Птици-носорози са живели в България: фосили разкриват изгубен свят край Хаджидимово отпреди около 7,5 милиона години

Ново изследване събира данните от 17 неогенски находища в страната и показва много по-богата древна птича фауна, отколкото сме предполагали. Сред нея е Euroceros bulgaricus – земна птица-носорог, живяла край днешното Хаджидимово преди около 7,5 милиона години, предаде meteobalkans.com.

Днес птиците-носорози свързваме с Африка и Южна Азия. Огромни човки, странни израстъци върху тях, тропически пейзажи и свят, който изглежда много далеч от България.

Само че преди милиони години подобна птица е крачела из земите край днешното Хаджидимово.

Ново изследване на проф. Златозар Боев от Националния природонаучен музей при БАН събира известните данни за неогенските птици на България и очертава свят, който почти няма общо със сегашния. В 17 находища са установени 24 таксона птици, три нови за науката рода и 11 нови вида, а анализът подкрепя идеята, че Балканите са били важен биогеографски коридор между Европа и Азия.

Новото изследване не открива птицата сега – сглобява цялата картина

Тук има важно уточнение.

Euroceros bulgaricus не е открит през 2026 г. Видът е описан още през 2007 г. от Златозар Боев и Димитър Ковачев въз основа на фосили от късния миоцен край Хаджидимово. Новата публикация от август 2026 г. поставя тази и останалите български находки в общ палеоекологичен и биогеографски контекст.

Именно това прави новата работа интересна.

Вместо отделни кости и отделни видове получаваме картина на 17 находища – 12 миоценски и 5 плиоценски, разпръснати в Северна и Южна България. Общата известна неогенска авифауна достига 24 таксона.

Сред тях изпъкват три рода, описани за първи път от български материал:

• Euroceros – земна птица-носорог;
• Balcanas – древна плуваща патица;
• Eremarida – представител на чучулигоподобните птици.

Какво е „птица-носорог“

Името звучи така, сякаш някой е кръстосал птица с носорог, но няма нищо общо с бозайника.

Птиците-носорози са група едри птици, при които много съвременни представители имат огромна извита човка и характерен израстък върху нея. Земните птици-носорози от рода Bucorvus прекарват голяма част от времето си на земята и днес живеят в Африка.

Именно с тях е най-близко сравнен българският Euroceros bulgaricus.

Фосилният материал от Хаджидимово включва част от лопатката и долната част на бедрена кост. Анатомията е достатъчно различна от съвременните Bucorvus, за да бъде описан отделен род и вид. Авторите на първоначалното описание дори предполагат, че Euroceros може да е имал по-ограничени летателни способности от съвременните земни птици-носорози.

Тоест това вероятно е била едра птица, която е прекарвала значителна част от живота си на земята.

Българската находка променя картата на птиците-носорози

Когато Euroceros bulgaricus е описан, той представлява първото убедително фосилно доказателство за земни птици-носорози в Европа. Това е много по-важно, отколкото звучи на пръв поглед.

Съвременното естествено разпространение на близките му роднини е далеч на юг. Българският фосил показва, че през късния миоцен географската картина е била съвсем различна.

Групи животни, които днес свързваме основно с Африка и Азия, са достигали Югоизточна Европа.

Новата публикация от 2026 г. поставя тези находки в по-широк модел: неогенската птича фауна на България има ясни връзки със западноевразийските фауни и по-слаби, но видими връзки с азиатските. Това подкрепя ролята на Балканите като коридор за разселване и обмен на видове.

Край Хаджидимово преди 7,5 млн. години е имало друг свят

Фосилният хоризонт при Хаджидимово е от късния миоцен и е датиран приблизително на 7,5 милиона години. Тогава Югозападна България не е изглеждала като днешната долина на Места. Изследванията на бозайниците от Хаджидимово показват сравнително суха среда, в която са съществували отворени тревисти пространства и редки дървесни участъци. Анализите я определят като леко залесен, относително открит пейзаж с добре развит тревист слой.

Други палеонтологични данни описват средата като гориста савана или мозаечен саванен пейзаж.

Тук думата „савана“ трябва да се използва внимателно.

Не става дума непременно за копие на днешна Серенгети. Палеонтолозите я използват за сравнително открита суха среда с тревисти пространства и разпръсната дървесна растителност.

Наоколо е имало коне, носорози, жирафоподобни и хоботни

Хаджидимово е едно от най-богатите находища на късномиоценска т.нар. хипарионова фауна в България.

Първоначалната работа за Euroceros посочва десетки известни видове едри бозайници и птици. Сред характерните обитатели на този тип пейзаж са трипръсти коне – хипариони, различни кухороги, еленови, жирафоподобни, носорози и хоботни.

Този животински състав е една от причините учените да реконструират района като отворена или гориста савана.

А птиците допълват картината.

До птицата-носорог са живели и щрауси

От Хаджидимово са известни още няколко изключително интересни птици.

