РУО – БЛАГОЕВГРАД СЪС СТРЯСКАЩА ИЗПОВЕД: 456 ПРЕДПИСАНИЯ, ДИСЦИПЛИНАРНИ НАКАЗАНИЯ И ПОТУЛЕНА ПРЕПИСКА ЗА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ С УЧЕБНИЦИ

КАК СЕ СТИГНА ДО РАЗКРИТИЯТА: БИТКАТА ЗА ИСТИНАТА В ОБЛАСТНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Всичко започва след поредица от сигнали, постъпили в редакцията на Топ Преса от притеснени учители, директори и родители от цялата Благоевградска област. Оплакванията описваха тревожна и дълбоко порочна практика: засилен административен натиск от страна на инспектората, избирателни проверки в училищата и упорити съмнения за скрито лобиране от страна на експерти в полза на определени частни издателства при избора на скъпи учебни комплекти. За да провери дали тези твърдения отговарят на истината или са просто слухове, разследващият журналист Веселин Стаменов предприе официална законова офанзива, изпращайки мащабно заявление с 13 конкретни въпроса по Закона за достъп до обществена информация директно до началника на РУО – Благоевград Методи Попов и Министерството на образованието и науката. Журналистическото питане настояваше за пълна прозрачност: предоставяне на всички констативни протоколи от проверките, заповедите за наложени наказания на директори, договорите и контактите с издателства, както и данни за налични сигнали за конфликт на интереси сред самите проверяващи инспектори. Изправено пред силата на закона и заплахата от съдебно преследване за укриване на факти, ръководството на инспектората бе принудено да издаде официално решение и да предостави десетки страници документи, които вместо да опровергаят подозренията, осветиха безпрецедентен управленски хаос и стотици скрити нарушения.

от редакцията

След продължителна и упорита битка по Закона за достъп до обществена информация регионалният инспекторат в Благоевград най-накрая бе принуден да свали картите и да признае стряскащи факти за състоянието на училищната мрежа в цялата област. Официалните документи, предоставени ексклузивно за медийната група Топ Преса, показват мащаб на управленски безпорядък и контролна безпомощност, които надхвърлят и най-мрачните подозрения. Подписаното от началника Методи Попов решение и съпътстващият го фактически отговор разкриват картина, в която образователната система функционира в условията на масови нарушения, дисциплинарни производства и дълбоки съмнения за нерегламентирани търговски влияния.

Централният факт, който сам по себе си звучи като тежка присъда за училищния мениджмънт в региона, е главозамайващият брой от 456 издадени заповеди за задължителни предписания към директори. Тази внушителна цифра не просто отразява рутинна инспекционна дейност, а доказва перманентен институционален колапс на местно ниво. Всяка една от тези заповеди представлява официално констатирано отклонение от законите, стандартите или финансовата дисциплина, като самата администрация признава, че зад част от актовете стоят по няколко отделни предписания. Зад сухата чиновническа статистика всъщност се крият стотици пропуски, които директно засягат учебния процес, безопасността и правата на подрастващите, превръщайки областта в рекордьор по натрупани дефицити.

Още по-фрапиращи от юридическа гледна точка са данните за наложените санкции върху директори на учебни заведения по силата на Кодекса на труда. Администрацията признава за 14 дисциплинарни наказания, сред които девет забележки, четири предупреждения за уволнение и едно крайно дисциплинарно уволнение. В правната теория и практика налагането на толкова строги мерки като предупреждение за уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение изисква наличието на изключително тежки, системни или умишлени нарушения на трудовата дисциплина и длъжностните задължения. Когато една четвърт от санкционираните ръководители са доведени до ръба на професионалното отстраняване или са директно уволнени, става дума за радикална криза на доверието към кадрите, на които държавата е поверила стопанисването на училищата и публичния ресурс.

На този тревожен фон изключително остро се откроява позицията на контролния орган спрямо разпространението на учебна литература и отношенията с частните издателства. Документите показват скандален парадокс, който минава на границата на правния абсурд. От една страна, РУО признава черно на бяло, че в структурата изобщо липсват вътрешни актове, писани правила или регламентирана процедура, по която да се контролира изборът на учебници в училищата. От друга страна, инспекторатът прилага заповед на началника, с която изрично се забранява на експертите да участват в рекламни и търговски прояви на издателски къщи. Логичният юридически и обществен въпрос тук е защо се издава категорична забрана за нещо, което според официалните декларации на ръководството никога не се е случвало. Подобни забранителни актове в административната практика никога не се появяват на празно място, а винаги са пряка реакция на заварени порочни навици, нерегламентирани срещи или директен лобистки натиск върху учителите при избора на скъпи учебни комплекти.

Най-смущаващият сегмент от разсекретената информация обаче засяга темата за корупционния риск и лоялността на проверяващия апарат. В отговора си инспекторатът официално потвърждава, че в архива му фигурира съществуваща преписка, пряко свързана с данни за конфликт на интереси и неправомерна дейност по разпространение на учебна литература. Вместо обаче този казус да доведе до пълноценно сезиране на специализираните държавни органи, институцията заявява, че няма образувани производства по антикорупционния закон и няма подадени сигнали до Комисията за противодействие на корупцията. Това повдига основателни съмнения за вътрешно ведомствено потулване на проблема, при което вместо да се стигне до ясна институционална санкция и публичност, скандалът е бил затворен зад вратите на инспектората, оставяйки въпроса дали определени чиновници не са действали като търговски дистрибутори под прикритието на държавната си длъжност.

