Храните поскъпват заради чиновници

14 браншови организации са против регистър за веригата на доставки

Храните поскъпват заради чиновници

10 хил. фирми и фермери ще подават данни

14 браншови организации от хранително-вкусовата промишленост алармират, че храните ще поскъпнат заради нови административни изисквания към производители и вносители. Представителите на бизнеса изразиха позицията си в писмо до премиера Румен Радев, вицепремиера Александър Пулев и министъра на земеделието Пламен Абровски.
Бизнесът настоява за цялостно преразглеждане на проекта за регистър за проследимост по веригата на доставки. За обществено обсъждане е пуснат проект на Наредба за условията и реда за водене, поддържане и ползване на електронния централен регистър за проследимост по веригата на доставки и подлежащата на вписване в регистъра информация. Наредбата изисква всеки бизнес оператор, който извършва първо пускане на пазара на определени храни, всички търговци на едро с тези стоки, както и търговците на дребно с годишен оборот над 50 млн. евро за всяка партида да подават данни до електронния регистър.
Данните, които ще трябва да подават, са много подробни. Те включват вид и наименование на продукта, търговско наименование, дали са пресни или замразени, страна на произход, разфасовка, партиден номер, срок на годност, общо количество на партидата, дата на изпращане, ЕИК и име на получателя, адрес на получателя и т. н. В електронен вид трябва да бъдат предоставени и всички документи, придружаващи продукта, като договори, анекси, споразумения, стокови разписки, протоколи за прихващане, сертификати за произход или качество, счетоводни документи, превозни документи и т. н.
Всеки един от над две хилядите производители на домати например или от над двете хиляди и двеста кравеферми, производители на сурово прясно мляко (повечето от които малки стопанства), ще трябва за всяка партида домати/мляко, независимо от количеството є (дори да е две щайги или 50 литра) да подаде данни в електронния регистър, с електронен подпис.
В списъка на стоките, за които ще трябва да бъдат подавани данни, засега са включени 23 основни храни. Сред тях са например домати, краставици, картофи, боб, леща, хляб, мляко, сирене, яйца, пилешки гърди, свинско месо за готвене и кайма смес 60% свинско/40% телешко. Списъкът с 23 основни храни е само началото, а постепенно регистърът цели да обхване всички произвеждани и потребявани хранителни продукти, посочват от бизнеса.
Браншовите организации са намерили данни за фирмите и земеделските стопани, които пускат на пазара тези храни, Оказва се, че над 10 хил. бизнес оператори, без да броим търговците на едро и дребно, ще трябва да подават данни към регистъра.
Всеки бизнес оператор (в т. ч. земеделски производител и фермер) ще трябва да назначи поне по още един висококвалифициран служител, който да изпълнява тази дейност и чиято заплата ще бъде калкулирана в стойността на продукцията, заявяват браншовите организации. Абсурдно голяма и несъразмерна спрямо заявената цел е административната тежест за предприятия като птицекомбинати, произвеждащи яйца и пилешки продукти, които на денонощие експедират десетки партиди за различни получатели и реално ще трябва да назначат по минимум трима служители, за да покрият непрекъснатия цикъл на производство, допълват представителите на бизнеса.
Новите изисквания биха създали значителни допълнителни разходи и административна натовареност, особено за малките и средните предприятия и земеделските производители. Браншът предупреждава, че прилагането на изискванията в предложения вид може да доведе до преустановяване на дейност, оскъпяване на продукцията и негативни последици за първичното производство и продоволствената сигурност.

Чрез по-голяма административна тежест ще оскъпят продукцията

Няма да бъде постигнат резултат, категоричен е бизнесът

Няма да събират данни от малки търговци

С повишаване на административната тежест ще оскъпят основни храни без реални ползи от това, заявяват 14 браншови организации.

