КРЪВТА СТАНА СТОКА! Болници пред колапс — отлагат операции, докато на черния пазар банка стига 300 евро, а за рядка група — 600

За рядка кръвна група цената достига 600 евро, „при три има отстъпка“ — само „Пирогов“ изразходва до 3500 банки годишно

Ромите, които въртят нелегална търговия с кръв са разгонени от портала на Националния център по трасфузионна хематология, но продължават да се навъртат около него и при нужда реагират веднага, пише trud.bg.

Българските болници са изправени пред реален риск да бъдат принудени да отлагат операции заради недостиг на кръв. На този фон лекари предупреждават, че промяна в практиката за осигуряване на кръв за пациентите може да задълбочи проблема, вместо да го реши.

Повод за тревога стана становище на заместник-министъра на здравеопазването д-р Николай Вълов, според което „пациентите и техните близки не трябва да бъдат задължавани да осигуряват определен брой кръводарители като предварително условие за хоспитализация или операция“. На пръв поглед решението защитава пациентите от задължението сами да осигуряват кръв. Проблемът е, че кръвта не може да бъде произведена по административен ред — тя трябва да бъде дарена.

От Българската болнична асоциация (ББА) реагираха остро и поставиха въпроса: „Откъде да осигурим кръвта, от която пациентите се нуждаят?“

„Ние, лекарите и лечебните заведения, не можем да произведем кръв. Кръвните центрове също не могат да предоставят кръв, която не е била дарена. В тази ситуация няма „виновна страна“, а става дума за системен проблем“, посочват от ББА.

„Никой отговорен лекар не би започнал операция без необходимия резерв“

От болничната асоциация обясняват, че за извършването на една операция не са достатъчни само операционна зала, хирург, анестезиолог и необходимата апаратура. При определени интервенции трябва предварително да бъде осигурен и необходимият кръвен резерв. Това е въпрос не на административна формалност, а на безопасност за пациента.

„Нито един отговорен лекар не би искал да започне операция, знаейки, че ако настъпи тежко кървене, необходимата кръв може да не бъде налична“, изтъкват от ББА.

Оттам предупреждават и за най-лошия възможен сценарий — пациентите вече да не бъдат молени да търсят кръводарители, но операцията им въпреки това да бъде отлагана, защото необходимата кръв просто не е налична. Затова от асоциацията призовават гражданите да даряват кръв.

„Не може да започнеш да правиш нещо, преди да знаеш накъде отиваш“

Членът на Управителния съвет на Българската болнична асоциация Андрей Марков също предупреждава, че промяната е направена без да е изграден работещ алтернативен механизъм.

„Факт е, че пациентите и близките им не са длъжни да осигуряват кръв, но като няма достатъчно, тогава са принудени да го правят. Болниците не са виновни. Когато пациентите имат нужда от операция, а няма кръв, тогава пациентите сами ще търсят начини“, коментира Марков. По думите му решението не е съобразено с реалната ситуация в лечебните заведения.

„Решението е много глупаво. Как без да са готови за някаква реална промяна, казват: „Няма да носите бележки?“ Добре, как ще се оперират хората, които имат нужда от операции?“

Марков смята, че на практика така може да се стигне до намаляване на броя на кръводарителите и на количеството кръв, необходимо за операциите. „Всички болници правим кампании, персоналът на нашата болница всяка година дарява кръв, ние сме рекордьори по кръводаряване“, посочва той.

И допълва:

„Не може да започнеш да правиш нещо, преди да знаеш накъде отиваш. Това, което е направило здравното министерство, не е добро. Нямаме друг механизъм, с който да осигуряваме кръв за животоспасяващи операции.“

По думите му проблемът се вижда най-ясно при критични случаи. „Когато някъде се появи родилка в критично състояние, изведнъж започват призивите за даряване на кръв. Ами ако не се събере, какво правим? Ами за другите? Това ли е начинът?“

„Пирогов“: до 3500 банки кръв годишно

Мащабът на нуждите се вижда ясно в най-голямата спешна болница в страната. Директорът на „Пирогов“ д-р Валентин Димитров обяснява, че лечебното заведение е изпратило писмо до Националния център по трансфузионна хематология, с което уведомява, че ще се съобрази със становището на Министерството на здравеопазването и няма да предоставя бележки за дарена кръв.

Димитров уточнява, че именно кръвните центрове, а не болниците, са изисквали въпросните бележки като условие за отпускането на необходимите банки кръв.

