КОГАТО БЛАГОЕВГРАД ЗАСТАНА ЗАД ТЪКАЧНИЯ СТАН: НЕРАЗКАЗАНИЯТ ЛЕТОПИС НА ПАМУКОТЕКСТИЛНИЯ КОМБИНАТ „ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Ако можехме да върнем градската лента към средата на 60-те години на миналия век, Благоевград в шест сутринта би изглеждал по съвсем различен начин. По улиците, които водят на юг от центъра, вървят групи от хора. Млади мъже с такета и жени с прибрани коси крачат забързано през утринната хладнина. Тогава това не е просто обичаен маршрут, а ново явление в живота на града. Повечето от тях не завиват към познатите складове за манипулация на тютюн, които десетилетия наред са диктували поминъка на целия край. Техният път продължава към Южната промишлена зона. Там, зад новоиздигнатите масивни тухлени и бетонни стени, ги очаква друг ритъм.

Ако си позволим една литературна реконструкция на онази атмосфера, още преди отварянето на масивните портали ухото би доловило плътен, равен тътен. Звукът на стотици механични совалки, пресичащи основата на плата с прецизна скорост. Въздухът в тъкачните зали вероятно е носел специфичната миризма на памучен прах, на машинно масло и оразмерена прежда. Металният ритъм на десетки машини, работещи едновременно, е създавал индустриален пулс, непознат дотогава в този край на България. Работниците влизат през портала, оставят личните си вещи и застават пред редиците от машини. За тези мъже и жени фабриката не е абстрактно понятие от държавните отчети. Тя е тяхното ежедневие за следващите осем часа – мястото, наречено Памукотекстилен комбинат „Гоце Делчев“.

Но преди да заработят първите инсталации, тук е имало само празен терен, чертежи и едно мащабно икономическо решение. Летописът на предприятието започва официално през 1958 година. Тогава в югоизточния край на Благоевград стартират строителните дейности по изграждането на бъдещия текстилен център. Периодът в края на 50-те и началото на 60-те години бележи повратна точка. Дотогава градът носи отчетливо белезите на традиционно занаятчийско и предимно тютюнопроизводително средище. Поминъкът на хиляди семейства е пряко обвързан със сезонната обработка на тютюневите листа, с монополните складове и селскостопанския цикъл. Държавното планиране обаче залага на бърза трансформация чрез изграждане на мащабни индустриални ядра.

Строежът продължава близо четири години. На терена се издигат просторни халета, проектирани да поемат технологичните линии на цялостен производствен цикъл. Индустриалният замисъл не предвижда просто малка фабрика или цех за дообработка. Целта е изграждането на пълен комбинат, който да обхване основните етапи на преработката на влакното – от суровия памук, през предачеството, до готовото тъкачество. През 1962 година комбинат „Гоце Делчев“ отваря врати и започва реална експлоатация, като се превръща в един от големите промишлени обекти на Благоевград.

В началото мащабът е сравнително скромен откъм човешки ресурси. Според запазените данни в началния период са заети едва около 120 души. Това е ядрото от работници, монтьори и първи специалисти, на чиито плещи пада задачата да изпитат съоръженията, да настроят оборудването и да положат основите на производствения процес. Скоростта, с която комбинатът се разраства, обаче е изключително бърза. Само няколко години след пускането му в действие броят на работещите нараства близо десетократно, като достига приблизително 1200 души. В днешното си историческо разследване екипът на „Топ Преса“ вади на бял свят фактите за това как това предприятие пренареди из основи икономическата карта на Югозапада.

Всяка индустриална сграда от този тип се конструира около определени инженерни параметри. За комбинат „Гоце Делчев“ тази ключова цифра е заложена още на чертожните дъски: проектен годишен капацитет от около 36 милиона метра тъкани. Тук историческата коректност изисква ясно разграничение. Проектният капацитет не означава, че комбинатът задължително е произвеждал по 36 милиона метра всяка година. Инженерният проект отразява максималните технически възможности на инсталираните мощности при оптимално натоварване, пълно снабдяване със суровина и непрекъсната работа. Дали тази цифра е била регулярно достигана в практиката, е въпрос, изискващ специфични архивни отчети за всеки отделен период.

Самият заложен обем обаче е показателен за амбицията на държавния план. За да добие съвременният читател реална представа за мащаба, е достатъчно едно математически точно сравнение. Проектният капацитет от 36 милиона метра означава теоретична годишна ивица от плат с дължина 36 000 километра. Пълната обиколка на земното кълбо по Екватора е приблизително 40 075 километра. С други думи, благоевградският комбинат е бил проектиран с потенциала за една година да изтъче плат, чиято дължина би стигнала почти да обиколи цялата планета Земя. Дори реалното производство да се е движило под този теоретичен таван, обемът на преработваната суровина остава внушителен.