Сред тях са фосилни щрауси, древният мишелов Buteo spassovi, соколът Falco bulgaricus и змиеядът Circaetus rhodopensis. Комбинацията от щрауси и земни птици-носорози е особено показателна.

В научна публикация за змиеяда Circaetus rhodopensis Боев отбелязва, че големите бозайници и големите птици от находището подкрепят реконструкция на гориста савана, а присъствието на змиеяда допълнително сочи към значителни открити пространства.

Получава се пейзаж, който трудно бихме разпознали като България.

България пази 1% от известните неогенски птичи таксони в света

Новата работа поставя българските находки и в глобален контекст. Според анализа известните неогенски птици от България представляват приблизително 1% от известните неогенски птичи таксони в света.

Един процент може да изглежда малко.

Но за територия с размерите на България и при положение че птичите кости са много по-крехки и по-трудно се запазват от костите на едри бозайници, това е значим фосилен архив. Авторът подчертава и друго – Югоизточна Европа остава сравнително слабо проучена от гледна точка на древните птици, което означава, че сегашният списък вероятно далеч не е окончателен.

Птичите фосили са трудни за намиране

Птиците имат конструктивен проблем, ако искат някой да ги намери след седем милиона години.

Много от костите им са леки, кухи и тънкостенни. Това е чудесно за летене и ужасно за фосилизация. След смъртта костите лесно се разрушават, пренасят се от вода, раздробяват се от хищници и се разпадат преди да бъдат погребани в седимент.

Затова голяма част от древните птици са известни от отделни фрагменти.

Euroceros bulgaricus например е описан от две части на скелета, а Circaetus rhodopensis – от фрагмент от кост на крилото. От тези фрагменти специалистите сравняват пропорции, ставни повърхности и характерни анатомични детайли със скелети на съвременни и фосилни птици.

Понякога буквално една става е достатъчна да покаже, че пред нас стои нещо, което Европа не е виждала от милиони години.

Балканите са били мост, а не край на континента

Днешната карта ни кара да мислим за Балканския полуостров като периферия на Европа. При еволюцията това е подвеждащо. През неогена географията на моретата, проливите и сушата многократно се е променяла. Балканският регион е стоял между европейските, азиатските и средиземноморските биогеографски области.

Новото изследване заключава, че съставът на българските птичи фауни подкрепя именно такава роля – маршрут, по който животни са могли да се разпространяват между различни части на Евразия. По-стари палеонтологични работи също описват широка югоизточноевропейско–югозападноазиатска фаунистична зона през миоцена, която е свързвала Балканите чак с райони на Иран и Афганистан.

Затова екзотичната птица край Хаджидимово не е случайно изгубен турист. Тя е част от много по-голяма история на миграции.

Това не означава, че климатът на България е бил „африкански“

Тук също трябва да сложим граница. Присъствието на птица, чиито най-близки съвременни роднини живеят в Африка, не доказва, че климатът в България е бил идентичен с днешния климат на Африка. Разпространението на животните се влияе от температура, валежи, растителност, конкуренция, налични сухоземни коридори и милиони години еволюция. Най-надеждната реконструкция на Хаджидимово идва от целия комплекс фосили.

Той сочи към сравнително сух, отворен до леко залесен пейзаж с добре развити тревисти местообитания. Това е достатъчно екзотично. Няма нужда да добавяме палми.

После светът се променя

Късният миоцен е период на големи промени. Климатът постепенно се изменя, растителността се преструктурира, географията на Средиземноморието и Паратетиса продължава да се променя. С тях се променят и животните. Някои групи изчезват от Европа. Други се оттеглят на юг или изток. Трети изчезват напълно.

Днешната липса на птици-носорози от българската природа следователно не означава, че те винаги са били чужди на континента. Фосилът край Хаджидимово казва точно обратното.

17 находища показват, че тепърва имаме какво да намираме

Най-важният резултат от публикацията от 2026 г. вероятно не е един конкретен вид. Това е мащабът на непълното ни знание. Само 17 находища вече са дали 24 таксона, 11 нови вида и три нови рода.

Самият автор определя Балканския полуостров като недостатъчно проучен регион с голям потенциал за допълване на историята на неогенските птици.

Това означава, че все още неизвестни фрагменти може да лежат в седиментите на България.

Кост от крило. Част от крак. Прешлен. И следващият такъв фрагмент може отново да покаже, че животно, което днес поставяме на друг континент, някога е било част от местната фауна.

Преди 7,5 милиона години Хаджидимово не е било България, която познаваме
На мястото, където днес има пътища, ниви и населени места, някога са се движели хипариони.

Наоколо е имало носорози и хоботни. Щрауси са крачели през открития пейзаж. Хищни птици са наблюдавали тревистите пространства. И сред тях е живяла голяма земна птица-носорог, която науката днес нарича Euroceros bulgaricus. Не е нужно да измисляме динозаври под Хаджидимово.

Истинският изгубен свят на България е достатъчно странен и без тях.

Източник: meteobalkans.com