ЛИЧНА ДРАМА: Чистач се задави със салам, жена му взема 28 000 лева за смъртта му

Роднините на починал ра­ботник по чистотата в Благо­евград осъдиха работодате­ля му да им плати около 28 хил. лв. обезщетение за при­чинени болки и страдания от загубата на близък човек.

51-годишният Любен Дими­тров от Благоевград

Умря от задавяне на християнския праз­ник Голяма Богородица

– 15 август 2012 г. Мъжът работел към общинска фир­ма “Биострой” първо на 6-месечен изпитателен срок от февруари 2012 г. През юли трудовият му договор бил променен в безсрочен на длъжността сметосъбирач.

Във фаталния за него ден Любен започнал работа в 7,30 ч. Заедно с двама коле­ги тръгнали с камиона към близкото село Бело поле, за да събират и товарят кофите за отпадъци.

Към 8,30 ч автомобилът по­теглил към сметището, а чис­тачите останали в селото да го изчакат. Любен и колегата му решили през това време да закусят.

Купили си хляб, салам и до­мати от хранителен магазин на площада. Седнали на ма­сите отпред, за да се хранят.

Още на първата хап­ка на Любен му прилошало.

Задавил се и започнал да кашля.

Колегата му Георги се оп­итал да му помогне, като на­правил опит да му извади езика и парче храна от уста­та, но мъжът починал.

Според лека­ри причината за смъртта била “попадане на чуждо тяло – хра­нителна материя, в дихателната тръба и главните бронхи, вслед­ствие на което настъпва меха­нична асфикция и остра дихателна недоста­тъчност”. Решение на ТЕЛК от 31 ок­томври 2012 г. отхвърля зло­полуката като трудова. След­ва ново решение на НЕЛК от 4 януари 2013 г., което също приема, че липсва причинна връзка между смъртта и ус­ловията на труд.

Специализиран състав на НЕЛК по белодробни болести обаче на 1 юли 2013 г. отме­ня предишните две решения и приема, че има връзка между зло­полуката и настъпилата смърт на работното мяс­то. Това ста­новище дава основания и на Районно управление “Социално осигуряване” да излезе със заключение през август 2013 г., че

Злополуката е трудо­ва.

Заради това вдовицата и четирите пълнолетни деца изпратили покана до дирек­тора на “Биострой” Васил Бачев да им изплати обезще­тение от общо 100 хил. лв. в 15-дневен срок.

“Говорих с жената на Лю­бен – Вергиния, която също работи при нас, и и обясних, че починалият има застра­ховка “трудова злополука” и ще получат обезщетение от компанията. С нея се позна­ваме добре, защото тя лично ме помоли да взема съпруга и на работа. Когато се осво­боди място, веднага го наех. Любен беше на изпитателен срок. Справяше се много добре и заради това го пре­назначих на постоянен дого­вор. След като говорих с нея, мина известно време и изне­надващо пристигна призовка за дело”, каза директорът на фирмата Васил Бачев.

Вдовицата Вергиния и де­цата Александър, Алексан­дра, Ася и Ивайло вече са получили обезщетение от за­дължителната застраховка, която се прави на работници­те, общо 31 920 лв. – по 6384 лв. за всеки.

Въпреки получените суми обаче те завели дело в съда с искане за по-високо обезще­тение –бщо 70 хил. лв.

В хода на делото ста­на ясно, че Любен е закусвал по време на почивката от 8,45 до 9 ч. Тя обаче според пра­вилника за вътрешния ред се давала не за ядене, а за физи­ологични нужди. Времето за храна – половин час, било оп­ределено на обяд. Пред съда “Биострой” не показали доку­мент, че правилникът какво точно да се прави по време на почивките е бил сведен до знанието на Любен. Излиза, че човекът

е знаел кога да яде и кога – да пикае.

“Работникът се е хранил по време на физиологична по­чивка, което не е имал право да прави, защото не е знаел за установените правила”, категорични са съдиите от районния съд в Благоевград.

„След като си купи­ли храна от магази­на, работниците сед­нали да се хранят на масата и столовете отвън. Инцидентът е изключително не­леп. Подобна злопо­лука може да се слу­чи на всеки човек по време на хранене, на всяко едно място, дори и у дома, пора­ди което по никакъв начин не може да се направи връзка между задавянето с храна и условията на труд и почивка”, категорични са от фирма “Биострой”.

Свидетели на семейство Димитрови пък разказа­ли пред съда, че съпругата “страдала много от загубата, отсъствала от работа, плака­ла, нямала е желание да се храни”.

Веднага след като Вергиния получила парите от за­страховката,

Направила сватба на внучката си.

Съдът определи като спра­ведлив размер на обезщете­ние за претърпените неиму­ществени вреди сумата от 60 000 лв. – 20 000 лв. за вдови­цата и по 10 000 лв. за чети­рите деца.

От тази сума са извадени получените вече от застра­ховката 31 920 лв. За петима­та остава да вземат още 28 080 лв., от които 13 616 на же­ната и по 3616 за всяко дете.

“Категорични сме, че ще обжалваме решението. Действително става въпрос за смъртен случай, което е тежко за близките, но все пак нали затова се прави задъл­жителна застраховка”, обяс­ни директорът на “Биострой” Бачев.

Според него

Любен е имал достатъчно време за яде­не, докато се върне камионът. Не е бързал, седял е спокой­но на масата и инцидентът е нелепа случайност.

Вдовицата Вергиния пък се оплака, че в цялото семей­ство работят само тя и еди­ният и син. Четирите и деца са семейни, има 8 внуци.

Всички живеят в една къща, която започнали да стягат с парите от застраховката, за да има по една стая за всяко семейство. Едната дъщеря работила за около година в чужбина, но след смъртта на баща си се върнала и повече не заминала.

“Директорът ни не е вино­вен, нито пък ние сме винов­ни, че така стана с мъжа ми. Ама нали е починал по време на работа, значи имаме право на обезщетение. Любчо беше здрав, на лекар не е стъпвал.

Не беше пияница или комарджия.

Все търсеше нещо да ра­боти, за да се прехранваме”, обяснява Вергиния.

Тя обаче отказа да обясни, ако получат останалите 28 хил. лв., за какво ще ги из­ползват.