За да бъде осигурен такъв капацитет, комбинатът разчита на технически внос от Германската демократична република (ГДР). В халетата на „Гоце Делчев“ са инсталирани тъкачни станове с марката „Текстима“. Според източник от периода организацията на производството позволява на един работник да обслужва до 16 тъкачни стана едновременно. Тази подробност дава ясна представа за напрежението на работния процес. Тъкачът на 16 стана не стои на едно място. Неговото дежурство е непрекъснато движение покрай редиците от машини, а погледът му следи стотици сновящи нишки едновременно. При всяко скъсване съответният стан спира, а работникът трябва незабавно да открие дефекта, да свърже преждата и отново да задвижи механизма сред постоянния производствен тътен.

На този фон прави впечатление съставът на ръководните кадри. В един от ранните периоди на предприятието има сведения за едва шестима инженери и група технически кадри със средно специално образование. Да се ръководи такъв сложен машинен парк само с шестима дипломирани инженери означава изключително голяма натовареност и пряка отговорност за експлоатацията, текущите ремонти и подготовката на изпълнителския състав. За своя труд работниците в разглеждания ранен период получават средна месечна заплата от приблизително 80 до 90 лева. Това е фиксиран базов доход, който за тогавашните условия осигурява препитание, но зад него стои тежък сменен труд.

Развитието на благоевградското предприятие бързо намира отражение и на най-високо държавно равнище. На 10 декември 1963 година комбинатът официално присъства в стенографските дневници на Народното събрание под името „Текстилното предприятие Гоце Делчев, гр. Благоевград“. В парламентарното обсъждане е посочено, че за първите девет месеца на 1963 година предприятието е преизпълнило планираните постъпления към бюджета от данък върху оборота и печалбата. Като причина изрично се посочват подобрената организация на производството и намаляването на производствените разходи.

Още по-категорично е признанието от 23 юни 1965 година, когато името на комбината отново звучи от трибуната на Народното събрание. Този път „Гоце Делчев“ в Благоевград е поставен сред новите модерни предприятия на българската лека промишленост. Той е нареден редом с доказани производствени стълбове в страната – „Марица“ в Пловдив, „Васил Коларов“ в Габрово, „Тунджа“ в Ямбол и „Асен Халачев“ в Плевен. За по-малко от десетилетие Благоевград успява да се утвърди на националната икономическа карта до градове с вековни традиции в текстилното производство.

Как комбинатът се представя на пазара през онези години показва един любопитен печатен документ от 1965 година. Това е запазена реклама на „Държавен текстилен комбинат Гоце Делчев“ – Благоевград. В нея е записано дословно: „ПРЕДПРИЯТИЕТО ПРОИЗВЕЖДА ВСИЧКИ ВИДОВЕ ДОКОВЕ“. Докът е плътна, изключително здрава памучна тъкан, използвана масово за работно облекло, промишлени униформи и различни технически текстилни изделия. Чрез производството на докове благоевградският завод на практика осигурява суровина за работните дрехи на хилядите строители и монтьори в страната.

В същата реклама са публикувани и директните телефонни номера на предприятието – директор 137, снабдяване 534 и партиен секретар 513, както и обслужващата финансова институция БНБ, Благоевград. Тези трицифрени постове носят неподправен документален дух. Те са малък щрих, който показва както централизираното управление, така и институционалната йерархия, в която ръководителят на завода, отговорникът по доставките на памук и партийният секретар управляват цялостния процес.

Зад машините, бюджетните доклади и трицифрените номера обаче стои истинският център на тази история – човешкият мащаб. За град с тогавашните размери на Благоевград приблизително 1200 работни места означават дълбока промяна в облика на града. Това са стотици семейства, чийто бюджет и битие зависят пряко от работата на комбината. Текстилното производство привлича значителна женска работна ръка, давайки на много жени първата възможност за постоянна трудова заетост, регламентирано заплащане и социална защита извън земеделския сектор. Появяват се нови навици, професионални умения, квалификационни степени. Смените в Южната промишлена зона диктуват ежедневните маршрути, градския транспорт и навиците на едно ново поколение благоевградчани.

Днес шумът от становете „Текстима“ отдавна е заглъхнал, а времето промени индустриалната структура на целия регион. Как и кога точно предприятието прекрати дейността си, по какъв начин бе извършена неговата приватизация, кой придоби производствените му активи и каква е съдбата на материалната база днес? Това са важни въпроси за икономическото минало на града, които все още очакват своето задълбочено и документирано изясняване.

Историята обаче не се изчерпва само с халетата и финансовите отчети. Истинската история на комбинат „Гоце Делчев“ е закодирана в личните спомени на онези около 1200 души, които прекараха десетилетия от живота си зад портала в Южната зона, както и в паметта на техните семейства.

Затова журналистическият екип на „Топ Преса“ стартира мащабно проучване, за да върне светлината върху забравените страници от индустриалния летопис на Благоевград. Обръщаме се директно към всички бивши работници, тъкачи, предачи, механици, счетоводители, технолози и инженери на комбината, както и към техните наследници: разкажете ни какво беше да работиш в „Гоце Делчев“.

Ако пазите лични спомени, архивни снимки от цеховете и бригадите, стари трудови книжки, ведомствени значки, грамоти, образци от благоевградските докове или други автентични материали, свържете се с редакцията на „Топ Преса“. Вашите свидетелства и лични разкази ще станат част от следващото ни разследване, посветено на хората, които с труда си градиха индустриалната памет на нашия град.