СЕНЗАЦИЯ! УНИКАЛНА НАХОДКА В РОДОПИТЕ! ОТКРИХА ЗЛАТНИЯ ПЕЧАТ НА МОГЪЩА ВИЗАНТИЙСКА АРИСТОКРАТКА

Златен пръстен-печат, принадлежал на византийска аристократка от XIV век, е открит край Златоград. Уникалната находка носи името и титлата на своята притежателка – севаста Мария Скулена, и отваря рядък прозорец към живота на жените от провинциалния византийски елит в Източните Родопи. Артефактът е датиран между 30-те и 50-те години на XIV век и е свързан с историческата област Ахридос и района около Перперикон.

На пръв поглед това е малък златен накит. Но върху неговата гравирана плочка е запечатана история, която повече от шест столетия е останала скрита.

Пръстенът не е бил обикновено украшение. Той е бил личен печат на високопоставена жена, използван за удостоверяване на официални документи. При употреба гравираният надпис в негатив се отпечатвал върху разтопен восък и така гарантирал произхода и истинността на документа.

Текстът върху печатната плочка е на гръцки език, а разчитането му е извършено от специалиста по сигилография Димитър Стоименов.

Преводът е кратък, но категоричен:

„На севаста Мария Скулена“

Именно тези няколко думи превръщат предмета в изключително ценен исторически извор.

ПЕЧАТЪТ, КОЙТО НОСИ ИМЕТО НА ЕДНА ЗАБРАВЕНА АРИСТОКРАТКА

Палеографският анализ поставя изработването на пръстена в периода между 30-те и 50-те години на XIV век – време, съответстващо на управлението на династията на Палеолозите във Византийската империя.

За датировката свидетелстват характерът на буквите, използваната титла и фамилията на притежателката. Според анализа пръстенът вероятно е бил изработен в провинциално ателие на Византийската империя.

Самият предмет е изработен от злато – материал, който през Средновековието не просто демонстрирал богатство, а обозначавал обществено положение, власт и принадлежност към определена социална среда.

Накитът постъпва в официално регистрираната частна колекция на инженера Александър Митушев от Златоград.

Точният археологически контекст на находката обаче не е известен. Известно е единствено, че пръстенът произхожда от околностите на Златоград. В района са открити и златни монети от същата епоха, което допълва картината за интензивния живот и движението на ценности през тази част на Родопите.

Липсата на точен археологически контекст поставя и своите ограничения. При редовни археологически разкопки специалистите могат да изследват предметите в естествената им среда и да установят връзките им с останалите находки, сградите, пластовете и историческите периоди.

При случайните находки подобна информация често липсва и са необходими допълнителни професионални анализи.

АХРИДОС – ЗЕМЯТА МЕЖДУ РОДОПИТЕ И БЕЛОМОРИЕТО

Следата, оставена от пръстена, води към Ахридос – средновековното название на Източните Родопи.

Главният град на областта бил Хиперперакион, познат днес като Перперикон – един от най-значимите археологически центрове в тази част на Балканите. Районът далеч не бил периферна и изолирана територия. През него преминавал важен търговски път, който свързвал реките Арда и Върбица с Беломорието и Егейска Македония.

По това направление били свързани важни средновековни градски центрове като Солун, Ксанти, Драма и Сяр.

Така малкият златен пръстен от околностите на Златоград се вписва в далеч по-голяма картина – тази на търговски, административни и културни връзки, които през XIV век пресичали Родопите.

ЗЛАТНИТЕ ПРЪСТЕНИ КАТО ЗНАК НА ВЛАСТ И ПОЛОЖЕНИЕ

Пръстените от скъпоценни метали били едновременно ценни бижута и инсигнии на византийските аристократи. Още през VI век император Юстиниан Велики наредил златни пръстени да носят само знатни хора. В следващите столетия тяхното значение се запазило, а през XIII и XIV век благородниците вече можели да притежават повече от един подобен пръстен.

Именно тогава модата на аристократичните накити се разпространила широко и на Балканите.

Ученият Джефри Спаер обръща внимание на особената роля на тези предмети през късновизантийската епоха:

„през късновизантийския период пръстените били сред отличителните знаци за социалното и икономическото положение на висшата класа“

През XIV век пръстени-печати се срещали във Византия, България и Сърбия. Те носели имената и титлите на своите притежатели и по този начин превръщали личния предмет в своеобразен документ за социалния статус на неговия собственик.

