ПОТРЕСАВАЩО РАЗКРИТИЕ! ДВОЕН СТАНДАРТ В БРЮКСЕЛ: Андрей Новаков кълне Европа в ефир, а преди това тихо гласувал за същите закони!

Фактите срещу думите на Андрей Новаков: какво показват документите след интервюто му пред Дарик

Когато евродепутатът и областен координатор на ПП ГЕРБ в Пиринския край Андрей Новаков застана вчера пред микрофона на Дарик радио в изнесеното студио в Европейския парламент в Страсбург, тонът му беше категоричен, а оценките му – безкомпромисни. В рамките на разговорите, излъчени вечерта на 15 септември 2026 година, той очерта картина на Европа, която е сбъркала посоката, на Виена, която се е променила до неузнаваемост, на енергетика, останала без местни източници, и на миграционна политика, която според него е прекалила с либерализма. Само че когато един политик с над десетилетие опит в Брюксел влезе в ролята на остър външен критик, неизбежно възниква въпросът: говори ли той като наблюдател, който се сблъсква с проблемите отвън, или като законодател, който с гласа и подписа си е участвал в оформянето на същите тези европейски политики? Читателите на регионалната медия „Топ Преса“ заслужават да знаят истината зад тези шумни политически изявления.

В съвременната политическа журналистика разстоянието между емоционалното изказване в студиото и суровия официален документ често е огромно. Интервюто на Новаков не прави изключение. То съчетава реални статистически тенденции с напълно неверни абсолютни твърдения, както и отчетливи разминавания между днешните му политически тези и собственото му парламентарно минало. За да издържи една публицистична проверка пред строгия съд на фактите и при евентуално право на отговор, всяко твърдение трябва да бъде претеглено не през призмата на политическите симпатии, а през данните на институциите, чиито имена политиците толкова често цитират.

Тук в „Топ Преса“ няма да търсим сензации на всяка цена и няма да приписваме невярна воля там, където може би става въпрос за политическо преувеличение или неудачна формулировка. Нашата задача е да подложим всяко ключово изречение от изявата на българския евродепутат на прецизен фактчекинг. Ще видим как се чете суровата австрийска статистика за Виена, какво казват архивите на Евростат за енергийните източници на съюза, какви реални цени показват европейските бюлетини за горивата и най-важното – как са изглеждали поименните гласувания на самия Андрей Новаков в пленарната зала по същите тези горещи теми.

Въпросът за децата във Виена е класически пример за това как един реален и сериозен социален проблем може да бъде трансформиран в число, което създава погрешно представени мащаби. В интервюто си пред Дарик Андрей Новаков заявява категорично: „70% от децата във Виена не говорят немски език вкъщи“. Твърдението звучи стряскащо и веднага привлича вниманието на публиката, превръщайки се в емблематичен акцент на новината. Когато обаче се обърнем към първичните източници, а именно към данните на Австрийския интеграционен фонд и официалната статистика на Statistik Austria, публикувани броени дни преди интервюто през септември 2026 година, картината изглежда различно. За цялата територия на австрийската столица делът на учениците с „негермански език на ежедневното общуване“ е 48,9 процента, а не посочените от евродепутата 70 процента. Числото от около 70 процента действително съществува в публичното пространство, но то се отнася единствено за конкретни градски райони с масово чуждестранно присъствие, като например Фаворитен, където достига 73,9 процента, Зимеринг или Отакринг. Пренасянето на районните показатели върху цяла Виена представлява съществено статистическо преувеличение.

Още по-съществената неточност се крие в самата интерпретация на термина. Общинският съвет на Виена и специализираните образователни мониторинги изрично предупреждават, че статистиката за „езика на ежедневното общуване вкъщи“ не позволява да се правят преки заключения за реалното владеене на немски език. Едно дете може да израсне в двуезична среда, където в семейната му среда се говори друг език, но същевременно да владее официалния език на ниво, напълно достатъчно за нормално обучение в училище. Самите австрийски общински протоколи от януари 2026 година разграничават понятието за многоезичие от реалната езикова бариера, сочейки съвсем различни проценти за децата, които имат нужда от специална езикова подкрепа. Следователно твърдението на Новаков е неточно и подвеждащо, тъй като подменя официалния показател за многоезичие с абсолютна теза за езикова изолация, при това разширявайки районни мащаби върху цял един европейски мегаполис.

