Голямата метла в администрацията започна! РИОСВ-Благоевград поема Перник и Кюстендил – но кой ще контролира контролиращите?

Голяма реформа в екоадминистрацията или опасна концентрация на власт? РИОСВ-Благоевград ще контролира вече три области – Благоевград, Перник и Кюстендил. Министерството на околната среда и водите обещава повече ефективност, по-добро разпределение на ресурсите и по-малко възможности за местни зависимости. Но зад административното преструктуриране остава един ключов въпрос: ще успее ли една инспекция реално да упражнява ефективен контрол върху значително по-голяма територия и повече отговорности?

Българската екоадминистрация е изправена пред едно от най-съществените си преструктурирания. Броят на регионалните инспекции по околната среда и водите – РИОСВ – се предвижда да бъде намален от досегашните 15 на 7. Важно уточнение е, че инспекциите няма да бъдат формално закривани. Вместо това се предвижда създаването на изнесени работни места в отделните области, така че гражданите и бизнесът да продължат да имат достъп до експертите на място.

Именно в тази нова схема РИОСВ-Благоевград получава значително разширен периметър.

Инспекцията ще запази статута си, но към нея ще бъдат включени и областите Перник и Кюстендил. Така една регионална структура ще отговаря за контрола върху три области, което неминуемо поставя въпроси за капацитета, организацията и реалната ефективност на бъдещия контрол.

От 15 на 7 – „по-малко администрация, повече контрол“?

Новата концепция беше представена от министъра на околната среда и водите Росица Карамфилова по време на изслушването ѝ в парламентарната комисия по околната среда и водите. Министърът отговори на въпрос на депутата Татяна Султанова от „Продължаваме промяната“, свързан с предстоящите промени в Закона за водите и анализа, послужил като основа за тяхното иницииране.

Аргументът на Министерството е ясен: настоящата структура има сериозни различия както в натовареността, така и в съотношението между административен и експертен персонал.

По-малко началници, повече експерти 

Според министър Росица Карамфилова на места картината в регионалните инспекции е трудно защитима – има структури с голям брой началници и сравнително малко експерти, а в други административният персонал значително надвишава експертния състав. Именно срещу този дисбаланс е насочена и логиката на предстоящата реформа – по-малко административни нива, по-добро разпределение на ресурсите и повече тежест върху хората, които реално извършват експертната и контролната дейност.

Това е може би една от най-съществените идеи в предложеното преструктуриране. Защото общественият интерес не се защитава от броя на началническите позиции, а от качеството на експертизата и реалния контрол на терен.

А когато една система е натоварена с контрол върху предприятия, отпадъци, води, разрешителни и потенциални замърсявания, всяко разминаване между административен апарат и експертен капацитет неизбежно поражда въпроси. Още повече че през годините неведнъж е имало обществено недоволство и критики към ефективността на екологичния контрол в различни части на страната. Именно затова обещанието за промяна не би трябвало да се измерва само в нова организационна схема, а в това дали гражданите реално ще видят по-строг, по-бърз и по-независим контрол.

1100 разрешителни срещу 40: защо една система работи на различни обороти?

Един от най-силните аргументи на министър Карамфилова са драстичните разлики в натовареността на отделните инспекции. По думите ѝ в една РИОСВ се контролират около 1100 комплексни разрешителни, докато в друга те са едва 40.

Разликата е повече от показателна.

Тя поставя въпроса дали досегашният модел на 15 отделни регионални структури действително разпределя справедливо експертния ресурс или просто поддържа административни граници, които невинаги отговарят на реалното натоварване. Именно тук предложението на Карамфилова изглежда насочено към нещо конкретно – ресурсът да следва реалната работа, а не просто административната карта. Вместо всяка инспекция да функционира като почти напълно самостоятелна структура, идеята е експертизата и контролният капацитет да бъдат концентрирани там, където могат да бъдат използвани по-ефективно.

Но концентрацията на ресурса трябва да означава и концентрация на отговорността.

