическото командване на Обединеното кралство – заяви, че още приживе на нашето поколение Китай ще започне сондажни дейности на Луната в търсене на критично важни минерали.
Девърел заяви, че Луната би могла да служи и като междинна база за пътувания до Марс, както и като комуникационен център.
„В момента има съвсем малко правила, регулиращи поведението на Луната, а същевременно нараства вероятността от конфликти там, тъй като все повече хора искат да отидат на Луната, а липсват правила относно това кой каква част от нея притежава“, каза той. „Още не се е случило, но предстои.“
Китай, САЩ и Русия изпълняват мисии до Луната.
„Общоприето е схващането, че там има полезни изкопаеми, от които бихме могли да се възползваме, но все още не е доказано дали добивът им би бил икономически изгоден“, отбеляза Деверел.
Обединеното кралство изостава значително от съюзниците си по отношение на независимите космически способности и разчита в голяма степен на американската система GPS. Военното ръководство настоява страната да засили присъствието си и да поеме по-активна роля, за да гарантира, че нейните активи могат да бъдат защитени при необходимост.
Миналата година Пол Тедман, ръководител на космическите операции в Министерството на отбраната, заяви:
„Отбраната трябва да действа по-решително за защита на националните ни интереси и свободата ни на действие в космоса. Самият достъп вече не е достатъчен. Трябва да сме способни да контролираме космическото пространство, да защитаваме активите си и – ако се наложи – да възпрепятстваме използването му от враждебни субекти. Пасивната устойчивост е недостатъчна. Нуждаем се от постоянна осведоменост за обстановката в тази сфера и от надеждни способности за противодействие в космоса, за да можем да възпираме противника, да издържим на първоначален удар и – само ако е крайно наложително – да водим бойни действия и да победим.“















