ВИДЕО: Андрей Гюров и Георги Кандев откриха кампанията си пред „паметника на разграбения живот“ в Гоце Делчев: Д-р Пламен Пасков цитира острия анализ на Веселин Стаменов превърнал се в национална тема

Стартът на всяка политическа кампания носи дълбока символика, която пиарите прецизно калкулират до най-малкия детайл – бляскави костюми, хвърчащи балони, внушителна техника и добре заучени фрази за спасението на нацията. Понякога обаче изборът на фон за тези грандиозни обещания се превръща в най-яркото разобличение на самите кандидати. Именно на този феномен обръща внимание д-р Пламен Пасков, който в своя блог и видео коментар споделя острите и безкомпромисни думи на писателя Веселин Стаменов. Тема на анализ е знаковото събитие в Гоце Делчев (Неврокоп), с което Андрей Гюров и Георги Кандев дадоха начало на своята изява пред родна публика.

Според Стаменов, който познава детайлно духа, камъните и хората на своя роден край, двамата политически претенденти демонстрират или пълна липса на исторически усет, или опасен и неприемлив цинизъм спрямо паметта на местните жители. Изборът на централна градска локация за откриване на кампанията се оказва не просто неудачен, а същински исторически парадокс, който разглобява реториката им на съставни части. Финансистът Андрей Гюров – представчан като експерт по парични въпроси и модерен капитализъм – застава точно пред фасадата на къщата на Прокоп Прокопов.

Историческата памет на неврокопчани помни тази сграда като централата на печално известната „Неврокопска популярна банка“ – класическа финансова пирамида от началото на миналия век, която слага край на спестяванията и имотите на стотици местни тютюнопроизводители, преди да рухне с гръм и трясък. Да говориш за прозрачност, икономически просперитет и финансова стабилност точно пред паметника на първия мащабен финансов грабеж в града според автора е гавра с паметта на поколенията.

Не по-малко символичен е и изборът на партньора му в тандема – Георги Кандев, поел ресор „Сигурност и ред“. Обещанията му за законност, край на едноличната власт и възтържествуване на правото звучат кухо на прага на същата тази емблематична сграда. След 1944 година тя е превърната в Околийско управление на Народната милиция. Нейните подземия и превърнатият в килия параклис пазят спомена за едни от най-мрачните разпити, инквизиции и съдби на десетки горяни, будни неврокопчани и обявени за „врагове на народа“ местни жители, преминали оттам с пребити кости преди да изчезнат безследно или да поемат към лагерите. Човекът на реда стартира своя демократичен поход именно от прага на регионалната инквизиция.

В своя анализ Стаменов, цитиран от д-р Пламен Пасков, прави паралел с абсурдна хипотеза – кандидат-президент на Полша, роден в Освиенцим, да открие кампанията си за човешки права точно пред портала на лагера Аушвиц с усмивки и призиви срещу тиранията. Макар мащабът да е различен, моделът в Гоце Делчев изглежда сходен: разделен прецизно по ресори фарс, в който софийският пиар се опитва да заличи реалността с немска озвучителна техника, усмивки и кухи балони.

Когато нямаш усет за паметта на собствения си роден край, няма как да управляваш съдбата на цяла нация, обобщават авторите. Камъните зад гърба на политиците помнят всичко – и парите от фалиралата банка, и виковете от мазето на милицията. А опитът да се представи настоящето като ново начало върху неразчистените кости на миналото остава най-красноречивата диагноза за състоянието на днешния политически елит, който продължава да се разминава с реалността на обикновените граждани.