Защото ако една РИОСВ вече отговаря за три области, обществото има право да очаква и три пъти по-ясна отчетност за резултатите от този контрол. „Местните зависимости“ – неудобната тема, която реформата поставя на масата

Може би най-чувствителният момент в аргументите за промяната е свързан с т.нар. местни зависимости. Министър Карамфилова посочва, че оперативната самостоятелност на сегашните регионални структури създава предпоставки за влияние от страна на местната власт, бизнеса и други заинтересовани страни.

Това е твърдение, което не бива да бъде подминавано.

Още по-малко в сфера като екологичния контрол, където решенията на една инспекция могат да имат сериозни последици както за бизнеса, така и за гражданите и околната среда. Именно затова идеята за по-големи регионални структури може да се разглежда не просто като административна оптимизация, а и като опит да бъде намалена тежестта на чисто местните влияния.

По-голямата структура би трябвало да означава по-голяма дистанция от конкретните местни зависимости и повече възможности решенията да се вземат на базата на експертиза, документи и законови изисквания.

Но тук Карамфилова поставя висока летва и за самата система.

Защото преместването на границите на една инспекция само по себе си няма да премахне зависимостите. Ако няма прозрачност, достатъчно експерти, реален контрол и публична отчетност, една административна реформа рискува просто да премести проблема, вместо да го реши. РИОСВ-Благоевград получава повече власт – но и много повече отговорност

Именно на този фон трябва да се разглежда и решението РИОСВ-Благоевград да поеме контрола не само над Благоевградска област, но и над Перник и Кюстендил. Това вече не е обикновено разширяване на административния обхват.

Това е сериозно увеличаване на територията, броя на контролираните обекти и отговорностите. И тук общественото внимание към инспекцията неизбежно ще бъде по-голямо. Защото когато една структура получава повече правомощия, обществото има пълното право да поиска и повече отчетност. РИОСВ-Благоевград ще трябва да докаже на практика, че новият модел може да означава по-строг и по-независим контрол, а не просто по-голяма административна територия. Особено на фона на натрупаните през годините обществени критики към ефективността на контрола от страна на различни регионални екоинспекции.

Дали след промяната гражданите ще усещат, че когато има сигнал за замърсяване, нарушение или риск за околната среда, държавата действително идва на място и контролира – независимо кой стои отсреща. Три области под една шапка – време е за резултати РИОСВ-Благоевград ще поеме Благоевград, Перник и Кюстендил, докато останалите бъдещи регионални структури също ще получат значително разширени територии.

Карамфилова е категорична, че това не означава закриване на инспекциите. Предвиждат се изнесени работни места, така че гражданите и бизнесът да продължат да имат достъп до експертите на място.

Предстои обаче да стане ясно как точно ще бъде организирана работата, колко експерти ще бъдат ангажирани и как ще бъде разпределен съставът между трите области. И това е съществената част от реформата.

Защото по-голямата РИОСВ не трябва да бъде просто по-голяма администрация. Тя трябва да бъде по-ефективна контролна институция. Карамфилова заявява амбиция за по-малко бюрокрация, по-добро разпределение на ресурсите и ограничаване на предпоставките за местно влияние. Сега остава системата да докаже, че тази амбиция може да се превърне в реалност. А за РИОСВ-Благоевград това означава едно – с новите две области идва не само повече власт, но и много по-голяма обществена отговорност.

Предвижданото разпределение е следното:

РИОСВ-Бургас ще обхваща областите Бургас, Стара Загора, Ямбол и Сливен.

РИОСВ-Варна ще отговаря за Варна, Шумен, Добрич и Търговище.

РИОСВ-Плевен ще поеме контрола в Плевен, Враца, Монтана и Видин.

РИОСВ-Пловдив ще отговаря за Пловдив, Пазарджик, Смолян, Хасково и Кърджали.

РИОСВ-Русе ще контролира Русе, Велико Търново, Разград и Габрово.

РИОСВ-Благоевград ще поеме контрола в Благоевград, Перник и Кюстендил.

РИОСВ-София ще остане самостоятелна структура.