ГЪРЦИЯ КАЗА „ДОТУК“ НА ВЕИ БЕЗПРЕДЕЛА: ДОКАТО АТИНА СПАСЯВА СВОЯТА ЗЕМЯ, БЪЛГАРИЯ ОСТАВЯ ОБЩИНИТЕ ДА ГОРЯТ В ПЕПЕЛТА НА ЧАСТНИТЕ ЛОБИТА
Докато южната ни съседка затвори държавата си за хищнически ВЕИ проекти с правно обвързващо решение, родните управници продължават да разпродават родината на парче под диктовката на чужди и местни енергийни монополи.
Днес ви караме да четете. Направете си труда — защото залогът не е просто поредната еврократична директива или спекулативен енергиен пазар, а физическото оцеляване на българската земя и българското достойнство.
На 19 август гръцкото Министерство на околната среда и енергетиката подписа нова Специална устройствена рамка за възобновяемите източници. Това не е кух политически манифест за пред медиите, нито прашна пътна карта, обречена да събира прах в чекмеджетата. Това е министерско решение с железни правни зъби, подписано от министър Ставрос Папаставру и заместниците му Никос Цафос и Марилена Сукули. Страната, която покрива над половината от своя ток с чиста енергия и е усвоила милиарди евро за зеления преход, изведнъж прогледна за една проста, но фундаментална истина: нейната територия е изчерпаема.
Оказа се, че границата на ВЕИ експанзията не се чертае в херметичните кабинети в Брюксел. Тя се чертае от една държава, която има национално самосъзнание и иска да я има и утре.
Какво реално забрани Атина? (Списък, който в България звучи като фантастика)
Докато в България се леят клишета за „зелено бъдеще“ без никакви пространствени спирачки, Гърция удари с юмрук по масата и затвори цялата си територия за безконтролно разграбване:
Фотоволтаици: Строго забранени във всички зони по „Натура 2000“, в гори и горски територии, в Рамсарски влажни зони, в национални паркове, в ландшафти с изключителна природна красота, в зони на културното наследство, върху исторически места, антични паметници и паметници отпреди и след 1830 г., върху терасирани земи, безпътни територии и край водохващания за питейна вода.
Ветрогенератори: Забранени в цяла Атика и Солунската агломерация, забранени над 1200 метра надморска височина, забранени на острови под 300 квадратни километра, както и в туристическите зони от категория А и Б.
Строги национални тавани: Максимум 1.5% от площта на регионална единица за нови фотоволтаици. Максимум 4% за ветрогенератори на общинска единица в островното пространство. Всичко това — хоризонтално, за цялата държава, без задкулисни пазарлъци по отделни проекти.
За сравнение: у нас имаше плах опит да се заложат някакви пространствени ограничения в актуализирания ИПЕК 2024. Но какво се случи? Вятърното лоби — представено от Българската ветроенергийна асоциация — веднага хукна с жалба до DG ENER, DG CLIMA и WindEurope, пищящо, че това „нарушавало европейското право“. Гърция направи абсолютно същото, при това с железни числа върху цялата държава — и Брюксел нито се задави, нито заплаши южната ни съседка с наказателни процедури. Защо? Защото силната държава диктува правила, а слабата колония слугува.
Дребният шрифт, който пази пейзажа и паметта
Най-важното обаче е в детайла, който в българското законодателство просто отсъства. Гръцката рамка изисква задължителна оценка на видимостта при фотоволтаици в близост до паметници и археологически обекти. Преведено на български: пази се не просто парчето земя под панелите, а гледката към паметника.
Гърците са разбрали простата истина, че един древен храм или исторически обект, обграден от индустриални панели, вече не е светиня, а евтин декор. Пейзажът е капитал. Това е азбучна истина по целия свят. Имотите на хората губят от стойността си дори само заради индустриалната гледка. По наше мнение това е пладнешки грабеж — без значение чия е собствеността. А за ощетяването на местния поминък и местната икономика, която пълни държавния фиск, по-добре да не отваряме дума, защото раната отново ще кърви.
Случаят „Ветрино“: Огледалото на българското безстепение
Сега погледнете община Ветрино. Проект „Добротич уинд“ на CWP – частен енергиен проект за около 1,2 милиарда лева, планиращ десетки гигантски турбини в землищата на Ветрино и Вълчи дол, буквално до Исторически парк край Неофит Рилски – най-важния икономически субект за целия регион.
Общинският съвет прие законна забрана за ветрогенератори на своята територия. Административният съд я обяви за нищожна. Върховният административен съд потвърди с решение № 5856 от 5 юни 2023 година. Последва второ решение – за защитно отстояние от 1000 метра вместо мижавите законови 500. И то беше размазано и обявено за нищожно. Общината загуби не защото беше несправедлива, а защото беше сама. Изоставена от собствената си държава – точно както и нейните жители.
Тук е цялата пропаст между двете държави. Исторически парк не е защитен обект по Закона за културното наследство — той е частна туристическа атракция, но е главният губещ, заедно с общината и хилядите хора, в полза на чужд частен интерес с милиарди зад гърба си.
В Гърция изобщо нямаше да се стигне до тази параноя и съдебни войни, защото там културната и ландшафтна защита е държавен инструмент, а не местно упражнение по гражданска смелост. У нас единственото, което една българска община може да направи срещу инвеститор с милиард в джоба, е акт извън нейната компетентност — и съдът незабавно го отменя. Гърция защитава пейзажа със закон. България оставя общините да го бранят с решения, които съдът третира като юридически нищожни.
Малка, прекрасна, безценна… но разпродадена
Ние не твърдим, че Гърция не скача по европейската „зелена“ свирка. Напротив. Но тя е по-голяма като територия и вече осъзнава, че земята ѝ не е безкраен ресурс за усвояване на субсидии. Нашата земя е малка, прекрасна, безценна. Но нямаме държавници, които да я виждат по този начин.
България вече е остъклена. Северният ни морски бряг и плодородните равнини са набучени с перки и панели. И продължават да ги набутват насила, сякаш утре няма да го има. Не, господа управници! Земята ни не е безкрайна — тя е мъничка като човешка длан. Вашите ненаситни мераци да ви капе по брадата нямат край, но търпението на българина свършва!
Имаме временно пребиваващи в управлението, доказали, че интересите им са частни и краткосрочни. Единственото друго възможно обяснение е, че са слабоумни. Но двете вървят ръка за ръка и са с еднакво печален резултат за нацията.
ТОП ПРЕСА ще продължи да следи темата безкомпромисно. За нас каузата за българската земя не подлежи на пазарлък, който разписва зеления геноцид на страната.













