Народната певица Гюлфие Джугданова: Детството ми в Брезница ме кали, нищо не може да ми се опре, щастлив и позитивен човек съм

Народната певица Гюлфие Джугданова е родом от с. Брезница, но е омъжена в Гоце Делчев. Завършила е специалност „Компютърни системи“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, но е работила за кратко по специалността си. В момента съчетава ролята си на майка, съпруга, народна певица и търговка, тъй като е част от семейния бизнес на съпруга си. От около година е част от Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци, но поема и индивидуални участия по събори, сватби, кръщенета, благотворителни концерти. След няколкогодишно прекъсване, сега на 40 години, дава втори шанс на любовта си към народните песни, сцената и публиката.
– Гюлфие, какво означава да израснеш с баща музикален педагог? Много строг ли беше?
– Като цяло – да. Беше ми много интересно вкъщи да го наричам „татко”, а в училище „господине”. Той винаги се е отнасял много строго с мене, за да покаже на моите съученици, че няма специално отношение към мен в училище.
– И баща ти е причината ти да се занимаваш с фолклор още от дете?
– Към музииката се запалих още от ранна детска възраст, може би съм била 3-4 клас. Той като учител по музика организираше всички тържества и задължително ме включваше с едно или две изпълнения, така се запали моята страст към пеенето и сценични изяви. Това продължи може би до 6-7 клас, когато той сформира собствен оркестър „Пирински ритми“ и започнахме да работим по сватби и по най-различни мероприятия.
Междувременно завърших средното си образование в НПГ „Димитър Талев“, след това в ЮЗУ – Благоевград компютърни системи – нищо общо с музиката. Мислех паралелно да запиша и педагогика, но не успях, бях много ангажирана, всяка събота и неделя имах участия, както всички в този бранш.

– Ти си оттегли от сцената за няколко години, но сега пак започна отново активно да се занимаваш с музика?
– След като завърших висшето си образование, създадох семейство, роди се първото ми момченце. Няколко години продължавах да работя с оркестъра, но някак си много трудно съчетавах домакинството и това да съм майка и съпруга, имахме доста ангажименти доста на всички празници, всички уикенди ни бяха заети, което в един момент ми натежа и реших да се откажа. Баща ми беше доста разочарован, даже ми се разсърди, доста време мина, в което той не можа да го приеме това мое решение – да имаш толкова много работа, хората да те харесват, да те търсят, а ти точно тогава да решиш да се откажеш. Но аз тогава съм имала такава потребност, направих го и не съжалявам. След което се роди и второто  ми момченце и 10 години нямах никакви изяви.
–Какво те върна към фолклора отново?
– Един благотворителен концерт в Брезница. Някак си ме грабна идеята и аз да участвам. А може би и защото децата пораснаха и всеки си поема по пътя. Когато човек има повече свободно време, се обръща  към нещо друго, което обича. И така всъщност полека пак започнаха тези вълнения, присъщи на сценичната изява. На въпросния благотворителен концерт изпях 2 песни. После имаше още един благотворителен. Неусетно се стигна до „Пирин фолк“ с приятелката ми Амиде, която е част от Неврокопски ансамбъл. На едно мероприятие с нея коментирахме и тя ми предложи двете да участваме, като идеята беше в дует да представим песен на „Пирин фолк“. Но като отидохме на прослушването, бяха категорични, че искат всяка една индивидуално да се представи. Точно в този момент бях записала една авторска песен, която е на баща ми, и реших – така и така ще ходя на „Пирин фолк“, да я включа и нея. Пратих я, както беше по регламент, много я бяха харесали от журито и така бях поканена и за втората фестивална вечер. Явих се и спечелих. Това е голям успех за мен с авторската песен на баща ми „Каква мома видех, мале“. Така се запалих отново да се занимавам с пеене, сега се радвам на успеха на две песни, които са автентични от Брезница – „Златно Злате“ и „Мома влаиня“, записах ги, направих им клипове и съм ги качила в мрежата. Лека-полека си възвръщам позициите в региона като изпълнител на фолклорна музика.
– Искаш ли някое от момчетата да те наследи в музиката?
– Те се развиват в съвсем друга посока. Големият ми син Денис от 7 клас е в спортно училище в Пловив, той се занимава с борба, пътува постоянно по състезания. Малкият ми син Метин е запален по футбола, в 6 клас е, той си е в неговия свят. Като цяло и двамата за съжаление изобщо не са музикални. По-скоро са като татко им, той не е музикален, но пък  харесва народната музика, ценител е.
– По различен начин ли се готвиш за различните участия – събори, сватби, фестивали…?
– Да. Спрямо събитието избирам песента, с която ще се явя. Това е много важно – аудиторията, която ще ме слуша, да преценя какво да изпея. Второто важно нещо е сценичното облекло, много прецизно го избирам, за да направи добро впечатление.
– Брезница какво ти даде като човек и като певица?
– Като човек много ми е дала, просълзявам се, като се сетя за моите детски години. Прекрасно село, много топли хора. Аз съм израснала на нивата с тютюна, все не достигаше сънят лятно време, нямаше време за игри, но пък това ме кали за живота и нищо не може да ми се опре, нищо не може да ме изплаши. Хората от Брезница винаги са били моя подкрепа още от малка при моите участия, гордост съм била за голяма част от селото. И сега като качвам някакви песни в интернет, голяма подкрепа усещам, за което много им благодаря.

