Социален лукс по брезнишки: Защо четири общини купуват бусове за хората, а Брезник избира скъп SUV?

Когато държавата и европейските фондове отворят портфейлите си за зелена преходна политика и подкрепа на уязвимите, местната власт получава уникален шанс да реши хронични логистични проблеми. Програмите по Националния план за възстановяване и устойчивост дават ясна рамка: купуват се електрически превозни средства и зарядни станции за нуждите на социалните услуги. Целта е прагматична – да се намалят разходите за гориво, да се поддържа екологичен стандарт и най-важното – да се улесни ежедневието на хилядите трудноподвижни граждани, самотни възрастни хора и социални работници, които всеки ден проправят път между институциите и домовете на хората. Звучи просто, прозрачно и крайно необходимо. Но както често се случва по нашите географски ширини, дяволът не се крие просто в детайлите, а в начина, по който тези възможности се тълкуват от отделните кметства.

За да се разбере мащабът на брезнишкия феномен, е полезно да се погледне към съседните общини, които оперират при същите държавни правила, сходни времеви хоризонти и аналогични социални предизвикателства. Община Перник, чието население надхвърля 80 000 жители, реализира две отделни инвестиции в изцяло електрически пътнически микробуси с 8+1 места. Логиката е железнo прагматична: превозно средство, което може да побере едновременно няколко потребители на социални услуги, медицински или обслужващ персонал, както и необходимия багаж или помощни средства. В малката община Трън, където населението е едва малко над 3 200 души, подходът е абсолютно идентичен. Там проектът вече е успешно приключен, а новият електрически лекотоварен автомобил категория N1 заедно със зарядната станция официално са предадени на управителя на трите социални центъра на територията ѝ, за да обслужват директно хората. Подобни прагматични стъпки се наблюдават и в община Руен, където средствата са насочени към целеви решения за социалния сектор.

И тогава идва община Брезник. При население от едва 5 426 жители, където местният социален патронаж има тежката и отговорна задача да обслужва не само града, но и още 21 отдалечени и подбалкански села със застатяващо население, логиката на избора рязко се отклонява от общоприетата социална реалност. Вместо да се заложи на функционален микробус или лекотоварен ван, който да побира топла храна, медикаменти и персонал за тежките зимни маршрути, брезнишката администрация избира изцяло електрически луксозен SUV – джип, чийто профил крещящо се разминава с представата за скромна социална дейност.

Документалният следобед в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ разкрива сюжета в цялата му издраскана от бюрокрация прелест. Процедурата с уникален номер в регистъра 00561-2026-0006 стартира официално на 7 април 2026 година, като крайният срок за подаване на оферти е свит в кратки рамки до 17 април. Предметът на поръчката е доставка на фабрично ново електрическо превозно средство и зарядна станция с включен монтаж за нуждите на социалните услуги в община Брезник. Прогнозната стойност, заложена от възложителя, е 45 350 евро без ДДС. Когато идва моментът за отваряне на офертите, картина на истинска пазарна конкуренция липсва напълно. Подадена е точно една единствена оферта – тази на дружеството „Ратола Лизинг“ ЕООД. При липсата на други кандидати, процедурата естествено минава без отстранявания или същинско състезание, а договорът с номер 255949 е официално подписан на 18 май 2026 година на точно определената стойност от 45 350 евро без ДДС, която на практика покрива до послевкус прогнозната сума на общината. Срокът за изпълнение е фиксиран на 40 дни, но в публичните регистри липсва официална начална дата, което оставя широка врата за въпроси кога точно е започнал и приключил броячът на времето.

Въпросите около техническите параметри на избрания автомобил обаче далеч надхвърлят сухите счетоводни редове. На пазара дистрибуторите и производителите предлагат модели като KGM Torres EVX – изцяло електрически SUV, чиито технически характеристики включват внушителни габарити, два 12,3-инчови дигитални дисплея, затъмнени стъкла, голям обем на багажното пространство и редица екстри, които по-скоро подхождат на корпоративен мениджърски автопарк, отколкото на общинска кола за разнос на социални обеди и грижа за пенсионери по калните пътища на брезнишките села. Когато в техническата спецификация на една поръчка бъдат заложени прекалено конкретни минимални и максимални параметри, които на практика могат да бъдат покрити от минимален брой или дори само от един единствен модел на пазара, въпросът защо са нужни луксозен волан, големи джанти, ултрамодерни мултимедийни екрани и тъмни стъкла за социални нужди спира да бъде риторичен.

Обяснението, което се прокарва в публичното пространство от местната администрация, че социалните центрове в Брезник разполагат с линейка и следователно леката кола може да си позволи да бъде джип, според общественото мнение не разрешава противоречията, а ги задълбочава. Ако медицинският транспорт се покрива от линейката, каква точно социална необходимост налага закупуването на високопроходим луксозен автомобил с подобни характеристични екстри? Още повече, че сагата около този скъп проект има и своето любопитно административно продължение в общинския съвет. На извънредно заседание в началото на юли местните съветници гласуват промяна в капиталовата програма, за да се изгради специална гаражна клетка за новия електромобил. Мотивът на общинската администрация пред съветниците е железен – гаражът е крайно необходим, за да се гарантира устойчивостта на проекта, да се съхрани машината и да се предпази скъпата зарядна станция, като на решението е дадено дори предварително изпълнение поради „особено важен обществен интерес“. В крайна сметка обаче възниква логичният въпрос защо необходимостта от изграждането на подобно съоръжение излиза на дневен ред постфактум, след като реализацията на един европейски проект изисква предварително и дългосрочно планиране на всяка една придружаваща инфраструктура.

Цялата тази история показва дълбоката пропаст между формалното спазване на закона и етичната страна на управленските решения. Никой не твърди, че община Брезник е нарушила нормативната уредба, доколкото държавните правила предоставят известна свобода на избора според вътрешните преценки на кметството. Въпросът тук е принципен и морален: защо при еднакви социални цели, еднакви национални програми и сходни демографски проблеми съседни общини избират практични микробуси и работни бусове за своите хора, докато Брезник избира да инвестира обществения ресурс в скъп SUV с висок клас оборудване? В малък град като Брезник, където всеки разход се вижда с невъоръжено око, подобни обществени поръчки остават дълъг спомен в съзнанието на хората. Обществото заслужава отговори не с езика на сухите параграфи и административните оправдания, а с ясна публична логика защо луксът понякога се маскира като социална придобивка, а прозрачността остава последна грижа на местната власт.

Сянката на едноличното решение и цената на мълчанието

Когато прагът на общественото търпение срещне административния мълчалив отговор, картината придобива още по-мрачни нюанси. В цялата тази история с брезнишкия електромобил най-тревожно е не самото харчене на европейски и държавни средства, а пълната липса на диалог с местната общност. Данъкоплатците остават поставени в ролята на пасивни наблюдатели, които трябва безропотно да приемат факта, че парите за социални грижи се превръщат в луксозен екстериор на четири колела. Липсата на ясна публична позиция от страна на кметството по въпроса защо точно този модел и точно тази конфигурация са били приоритет пред основните нужди на патронажа говори за тежък дефицит на политическа отговорност. Когато една обществена поръчка приключи с единствен кандидат и липса на реална пазарна алтернатива, общественият интерес е този, който плаща сметката. В крайна сметка, докато другите общини отчитат реално раздадени социални услуги и избити километри с работещи бусове, Брезник рискува да остане символ на онзи особен тип провинциален административен лукс, при който социалната политика започва и свършва с удобството на служебния волан.