След мрачната серия от потресаващи случаи: Картонени шини, липсваща кръв за тежко ранена жена и трагичен край за 6-годишно дете – започва проверка на Спешната помощ в Разлог

Медицинският надзор проверява работата на  Спешния център в Разлог след серия от случаи, които поставят все по-сериозни въпроси за организацията на спешната помощ, подготовката на екипите и реакцията при животозастрашаващи ситуации. В центъра на вниманието все по-ясно попада именно организацията на спешната помощ – структурата, към която хората се обръщат в най-тежкия момент и от която очакват незабавна реакция, необходимото оборудване и професионална медицинска помощ.

Разлог отново е в центъра на сериозни въпроси, свързани с оказването на спешна медицинска помощ. В рамките на поредица от случаи през последно време се появиха сигнали и твърдения за използване на импровизирани шини при деца, за проблеми с осигуряването на кръв при транспортирането на тежко пострадала жена и за трагичен случай, при който 6-годишно момиче умира по време на транспортиране към София. Всеки от тези случаи сам по себе си изисква изясняване, но натрупването им неизбежно поставя по-големия въпрос – достатъчно добре ли е организирана спешната помощ в Разлог и разполагат ли екипите с всичко необходимо, когато всяка минута може да бъде решаваща?

Разбира се, нито един от тези случаи не може предварително да бъде превръщан в присъда срещу конкретни медицински специалисти. Именно затова започналата проверка е от съществено значение – тя трябва да установи фактите, да проследи действията на екипите, да провери наличното оборудване и да покаже дали са допуснати нарушения, пропуски или организационни слабости. Но докато компетентните органи извършват своята работа, въпросите пред обществото вече са твърде много, за да бъдат подминати с общи обяснения.

Картонени шини за деца – откъде започна всичко

Един от случаите, който предизвика сериозен обществен и медицински отзвук, беше свързан с деца, транспортирани от Разлог към столични лечебни заведения с импровизирани шини. По информацията, станала публично достояние, за обездвижване на счупени крайници са били използвани картонени конструкции, описвани като направени от кашони, включително от кутии за пица. Случаят предизвика реакция сред медици в София и закономерно постави въпроса как се стига до подобна практика при оказване на спешна медицинска помощ на деца.

Тогава от ръководството на болницата беше направено разграничение между лечебното заведение и Спешния център, като беше посочено, че спешната помощ е отделна структура и че именно нейни екипи са извършили обездвижването. От страна на Спешния център обяснението беше, че липсват необходимите детски шини и че импровизираното обездвижване е било направено с цел счупеният крайник да бъде стабилизиран до транспортирането на детето в друго лечебно заведение. Последваха коментари от медицински специалисти, реакции на столични лекари, видели пациентите, както и позиции на близките на пострадалите деца.

Зад всички тези обяснения обаче остана един съществен въпрос – може ли една спешна структура да бъде достатъчно подготвена за работа с деца, ако в критичния момент не разполага с базово оборудване за обездвижване на детски крайник? Именно тук проблемът излиза извън конкретния случай и се превръща във въпрос на организация. За пациента няма значение дали дадена структура административно принадлежи към болницата или е отделна от нея. Когато човек е пострадал и чака помощ, той вижда линейка, медицински екип и система, от която очаква да реагира професионално и навреме.

Хеликоптерът пристига. Кръвта обаче липсва

Последният случай с тежко пострадала полска гражданка поставя още един сериозен въпрос, този път свързан с координацията между различните екипи и осигуряването на необходимите медицински ресурси. При тежка катастрофа с мотор загива моторист, а полска гражданка е тежко ранена. Заради състоянието на жената е потърсена помощ по въздух, като медицинският хеликоптер пристига в Разлог, но тогава се оказва, че необходимата кръв за безопасното транспортиране на пациентката до София не е осигурена.