оставят под въпрос ефективността на предлагания подход за проследяване на веригата на доставки. Според тях събирането на огромен обем информация за всички доставки няма да гарантира постигането на целите на регистъра, доколкото значителна част от продуктите преминават през преработка или на дребно ги продават малки търговци, които няма да подават данни в регистъра.
Представителите на бизнеса дават пример с доматите – огромна част от експедираните пратки на произведените в страната и на доматите от внос ще бъдат към преработватели – реално проследяването на веригата ще е безсмислено, тъй като от тях ще произведат десетки различни продукти като консерви, лютеница и замразени продукти, проследяването на които не помага на анализа на веригата на доставки и конкурентната среда, тъй като разликата в производствените им разходи и самите продукти е твърде съществена за елементарно сравнение. От останалата част – предназначени за директна консумация, около половината ще достигнат до търговци на дребно с оборот под 50 млн. евро, които са изключени от обхвата на наредбата, но фермерът ще бъде длъжен да впише и тези доставки в регистъра.
На практика на абсурдно високата цена, която ще плати цялото общество, само за малка част от продукцията ще бъде направена проследимост до крайния потребител чрез търговците на дребно с оборот на 50 млн. евро годишно, което не може да е основа на реален анализ, пишат браншовите организации.
Авторите на идеята не осъзнават огромното разнообразие и количеството продукти, както и оборота на индустрията, посочват в писмото. “Тя не случайно е “бързооборотна” – ежедневно всички оператори изпращат десетки, фабриките стотици, партиди от различни продукти към преработватели, търговци на едро и търговци на дребно и предложението всички тези операции да бъдат регистрирани и описвани само за нуждите за анализ и изследване, на този етап на технологично развитие на предприятията, е нереалистично и показва непознаване на труда и усилията на хилядите оператори и работници, осигуряващи продоволствената сигурност на страната. Вместо стимули за повишаване производителността на предприятията, като единствен начин за намаляване на цените, държавата реално като повиши административната тежест ще блокира работата и оскъпи продукцията без реални ползи от това”, гласи писмото на бранша.

В топ три от ЕС сме по покачване на цените

Горивата вдигнаха инфлацията

През август храните поевтиняха

През август е регистрирано малко понижение на цените на храните заради сезонно поевтиняване на някои плодове и зеленчуци.

Поскъпването на горивата е сред основните причини за покачване на инфлацията през август, показват данни на Националния статистически институт. Годишната инфлация към края на август е 5,1%, при 4,5 на сто към края на месец юли.
От основните групи стоки и услуги през август най-много е поскъпнал транспортът. По-конкретно, цените на винетките бяха вдигнати с 30%, дизеловото гориво поскъпна с 13,5%, бензинът А95Н поскъпна с 4%, а цените на международните полети са вдигнати с 11,2%.
През август куриерските услуги са поскъпнали с 2%, като това може да бъде обяснено с покачването на цените на горивата. Но редица услуги, които не зависят от цените на бензина и дизела, продължават да поскъпват. Например цените на бръснаро-фризьорските услуги и услугите за поддържане на добър външен вид само за месец са вдигнати с 1,2%. Тенденцията за вдигане на цените на редица услуги започна с влизането ни в еврозоната и продължава досега.
През август са вдигнали цените и на редица нехранителни стоки, като например прахове за пране – с 0,9%, принадлежности за лични автомобили – с 0,7%, дърва за отопление – с 0,7%, козметични продукти – с 0,7%, и големи готварски уреди – с 0,6%.
Но цените на обувките през август са свалени с 3,4 на сто, а дрехите са поевтинели с 1,4%. Намалили са цените и на съдомиялни машини, климатици, телевизори и гуми за автомобили.
Малко понижение е регистрирано и при цените на храните заради сезонно поевтиняване на някои плодове и зеленчуци.
От основните храни най-голямо понижение на цените е регистрирано при: дини и пъпеши – с 19,5%, тиквички и патладжани – с 10,8%, домати – със 7,8%, цитрусови плодове – с 6,8%, картофи – с 6,2%, праскови и кайсии – с 5,9%, краставици – с 4,9%. Същевременно най-много са вдигнали цените на следните храни: зеле – с 5,7%, зрял лук – с 5,6%, бира – с 3,8%, замразена риба – с 2,9%, нискомаслено прясно мляко – с 2,2%, ябълки – с 2,2%, минерална вода – с 2,2%, ракии – с 1,8%, прясна и охладена риба – с 1,7%, малотрайни колбаси – с 1,4%, кашкавал – с 1,4%, кафе – с 1,4%, и сирене – с 1,3%.
България е сред страните от ЕС с най-висока инфлация, показват прогнозните данни на Евростат. Измерена според потребителската кошница на страните от ЕС, годишната инфлация в България към края на август е 5%. Само в две държави от ЕС покачването на цените е по-голямо. В Литва инфлацията е 5,8%, в Кипър е 5,2%, а на трето място е България.
В рамките на година храните в страната ни са поскъпнали с 0,9%, показват данните на НСИ. Цените на нехранителните стоки са вдигнати с 6,7%, храненето в ресторанти и заведения е поскъпнало с 9,4%, а цените на услугите са вдигнати с 6,8 на сто.