Отговорът на инспектората прави впечатление и с още един класически чиновнически трик, използван за ограничаване на пълната прозрачност. На искането за достъп до официалните аналитични доклади от инспекциите, от институцията отвръщат с твърдението, че докладите на експертите били напълно идентични по съдържание с констативните протоколи и поради това не е необходимо да се предоставят отделно. В административното право констативният протокол е единствено първичен документ, отразяващ видяното на терен, докато докладът съдържа правния анализ, оценките за вината на ръководството и препоръките за конкретни санкции. Скриването на докладите под претекст за тяхната уж пълна идентичност на практика лишава обществото от възможността да разбере дали констатациите на експертите не са били смекчавани или преправяни по пътя до крайното решение на началника.

Паралелно с това РУО се застрахова с формулата за частичен достъп, позовавайки се на защитата на личните данни, за да заличи съществена част от реквизитите в предоставените протоколи и заповеди. Трайната практика на Върховния административен съд обаче категорично постановява, че имената, длъжностите и служебните действия на лицата, заемащи публични постове и разпореждащи се с държавен бюджет, не могат да бъдат укривани зад паравана на личната неприкосновеност. Опитът да се скрият конкретните фигури зад наложените стотици предписания и дисциплинарни наказания само засилва усещането за институционален чадър над провинили се директори и експерти.

Анализът на получените масиви от документи, включващи подробните длъжностни характеристики и заповедите за поименно разпределение на училищата между отделните инспектори, очертава система на строг вътрешен монопол и липса на ефективен външен контрол. Когато едни и същи служители години наред контролират едни и същи учебни заведения, без да има ясни правила за контрол върху избора на учебници и при наличието на затворени преписки за конфликт на интереси, рискът от феодализация на образованието става реалност. Институцията налага стотици предписания, които често се въртят в омагьосан кръг без гаранция за реален последващ контрол, докато в същото време най-тежките въпроси за финансовите и издателските интереси остават грижливо замаскирани в административни клишета.

Правната равносметка от проведеното разследване е категорична и не оставя място за съмнение. Изнесените факти и документи показват, че регионалното образование е раздирано от системни пороци, които дълго време са били премълчавани зад фасадата на формални отчети. Разкритията, които Топ Преса извади на бял свят, не просто уличават отделни директори в системни нарушения, но поставят под директно съмнение интегритета на самия контролен орган. Опитът да се омаловажат стотиците издадени предписания, прикритата преписка за търговия с учебници и липсата на сезиране на антикорупционните органи изискват незабавна намеса на Министерството на образованието и науката и специализираната прокуратура, които да извършат пълна ревизия на всички констативни протоколи и да потърсят персонална отговорност за дългогодишното бездействие.

БЕЗКОНТРОЛНОСТ ПО ДЕФОЛТ: РУО ПРИЗНА ЗА ПЪЛНА ЛИПСА НА ОБОБЩЕН РЕГИСТЪР НА ПРОВЕРКИТЕ И РАЙОНИРАНЕ НА ВЛИЯНИЯТА

Вторият пласт от скандални факти, който изплува от предоставените документи, осветява дълбока административна немощ и съзнателно поддържана институционална непрогледност. Докато обществеността очаква строга и дигитализирана отчетност за дейността на образователния инспекторат, официалният отговор на РУО по точка първа от питането съдържа поразително признание. Оказва се, че структурата изобщо не поддържа обобщена справка или единен регистър на извършените инспекции, в който на едно място да са събрани датите, проверяваните обекти, правните основания и видът на контрола. Този отказ да се предостави синтезирана информация под предлог, че такава готова база данни не съществува, де факто разкрива, че инспекторатът осъществява контролната си дейност на парче, без възможност за цялостен системен мониторинг или бърз външен одит. Липсата на единна аналитична статистика за стотиците проверки създава перфектна хранителна среда за субективизъм, при който едни учебни заведения могат да бъдат подлагани на постоянен репресивен натиск, а други системно да бъдат заобикаляни от проверяващите екипи.

Не по-малко скандален момент, изнесен на светло от разследването на Топ Преса, се съдържа в предоставените заповеди за поименно разпределение на училищата и ресорните направления между отделните експерти. Документите показват непрекъснати вътрешни размествания и пренареждания на проверяващите комисии за периода, които на практика размиват персоналната отговорност. Когато даден инспектор наблюдава конкретен район или училище години наред, се създава тежка зависимост и неформална близост между проверяващ и проверяван директор, а последващите чести рокади служат по-скоро за потушаване на напрежение и заличаване на следи, отколкото за реален качествен контрол. На фона на вече признатата преписка за търговия с учебна литература, именно това персонално райониране повдига критичния въпрос дали определени експерти не са държали образователни феоди, в които паралелно с инспекциите са спускани негласни препоръки за избор на конкретни авторски колективи и частни издателства.

Особено показателен за защитната тактика на инспектората е и начинът, по който институцията се опитва да прехвърли тежестта към Министерството на образованието и науката. В документите черно на бяло е записано, че преписката първоначално е преминала през централното ведомство в София, преди да бъде препратена за изпълнение в Благоевград. Самият факт, че РУО реагира и разкрива шокиращите цифри за наложените 456 предписания и дисциплинарните мерки едва след директна намеса и препращане по йерархичния ред от МОН, доказва, че местната структура до последно се е опитвала да удържи информационното затъмнение. Признанието, че констативните протоколи са били задействани предимно по възлагане от министерството за извънредни и текущи проверки, а не по самоинициатива на местния превантивен контрол, завършва картината на ведомство, което действа постфактум и само под външен натиск. Всички тези пропуснати и премълчавани детайли превръщат разкритията на Топ Преса в безспорно доказателство, че образователната система в региона се управлява чрез хаос, в който липсата на регистри и строги правила за учебниците обслужва единствено запазването на статуквото.

Това е само началото. Следва продължение….