Не по-малко категорично и същевременно фактологично невярно е друго твърдение на евродепутата, отнасящо се до енергетиката. В разговора си с Дарик Новаков твърди, че „Европа няма собствени източници на нефтопродукти и енергоносители, изключая възобновяемите“. Това изявление в абсолютната му форма влиза в директно противоречие с официалните данни на Европейската комисия и Евростат. Според актуалните енергийни баланси на общността, ЕС произвежда самостоятелно близо 43 процента от необходимата му енергия. Въпреки че зависимостта от внос остава сериозна и евросъюзът покрива голяма част от нуждите си от външни доставки, вътрешното производство е значително и далеч не се изчерпва само с възобновяемите източници. От общото количество енергия, произведено на европейска територия, близо 48 процента наистина идват от ВЕИ, но следват огромни дялове от ядрена енергия, която заема около 28 процента, твърди горива с около 15 процента, природен газ с около 5 процента и добив на суров петрол с около 3 процента. Твърдението, че Европа няма собствени източници на нефтопродукти и енергоносители извън възобновяемите, е фактически невярно в абсолютния си вид. Евростат категорично опровергава липсата на местни добиви и производство на петрол и конвенционални горива, макар зависимостта от вносни суровини да е висок стратегически проблем. Тук в „Топ Преса“ отбелязваме, че не може да се говори за техническа неточност, а за твърдение, което противоречи на официалната европейска статистика.

Подобна необходимост от прецизност се наблюдава и по темата за цените на горивата. Андрей Новаков заявява в ефир, че „цена от 4 лева за литър дизел има в момента в България“, след което отправя политическо обвинение към министър-председателя Румен Радев, че е изпуснал контрола върху ситуацията. Проверката на официалния бюлетин за горивата на Европейската комисия за периода около 15 септември 2026 година показва, че средната национална цена на стандартния дизел в страната се движи около 1,90 евро за литър, което се равнява на приблизително 3,72 лева. В същото време мониторинговите данни регистрират отделни бензиностанции по Черноморието и в курортните комплекси, където цената на специални премиум горива, като например премиум дизел от висок клас, надхвърля границата от 4 лева, достигайки стойности от 4,07 до 4,20 лева за литър. Следователно не може да се твърди, че Новаков изрича абсолютна лъжа, тъй като цени над 4 лева фактологически съществуват на българския пазар. Налице е обаче подвеждащо преувеличение, при което изолирани цени на премиум горива от конкретни търговски обекти са представени като обща картина на пазара, макар масовият стандартен дизел да се е продавал на по-ниска средна цена.

Това твърдение поражда и сериозно вътрешно логическо противоречие в рамките на едно и също интервю. От една страна, Новаков настоява, че цената на енергоносителите е „само и единствено привнесена отвън“ и е изцяло извън български контрол. От друга страна, секунди по-късно той обвинява българския премиер, че е „изпуснал нещата“. Тези две тези не могат да съществуват едновременно в абсолютната си форма. Ако цената се определя изцяло от външни международни фактори и Европа няма собствени източници, то националното правителство няма как да носи пълната отговорност за нейното равнище. Ако пък българският министър-председател е имал лостове да повлияе на ситуацията – например чрез акцизна политика, ДДС ставки, управление на държавните резерви или антимонополен контрол – тогава твърдението, че проблемът е „само и единствено привнесен отвън“, се оказва несъстоятелно. Това вътрешно противоречие поставя под съмнение експертната последователност на изложението.

Най-дълбокият разлом между думите на евродепутата и документите обаче се разкрива при анализиране на темата за миграцията и неговото собствено законодателно минало. В интервюто си от септември 2026 година Новаков заема твърда позиция срещу миграционната политика на съюза, обявявайки, че Европа е „прекалила с либерализма по отношение на миграцията“ и свързвайки това с възхода на крайнодесни формации. Когато обаче се върнем към архивите на Европейския парламент от 10 април 2024 година, когато се гласува историческият Пакт за миграцията и убежището, откриваме една съвсем друга реалност. В поименните гласувания на пленарната зала Андрей Новаков участва и дава своя глас „ЗА“ приемането на ключовия Регламент за управление на убежището и миграцията, както и по останалите основни стълбове на пакета. Резултатът от това гласуване е приет с мнозинство от 322 гласа „за“, срещу 266 „против“ и 31 „въздържал се“.