– На благотворителния концерт за водопровода на манастира „Св. Богородица“ в Баничан участваха и брезнишки самодейци, които наистина впечатлиха публиката. Защо не си в брезнишкия състав, а в Неврокопския ансамбъл?
– Защото живея в Гоце Делчев. А иначе брезнишките самодейци са прекрасни, аз много ги харесвам, толкова красиви песни имат, уникални гласове. Много са сплотени и добродушни. На въпросния благотворителен концерт не бях, защото може би някои хора не знаят, че отново активно се занимавам с музика.
– На кого се обаждаш първо при постигнат успех?
– На съпруга ми Мехмед. То е нормално. На сестра ми Адиле също, понеже сме много близки. Дори при избора на песни с нея много си коментираме. Ние сме израснали двете с народните песни по нивите, тя помни страшно много песни, дава ми много съвети. На баща ми Исмаил също. То всички успехи, които съм имала, са минали през него, така че той си ги знае.
– Има ли завист в света на народната музика?
– От моя страна не. И мисля, че не трябва да има. Народната музика не е състезание, всеки пее това, което му е по възможностите, всяка песен, изпята от различен човек, звучи различно.
– Какво ти даде ролята на майка, което не би могла да научиш от музиката?
– Много неща ми е дала – тази отдаденост. Макар че към музиката също съм била отдадена, аз съм отговорен човек. според мен просто едното няма нищо общо с другото. Тази емоция да си родител е несравнима с нито едно друго влечение към каквото и да било. Пожелавам на всяка майка да си изживее детските години на децата, да бъде сред тях във всеки един момент. Защото съм го преживяла с малкия син – много е трудно, когато детето ти е болно, да го оставиш и да забавляваш хората. Трябва да се пренастройваш, а на мен не ми се получаваше и си личеше. След време децата сами искат своята свобода  и тогава ти разбираш, че е време да се отдръпнеш.

– Има ли мечти, които си отложила заради семейството?
– О, да. Винаги съм мечтала да създавам песни, клипове, това са ми били мечтите – участия и срещи с публиката. Но оттук насетне нищо не ме спира, мисля, че не ми е късно, само да съм жива и здрава, имам достатъчно време да постигам фолклорните си мечти.
– Имаш ли приятели сред другите изпълнители?
– С Боряна Карпузова сме комшийки и ми е много близка по душа, мога да я нарека приятелка, с Крисия съм близка. С колегите музиканти сме работили много, като цяло познати имам доста в музикалния бранш.
– Ако трябва да опишеш живота си с една песен, коя би била тя?
– Не съм мислила. Може би ще бъде нещо весело, аз съм позитивен човек. Може би „Златно Злате“, подхожда като цяло на това какъв човек съм.
КАТЕРИНА АВРАМОВА