Практиката досега е била следната: кръвният център издава бележка за дарена кръв, която близките на пациента, чакащ операция, предоставят в болницата. След това болницата връща бележките в кръвния център, откъдето се отпускат необходимите количества кръв.

„Пирогов“ периодично организира кръводарителски акции, но и те не са достатъчни, за да обезпечат необходимите количества. Лечебното заведение изразходва над 1500 литра кръв годишно, което се равнява приблизително на 3300–3500 банки (сака) при стандартна банка от 450 мл.

Ежедневната потребност на болницата е най-малко 25–30 сака кръв, необходими за покриване на спешните случаи, операциите и тежките травми.

На черния пазар: 100–300 евро за банка, до 600 евро за рядка група

На фона на хроничния недостиг лекари твърдят, че може да се разрасне нелегалната търговия с кръв. Според техните предупреждения близки на пациенти, които се нуждаят от кръвопреливане или чакат операция, могат да бъдат принудени да търсят както кръводарители, така и необходимите документи, за да не бъде отложена интервенцията.

Тоест, опасението е, че промяната няма автоматично да премахне практиката, а просто ще измести проблема извън болницата. По данни и разкази, предоставени от лекари и близки на пациенти, на нелегалния пазар цената за една банка кръв варира между 100 и 250 евро, като сумата зависи от населеното място и кръвната група.

В София се съобщава за цени от около 300 евро за банка, като при покупка на три банки се предлагала своеобразна „отстъпка“ — по 250 евро на банка. За редки кръвни групи цената може да бъде значително по-висока. При АВ отрицателна тя според предоставените сведения достига до 600 евро за банка.

Тези твърдения се отнасят до нелегален пазар и не представляват официално установена тарифа или законно регулирана услуга.

В Бургас: дарената кръв е помогнала на 12 237 пациенти. Здравите хора да даряват поне два пъти годишно

Само през миналата година кръв в Бургас са дарили 2060 жени и 7752 мъже. За 3060 души това е било първо кръводаряване — показател, който според медиците говори за разширяване на доброволческата общност и повишена информираност. Дарената кръв е помогнала на 12 237 пациенти във всички бургаски болници.

Сред тях са хора, претърпели спешни и планови операции, родилки, деца, пациенти с онкохематологични и хронични заболявания, както и пострадали при инциденти. Цялото количество дарена кръв е използвано по предназначение, без бракувани количества.

Но зад тези числа стои и друг сериозен проблем — близо 80% от всички кръводарявания са заместващи, тоест близки и роднини даряват кръв за конкретен човек. Само около 20% от дарителите са хора, които даряват редовно и го правят не заради конкретен пациент, а за всеки, който може да се нуждае от кръв.

Според медиците, ако заместващите кръводарявания изчезнат, системата ще бъде изправена пред сериозна опасност да не може да осигури необходимата кръв за всички нуждаещи се.

„На цялото общество трябва да бъде ясно: ако всеки здрав човек на възраст от 18 до 65 години дарява кръв поне два пъти годишно, недостиг няма да съществува. Няма да се налага да се търсят бележки, нито роднините на пациентите да бъдат молени да даряват кръв“, обясняват медиците.

И в Бургас има нелегален пазар

Проблемът с нелегалната търговия не подминава и Бургас. Според близки на пациенти съществува черен пазар на кръв, като конкретните цени се пазят в тайна. Роднина на болен разказва, че наскоро е купил нелегално две банки кръв за 300 евро.

По думите му първоначално му били поискани 300 евро само за една банка. Тъй като заявил, че няма възможност да плати толкова, в крайна сметка успял да се споразумее за по-ниска обща сума.

Всеки ден над 600 души имат нужда от кръв! Населението застарява, дарителите намаляват

Проблемът е национален. В България всеки ден над 600 души се нуждаят от преливане на кръв и кръвни продукти. На годишна база това означава около 220 000 кръвопреливания.

За да бъдат напълно задоволени нуждите на здравната система за операции, спешни състояния и лечение, са необходими минимум 250 000 кръводарители годишно. Реалният брой на дарителите обаче е около 170 000 души годишно. Така се формира хроничен недостиг, който в значителна степен се компенсира от близки на пациентите.

Кръвта има срок на годност — и това допълнително усложнява проблема

Кръвта не се прелива като едно цяло количество, а се разделя на отделни компоненти, всеки от които има строго определен срок на съхранение.

• Еритроцитен концентрат: до 35–36 дни.
• Тромбоцитен концентрат: едва 5 дни — именно поради това недостигът на тромбоцити е сред най-критичните.
• Прясно замразена плазма: до 2 години при температура под -25°C.