Повечето известни до днес екземпляри са мъжки. Причината е естествена – мъжете по-често подписвали и подпечатвали официални документи. Женските пръстени-печати обаче са значително по-редки. И точно тук се крие една от най-големите ценности на находката край Златоград.

МАРИЯ СКУЛЕНА – ЖЕНА, КОЯТО ИМА СОБСТВЕН ПЕЧАТ

Пръстенът на Мария Скулена не просто доказва съществуването на една жена, чието име е оцеляло върху злато.

Той свидетелства за присъствието и ролята на жена от провинциалния византийски елит, която е притежавала собствен символ на идентичност и власт. Фамилията Скулена произлиза от мъжкото име Скулес. През XIV век това име се среща в документи на атонски манастири. Документите засягат земи около Солун, Сяр, Халкидики и югозападните части на Родопите. Името било носено както от парици, така и от благородници. Най-известният представител на фамилията бил Михаил Скулес, който през 1370–1371 година носел титлата „всеобщ съдия на ромеите“. Сведенията позволяват да се направи и още една интригуваща връзка.

Мария Скулена вероятно е била съпруга на севаст Скулес. Той е споменат в документи от 1338 година и притежавал земи в източната част на Сярското поле. Оттук възниква възможността Мария Скулена да е имала имоти или да е живяла в Ахридос. Това обаче остава предположение, основано на сведенията за фамилията и района, от който произхожда находката. Липсата на точен археологически контекст не позволява тази хипотеза да бъде доказана категорично.

И все пак именно съчетанието между надписа, фамилията, титлата, датировката и географския произход прави пръстена толкова значим.

ПЕРПЕРИКОН И ЖИВОТЪТ В ИЗТОЧНИТЕ РОДОПИ

През XIV век Източните Родопи били далеч от представата за безлюдна периферия. Тук съществувал интензивен политически, икономически и религиозен живот. Археологически са регистрирани градове и крепостни центрове като Перперикон, Устра, Мнеакос, Кривус, Патмос и Ефрем. Особено място заемал Перперикон. Градът поддържал близки отношения с центровете в Егейска Македония, а значението му било достатъчно голямо, за да бъде свързан и с църковни и финансови отношения на високо равнище. През 1339 година Вселенската патриаршия задължила богатия епископ на Перперикон да плаща пенсия на митрополита на Филипи.

Тези сведения показват, че районът бил част от сложна мрежа от административни, църковни и икономически отношения. На този фон присъствието на златен печат на аристократка като Мария Скулена вече не изглежда като изолирана случайност, а като още едно свидетелство за социалната и икономическата активност на региона.

КАКВО ОЗНАЧАВА ТИТЛАТА „СЕВАСТ“?

Самата титла върху пръстена също е важен ключ към историята на неговата притежателка. „Севаст“ означава „почитан“, „свещен“, „възвишен“ и „величествен“. В началото титлата била изключително престижна. С течение на времето обаче нейното значение се променило. През XIII и XIV век тя вече била свързвана предимно с провинциалните елити и служители, изпълняващи съдебни или фискални функции.

Следователно надписът върху пръстена не просто назовава Мария Скулена. Той поставя пред името ѝ титла, която обозначава нейното място в обществената йерархия.

ЕДИН МАЛЪК ПРЕДМЕТ, ЕДНА ГОЛЯМА ИСТОРИЯ

Истинската стойност на златния пръстен от Златоград не се измерва само в неговия материал. Той е свидетелство за свят, в който едно име, една титла и един печат можели да удостоверяват самоличност, произход и обществено положение. Върху малката златна плочка е останало името на Мария Скулена – жена, живяла във време на политически промени, търговски контакти и оживен живот в Източните Родопи. Шест века по-късно нейният личен печат отново „проговори“.

А заедно с него от забравата изплува и един малко познат свят – този на Ахридос, Перперикон, византийската провинциална аристокрация и жените, чието присъствие в средновековното общество често остава невидимо в писмените извори.

ПРЕДСТАВЯНЕТО НА НАХОДКАТА

Ценните находки край Златоград ще бъдат представени днес, 5 септември, в Музея в Стария град на Златоград. Сред тях особено внимание несъмнено ще привлече златният пръстен-печат на севаста Мария Скулена – малък по размер предмет, но с необичайно голям исторически потенциал. Той не е просто украшение.

Той е личният отпечатък на една византийска аристократка, достигнал до нас през вековете.