Ние не твърдим, че Гърция не скача по европейската „зелена“ свирка. Напротив. Но тя е по-голяма като територия и вече осъзнава, че земята ѝ не е безкраен ресурс за усвояване на субсидии

ГЪРЦИЯ КАЗА „ДОТУК“ НА ВЕИ БЕЗПРЕДЕЛА: ДОКАТО АТИНА СПАСЯВА СВОЯТА ЗЕМЯ, БЪЛГАРИЯ ОСТАВЯ ОБЩИНИТЕ ДА ГОРЯТ В ПЕПЕЛТА НА ЧАСТНИТЕ ЛОБИТА

Докато южната ни съседка затвори държавата си за хищнически ВЕИ проекти с правно обвързващо решение, родните управници продължават да разпродават родината на парче под диктовката на чужди и местни енергийни монополи.

 

Днес ви караме да четете. Направете си труда — защото залогът не е просто поредната еврократична директива или спекулативен енергиен пазар, а физическото оцеляване на българската земя и българското достойнство.

На 19 август гръцкото Министерство на околната среда и енергетиката подписа нова Специална устройствена рамка за възобновяемите източници. Това не е кух политически манифест за пред медиите, нито прашна пътна карта, обречена да събира прах в чекмеджетата. Това е министерско решение с железни правни зъби, подписано от министър Ставрос Папаставру и заместниците му Никос Цафос и Марилена Сукули. Страната, която покрива над половината от своя ток с чиста енергия и е усвоила милиарди евро за зеления преход, изведнъж прогледна за една проста, но фундаментална истина: нейната територия е изчерпаема.

Оказа се, че границата на ВЕИ експанзията не се чертае в херметичните кабинети в Брюксел. Тя се чертае от една държава, която има национално самосъзнание и иска да я има и утре.

Какво реално забрани Атина? (Списък, който в България звучи като фантастика)

Докато в България се леят клишета за „зелено бъдеще“ без никакви пространствени спирачки, Гърция удари с юмрук по масата и затвори цялата си територия за безконтролно разграбване:

Фотоволтаици: Строго забранени във всички зони по „Натура 2000“, в гори и горски територии, в Рамсарски влажни зони, в национални паркове, в ландшафти с изключителна природна красота, в зони на културното наследство, върху исторически места, антични паметници и паметници отпреди и след 1830 г., върху терасирани земи, безпътни територии и край водохващания за питейна вода.

Ветрогенератори: Забранени в цяла Атика и Солунската агломерация, забранени над 1200 метра надморска височина, забранени на острови под 300 квадратни километра, както и в туристическите зони от категория А и Б.

Строги национални тавани: Максимум 1.5% от площта на регионална единица за нови фотоволтаици. Максимум 4% за ветрогенератори на общинска единица в островното пространство. Всичко това — хоризонтално, за цялата държава, без задкулисни пазарлъци по отделни проекти.

За сравнение: у нас имаше плах опит да се заложат някакви пространствени ограничения в актуализирания ИПЕК 2024. Но какво се случи? Вятърното лоби — представено от Българската ветроенергийна асоциация — веднага хукна с жалба до DG ENER, DG CLIMA и WindEurope, пищящо, че това „нарушавало европейското право“. Гърция направи абсолютно същото, при това с железни числа върху цялата държава — и Брюксел нито се задави, нито заплаши южната ни съседка с наказателни процедури. Защо? Защото силната държава диктува правила, а слабата колония слугува.

Дребният шрифт, който пази пейзажа и паметта

Най-важното обаче е в детайла, който в българското законодателство просто отсъства. Гръцката рамка изисква задължителна оценка на видимостта при фотоволтаици в близост до паметници и археологически обекти. Преведено на български: пази се не просто парчето земя под панелите, а гледката към паметника.

Гърците са разбрали простата истина, че един древен храм или исторически обект, обграден от индустриални панели, вече не е светиня, а евтин декор. Пейзажът е капитал. Това е азбучна истина по целия свят. Имотите на хората губят от стойността си дори само заради индустриалната гледка. По наше мнение това е пладнешки грабеж — без значение чия е собствеността. А за ощетяването на местния поминък и местната икономика, която пълни държавния фиск, по-добре да не отваряме дума, защото раната отново ще кърви.

Случаят „Ветрино“: Огледалото на българското безстепение

Сега погледнете община Ветрино. Проект „Добротич уинд“ на CWP – частен енергиен проект за около 1,2 милиарда лева, планиращ десетки гигантски турбини в землищата на Ветрино и Вълчи дол, буквално до Исторически парк край Неофит Рилски – най-важния икономически субект за целия регион.

Общинският съвет прие законна забрана за ветрогенератори на своята територия. Административният съд я обяви за нищожна. Върховният административен съд потвърди с решение № 5856 от 5 юни 2023 година. Последва второ решение – за защитно отстояние от 1000 метра вместо мижавите законови 500. И то беше размазано и обявено за нищожно. Общината загуби не защото беше несправедлива, а защото беше сама. Изоставена от собствената си държава – точно както и нейните жители.

Тук е цялата пропаст между двете държави. Исторически парк не е защитен обект по Закона за културното наследство — той е частна туристическа атракция, но е главният губещ, заедно с общината и хилядите хора, в полза на чужд частен интерес с милиарди зад гърба си.

В Гърция изобщо нямаше да се стигне до тази параноя и съдебни войни, защото там културната и ландшафтна защита е държавен инструмент, а не местно упражнение по гражданска смелост. У нас единственото, което една българска община може да направи срещу инвеститор с милиард в джоба, е акт извън нейната компетентност — и съдът незабавно го отменя. Гърция защитава пейзажа със закон. България оставя общините да го бранят с решения, които съдът третира като юридически нищожни.

Малка, прекрасна, безценна… но разпродадена

Ние не твърдим, че Гърция не скача по европейската „зелена“ свирка. Напротив. Но тя е по-голяма като територия и вече осъзнава, че земята ѝ не е безкраен ресурс за усвояване на субсидии. Нашата земя е малка, прекрасна, безценна. Но нямаме държавници, които да я виждат по този начин.

България вече е остъклена. Северният ни морски бряг и плодородните равнини са набучени с перки и панели. И продължават да ги набутват насила, сякаш утре няма да го има. Не, господа управници! Земята ни не е безкрайна — тя е мъничка като човешка длан. Вашите ненаситни мераци да ви капе по брадата нямат край, но търпението на българина свършва!

Имаме временно пребиваващи в управлението, доказали, че интересите им са частни и краткосрочни. Единственото друго възможно обяснение е, че са слабоумни. Но двете вървят ръка за ръка и са с еднакво печален резултат за нацията.

ТОП ПРЕСА ще продължи да следи темата безкомпромисно. За нас каузата за българската земя не подлежи на пазарлък, който разписва зеления геноцид на страната.

Start typing and press Enter to search