В България средно дневно се извършват около 570 кръводарявания.

Само в Националния център по трансфузионна хематология те са между 130 и 150 дневно, а за региона на София — около 200. Националният център по трансфузионна хематология осигурява кръв и кръвни продукти за над 50 лечебни заведения в Западна България.

Застаряването на населението увеличава натиска върху системата

Демографската картина допълнително усложнява ситуацията.

От една страна, заради застаряването на населението намалява броят на потенциалните кръводарители. От друга, нараства нуждата от кръвни компоненти заради увеличаващия се брой пациенти с хронични заболявания.

В някои държави възрастовата граница за кръводаряване достига 70, а на места и 75 години. В България тя е от 18 до 65 години.

Тази граница е съобразена с високата заболеваемост в страната, високия сърдечносъдов риск и общия начин на живот на населението. Особено уязвими са запасите от отрицателните кръвни групи. Хората с отрицателен резус фактор са само около 12–15% от населението.

Затова, когато общият брой на кръводаряванията намалее заради празници, отпуски или други причини, автоматично намалява и броят на дарителите с отрицателни групи.

Варна се нуждае от поне 1200 дарители месечно. Летните месеци са най-тежки заради катастрофите и пожарите

Поне 1200 кръводарители месечно са необходими, за да бъдат обезпечени нуждите на варненските болници от кръв и кръвни продукти за спешни и планови операции.

Точна статистика няма, тъй като потребностите се променят ежедневно, но според анализ на Районния център по трансфузионна хематология нуждите са най-големи през летните месеци заради увеличаването на катастрофите и пожарите. Показателен е примерът с пациент, получил 20–30% изгаряния. За лечението му може да са необходими 40 литра плазма за месец.

От един дарител се получават около 0,2 литра, което означава, че за такъв пациент са необходими около 200 дарители.

Средно всяка седмица в РЦТХ–Варна се отзовават между 220 и 250 души, а понякога броят им достига 300–320. Организират се различни кампании, но въпреки това периодично се появява дефицит на определени кръвни групи. В момента във Варна няма такъв недостиг, но само преди седмица са се търсели донори от група 0+, а в края на юли е имало недостиг на В- и АВ-.

Част от дарителите посещават центъра, за да помогнат на свои близки, на които предстои интервенция и за които са необходими бележки. Други се отзовават доброволно на апели от непознати във Facebook групата „Кръводарители Варна“. В нея помощ търсят и близки на пациенти от Добрич, Шумен, Силистра и Търговище.

Обикновено става дума за спешни операции при тежки изгаряния, кръвоизливи, спукана язва или онкологични заболявания.

Около кръвните центрове се предлагат и нелегални сделки

Според информацията, предоставена от близки на пациенти и медицински лица, нелегална алтернатива предлагат и лица, които обикалят около входа на РЦТХ–Варна и предлагат кръводаряване срещу заплащане. Според тези твърдения една банка кръв на черно в момента струва около 300 евро. Цената обаче може да се повиши след преценка на клиента и конкретната ситуация.

Ако човекът е видимо притеснен или търси определена рядка кръвна група, сумата може да нарасне с поне 30 евро.

Съществува и друг риск — според разкази на близки на пациенти някои от предлаганите „донори“ искат капаро, преди да влязат в кръвния център. След това вътре може да се окаже, че лицето не е пригодно да дари кръв, а платената предварително сума не се възстановява.

Системата е между две крайности

Така България се оказва в парадоксална ситуация. От една страна, пациентите и техните близки не би трябвало да бъдат поставяни в положение сами да осигуряват кръв като условие за лечение. От друга, болниците не могат да извършат определени операции безопасно, ако необходимият кръвен резерв не е наличен.

А когато официалната система не успява да осигури достатъчно дарители, вакуумът се запълва от неформални мрежи, апели в социалните мрежи и, според множество разкази, нелегална търговия.

Въпросът остава един: кой и как ще осигури кръвта, когато пациентът има нужда от нея веднага?

Докато отговорът не бъде намерен, опасността е реална — човекът да не бъде принуждаван да търси кръводарители, но операцията му въпреки това да бъде отложена, защото необходимата кръв просто липсва. А решението, според медиците, е далеч по-просто: повече доброволни кръводарители.

Ако всеки здрав човек между 18 и 65 години дарява кръв поне два пъти годишно, недостигът би могъл да бъде преодолян — без бележки, без молби към близки и без пациентите да бъдат принуждавани да търсят решения на черния пазар.