Самият Пакт за миграцията и убежището не е документ на отворените граници, а сложен законодателен комплекс, който въвежда задължителен граничен скрининг, биометрична идентификация, по-строги проверки за сигурност, ускорени процедури за връщане на лица без право на пребиваване и механизъм за солидарност между държавите членки. Този пакет беше приветстван от политическото семейство на Европейската народна партия, към която принадлежи и Новаков, като ключов успех за спиране на нелегалния поток. Нещо повече, в свои публични изявления от пролетта на 2024 година самият Новаков определяше новия пакт като положителна крачка за защита на външните граници и облекчаване на държави като България. Днес обаче, говорейки пред българска аудитория в навечерието на нова политическа динамика, той генерализира европейската политика като „прекалено либерална“, без да отчита факта, че лично е подкрепил с гласа си именно архитектурата на този пакт. Това не е просто неточност, а съществено политическо противоречие между законодателното поведение в Брюксел и публичната реторика пред националните медии.

Подобна следа се открива и в сферата на климатичното законодателство и зелената трансформация. Андрей Новаков многократно критикува европейските регулации, които според него натоварват бизнеса и транспорта, като в същото време в пленарната зала през 2025 година заявява, че Европа се нуждае от свободен пазар, а не от административни забрани. Официалните документи на Европейския парламент обаче показват, че по време на деветия мандат той е бил официално назначен за докладчик на транспортната комисия TRAN по становището относно реформата на европейската система за търговия с емисии, известна като ETS. В това си качество той е вначал изменения и е участвал активно в законодателния процес, който впоследствие заляга в основата на пакета Fit for 55 и разширяването на въглеродното ценообразуване върху транспорта и сградите. Участието в оформянето на пазарни механизми за емисиите показва активна роля в изграждането на същите тези европейски рамки, чиито икономически последици днес евродепутатът критикува от позицията на външен наблюдател.

По отношение на събитията в испанския анклав Сеута, където Новаков твърди в интервюто си, че масовото преминаване на границата „беше организирано, не беше инициатива на самите мароканци“, фактологичната проверка налага прецизно разграничение. Разсекретените документи на испанското разузнаване CNI и докладите на агенциите от есента на 2026 година потвърждават мащабна предварителна мобилизация и координация, осъществена през онлайн групи в социалните мрежи с десетки хиляди последователи, които организират хилядите мигранти. В същото време обаче както официалното испанско правителство начело с премиера Педро Санчес, така и докладите на европейските институции заявяват, че към момента няма преки доказателства мароканската държавна власт или официални институции да са организирали или заповядали тази операция. Мароко категорично отрича държавно участие. Формулировката на Новаков, че събитието е било организирано, кореспондира с реалната мрежова организация в интернет, но липсата на официални доказателства за държавен заговор прави категоричната му теза неподкрепено твърдение, което надхвърля установените от разузнаването факти.

Цялостният анализ на интервюто на Андрей Новаков пред Дарик радио разкрива една позната политическа стратегия, в която реални и тревожни тенденции – като миграционния натиск, проблемите с интеграцията в отделни градски райони или тежестта на цените на горивата – се сливат с абсолютни твърдения, статистически преувеличения и пряко забравяне на собственото законодателно минало. Политикът, който днес заклеймява Европа за либерализъм и липса на енергийни източници, е същият политик, който е гласувал за Миграционния пакт и е участвал в докладите по климатичните механизми в Брюксел.

С оглед на установените разминавания между публичните думи и официалните документи, пред Андрей Новаков остават редица отговори, които обществеността и медиите имат право да чуят. Екипът на „Топ Преса“ формулира тези въпроси ясно, без емоции и без политически привкус, стъпвайки единствено на проверимите факти.

Г-н Новаков, когато днес твърдите пред българските граждани, че Европа е прекалила с либерализма по отношение на миграцията, как съгласувате тази позиция с факта, че на 10 април 2024 година лично гласувахте „за“ Регламента за управление на убежището и миграцията и основните текстове на Пакта? Кои конкретни текстове от този пакт определяте днес като грешни и как гласувахте по тях?