По информацията, изложена по случая, екипът на въздушната медицинска помощ е преценил, че без необходимата кръв транспортирането на тежко пострадалата жена не може да бъде извършено. В резултат на това хеликоптерът отново излита, този път към Благоевград, за да бъде осигурена необходимата кръв. Така вместо въздушният медицински екип да поеме пациентката и да започне незабавно транспортирането ѝ към София, се налага допълнителен курс и изчакване – обстоятелство, което при тежко пострадал човек неизбежно поставя въпроси за организацията и предварителната подготовка.

Именно тук проверката трябва да даде отговор на един от най-съществените въпроси – ако е било известно, че към Разлог пътува въздушен медицински екип за тежко ранена пациентка, защо необходимата кръв не е била подготвена предварително? Имало ли е възможност тя да бъде доставена от Благоевград още докато хеликоптерът пътува към Разлог? Имало ли е достатъчно добра комуникация между отделните екипи и кой е отговарял за цялостната организация на действията? Това са въпроси, на които не може да бъде отговорено с предположения, а единствено след проверка на медицинската документация, комуникацията между екипите и последователността на предприетите действия.

При спешната медицина времето не е подробност. То може да се окаже решаващ фактор за състоянието на пациента. Именно затова трябва да стане ясно дали забавянето в конкретния случай е било неизбежно заради медицинските обстоятелства или е можело да бъде предотвратено чрез по-добра предварителна организация.

Най-тежкият случай – 6-годишно дете

Най-болезненият от всички случаи обаче е свързан със смъртта на 6-годишно момиче. Бабата на детето, Янка Т., разказва за случилото се в Спешния център в Разлог и отправя сериозни твърдения относно действията и условията, при които е оказвана помощ на внучката ѝ. По думите ѝ детето получава пристъп, а семейството очаква спешният екип да пристигне подготвен и да направи всичко необходимо за спасяването му.

Бабата твърди, че е имало проблеми с оборудването и кислорода, както и ситуация, при която е била поискана лъжица, с която да бъде отворена устата на детето. Тя разказва и за затруднение при отварянето на вратата на линейката в момент, когато момиченцето се нуждае от незабавна медицинска помощ. Тези твърдения трябва да бъдат разглеждани именно като разказ на близък на починалото дете и не могат да бъдат приемани като установени медицински факти, преди компетентните органи да извършат необходимите проверки и експертизи.

В същото време обаче те не могат да бъдат пренебрегнати, защото Янка Т. е човекът, който е бил непосредствено до внучката си в най-тежките моменти. Тя е видяла и чула случващото се и днес трябва да живее със загубата на детето. Именно поради това думите ѝ трябва да бъдат проверени внимателно и съпоставени с медицинската документация, показанията на екипа и всички останали доказателства по случая.

Детето умира в линейката по пътя към София

Момичето издъхва по време на транспортирането към София, в района на Перник, като в линейката го придружава лекар от Разлог. При пристигането на линейката в София столичните медици установяват, че детето е починало. В Разлог като причина за състоянието му е посочен проблем със сърцето, но окончателните медицински заключения предстои да бъдат установени от компетентните органи и медицинските експерти.

По случая са сезирани полицията, прокуратурата и органите за медицински надзор. Предстои проверка, която трябва да проследи целия ход на събитията – от подаването на сигнала и пристигането на спешния екип, през оказването на медицинска помощ и действията в линейката, до транспортирането на детето и настъпването на смъртта. Именно тази проверка трябва да даде отговор и на въпроса дали всичко необходимо е било направено в рамките на възможностите и медицинските стандарти.

Имало ли е кислород, работело ли е оборудването и имало ли е забавяне?

Тук въпросите вече са конкретни и не могат да бъдат избегнати. Имало ли е необходимото количество кислород в линейката? Работело ли е изправно медицинското оборудване? Какви действия точно са предприели медицинските специалисти и в каква последователност? Спазени ли са били медицинските стандарти и имало ли е забавяне при оказването на помощ или при транспортирането на детето?

Ако е имало забавяне, каква е причината за него и било ли е то обективно неизбежно? Имало ли е възможност да бъде предприето нещо допълнително? Всички тези въпроси трябва да получат отговор не чрез публични оправдания, а чрез документи, медицинска документация, експертизи и проверка на действията на екипа. Когато става дума за живота на 6-годишно дете, всяка подробност има значение, а обществото има право да знае какво точно се е случило.

Болницата и Спешният център – две структури, но за пациента една система

Именно тук се появява и другият голям въпрос, който случаите от Разлог поставят – този за разграничението между болницата и Спешния център. Двете структури имат различно административно и организационно устройство и това е факт, който не може да бъде пренебрегнат. Но за човека, който в критичен момент звъни на 112, подобно разграничение няма практическо значение.

Пациентът не звъни, за да разбере кой на кого е подчинен или коя структура носи административна отговорност. Той звъни, защото има нужда от Спешна помощ. Когато на адрес има тежко пострадал човек или дете в животозастрашаващо състояние, очакването е едно – системата да работи като система, а отделните звена да бъдат достатъчно добре координирани, за да осигурят най-бързата и адекватна реакция.

Именно затова настоящата проверка трябва да обърне особено внимание на организацията на спешната помощ – подготовката на екипите, оборудването, наличността на необходимите медицински консумативи, възможността за оказване на помощ на деца, комуникацията между отделните структури, времето за реакция, осигуряването на кръв и действията при транспортиране на критично болни пациенти. Не става дума предварително да бъдат посочвани виновни, а да бъде установена истината.

Ако има нарушения, те трябва да бъдат посочени. Ако има пропуски в организацията, те трябва да бъдат отстранени. Ако няма нарушения, това също трябва да бъде доказано с факти и експертни заключения. Само така може да се възстанови доверието на хората, които разчитат на спешната помощ в Разлог, че когато се наложи да потърсят медицинска помощ за себе си или за своите деца, срещу тях ще стои система, която е подготвена да реагира.

„Не искам друго семейство да преживее нашия ад“

Зад медицинските протоколи, проверки и административни обяснения обаче стои едно семейство, което вече е понесло най-тежката възможна загуба. Бабата на детето не настоява предварително да бъде посочен виновник – тя настоява да разбере истината и да не се допуска друго семейство да преживее същото. Тъкмо това прави случая още по-болезнен и превръща трагедията в въпрос, който далеч надхвърля конкретната линейка и конкретния медицински екип.

Въпросът вече не е само какво се е случило в една конкретна ситуация. Въпросът е дали системата за спешна помощ в Разлог е достатъчно подготвена за най-тежките случаи. Разполагат ли екипите с необходимото оборудване за деца? Има ли всичко необходимо при тежки травми? Как се осигуряват кръв и други жизненоважни ресурси? Как се координират наземните и въздушните медицински екипи и кой взема решенията в критичния момент?

И най-важният въпрос остава този, който стои зад всеки сигнал на 112 – има ли човекът, който търси помощ, гаранцията, че когато линейката пристигне, системата действително е готова за него?

Очакват се отговори от институциите

След натрупването на тези случаи очакването за реакция от страна на Министерството на здравеопазването и компетентните контролни органи е напълно естествено. Проверката трябва да бъде задълбочена и обективна и да обхване всички ключови обстоятелства – от наличното оборудване и медицинските ресурси до действията на конкретните екипи, времето за реакция и координацията между отделните структури.

При спешната медицина времето не е подробност – то може да бъде шанс за живот. А когато пациентът е дете, този шанс може да бъде един-единствен. Затова Разлог има право да получи ясни отговори, а медицинските специалисти имат право на обективна проверка, която да установи фактите, а не да оставя място за слухове, догадки и взаимно прехвърляне на отговорност.

Ако проверката установи проблеми в организацията на спешната помощ, обществото има право да очаква те да бъдат отстранени. Ако не бъдат установени нарушения, това също трябва да бъде ясно показано с факти. Защото човекът, който звъни на 112, не звъни за обяснение и не звъни, за да разбере коя институция носи отговорност – той звъни, защото има нужда от помощ.

А когато става дума за човешки живот, системата трябва да бъде готова да реагира.