Откъде взехте твърдението, че 70% от децата във Виена не говорят немски език вкъщи, при положение че официалната статистика на Statistik Austria и Австрийския интеграционен фонд показват 48,9% ученици с различен език на ежедневното общуване за цяла Виена, а самата община изрично предупреждава, че този показател не измерва реалното владеене на немски? Защо превръщате статистика за многоезичието в абсолютна теза за езикова изолация?

Как твърдите в абсолютна форма, че Европа няма собствени източници на нефтопродукти и енергоносители извън възобновяемите, когато официалните данни на Евростат и Европейската комисия показват 43% собствено енергийно производство, включващо ядрена енергия, въглища, природен газ и добив на суров петрол? Беше ли това твърдение фактологично невярно?

Когато в рамките на едно и също интервю заявявате, че цената на енергоносителите е „само и единствено привнесена отвън“, а веднага след това обвинявате българския премиер, че е „изпуснал нещата“, кое от двете твърдения е вярно? Ако причината е изцяло външна, какво конкретно е могъл да направи министър-председателят? Ако пък българското правителство е имало лостове да влияе, тогава как цената е „само и единствено привнесена“?

Като бивш докладчик на транспортната комисия TRAN по становището за реформата на системата за търговия с емисии ETS, как оценявате собствената си роля в изграждането на европейските механизми, които днес критикувате заради отражението им върху цените на горивата и транспорта? Кои елементи от това законодателство подкрепихте тогава и кои считате за грешка днес?

На базата на каква вътрешна информация твърдите категорично, че събитията в Сеута са били организирани извън инициативата на самите мигранти, при положение че испанското разузнаване и правителство официално заявяват липса на доказателства за държавна намеса от страна на Мароко?

„Топ Преса“ остава отворена за пълната позиция, отговор или коментар на евродепутата Андрей Новаков по поставените въпроси, като се ангажира да публикува неговото становище в пълен обем.

Източници за редакцията

1. Дарик радио: Цялото интервю с Андрей Новаков в предаването „Денят на Дарик“, изнесено студио в Страсбург, публикувано на 15 септември 2026 г. (https://darik.bg/novakov-evropa-prekali~543457.html)

2. Österreichischer Integrationsfonds (ÖIF): Актуални данни за училището и младежта, публикувани на 5 септември 2026 г. (https://www.integrationsfonds.at/integrationsdaten/schule-und-jugend/)

3. Град Виена: Официален екскурс към многоезичието и образователния мониторинг (https://www.wien.gv.at/spezial/integrationsmonitor/bildung/exkurs-mehrsprachigkeit/)

4. Eurostat / Европейска комисия: Месечни и годишни данни за енергийната зависимост на ЕС, доклад от април 2026 г. (https://ec.europa.eu/eurostat/en/web/products-eurostat-news/w/wdn-20260318-1)

5. Европейска комисия: Официален бюлетин за цените на горивата Weekly Oil Bulletin към септември 2026 г. (https://energy.ec.europa.eu/data-and-analysis/weekly-oil-bulletin_en)

6. Европейски парламент: Официален архив на поименните гласувания от пленарното заседание на 10 април 2024 г. за Пакта за миграцията и убежището, Регламент за управление на убежището и миграцията (https://www.ourelectedeurope.com/eu/votes/167531)

7. Европейски парламент: Пресцентър, съобщение за окончателното приемане на Пакта за миграцията и убежището от 10 април 2024 г. (https://www.europarl.europa.eu/news/en/press-room/20240408IPR20290/meps-approve-the-new-migration)

8. Европейски парламент: Законодателно досие и история на мандата на евродепутат Андрей Новаков, включително ролята му като докладчик в комисията TRAN по ETS (https://www.europarl.europa.eu/meps/bg/107212/ANDREY_NOVAKOV/history/9)

9. EUR-Lex: Официален стенографски протокол от изказвания в пленарната зала на Европейския парламент през 2025 г. (https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX%3AC%2F2025%2F06063)

10. Reuters: Аналитични материали и разсекретени документи на испанското разузнаване CNI относно кризата в Сеута, септември 2026 г. (https://www.reuters.com/world/africa/spains-spy-agency-warned-plans-storm-ceuta-before-mass-migrant-crossing-2026-09-09/)