Със съдействието на Андрей Гюров: Зелените пак скочиха на „Струма“ — нов опит да спрат магистралата

Със съдействието на служебния кабинет „Гюров“ е създадена административна преграда пред стратегически инфраструктурен проект — осем дни преди края на правителството

Историята с автомагистрала „Струма“ и Кресненското дефиле отдавна не е просто спор за трасе, екология и административни процедури. Тя се превърна в своеобразен тест дали държавата изобщо е способна да довърши един национален инфраструктурен проект, когато срещу него години наред се наслагват нови и нови препятствия.

Последният епизод е особено показателен.

Още през 2025 г. WWF-България, сдружение, ръководено от Веселина Кавръкова – жена на Тома Белев, е поискало обявяването на близо 80 декара горски територии за гори във фаза на старост. Става дума именно за терени, разположени точно по трасето, по което трябва да премине бъдещата магистрала „Струма“ в посока от Кулата към София, съобщи сайтът „ЕКО новини“.

При редовното правителство на Росен Желязков това не е направено. Но през април 2026 г. въпросът внезапно получава зелена светлина от служебния министър на земеделието Иван Христанов.

И тук започват въпросите.

80 декара — точно върху трасето

На 30 април 2026 г., само осем дни преди края на служебния кабинет „Гюров“, Христанов издава заповед, с която близо 80 декара по протежението на вече планираното трасе са включени в режима на горите във фаза на старост.

Това не е някакъв абстрактен горски масив, който се намира на километри от бъдещата магистрала. Става дума за територии, които почти изцяло попадат върху трасето на вече одобрения проект.

Именно тук хронологията става трудно обяснима.

През февруари 2026 г. подробният устройствен план вече е одобрен. Министерството на земеделието и държавните горски предприятия са го съгласували без забележки. Два месеца по-късно същата държавна система поставя върху част от трасето режим, който може да блокира или най-малкото сериозно да усложни реализацията му.

Трудно е човек да не си зададе елементарния въпрос: как така първо държавата одобрява трасето, а след това сама поставя нова административна бариера върху него?

„Случайност“ или удобна последна спирачка?

Няма как журналистически отговорният анализ да подмени доказателствата с готова присъда. Няма публично установен факт, който сам по себе си да доказва умишлен саботаж.

Но има нещо друго — последователност от действия, която неизбежно поражда съмнения.

Именно затова думите на настоящия земеделски министър Пламен Абровски са особено важни. Той заявява, че не може да каже дали решението е било резултат от незнание, неглижиране или подвеждане на тогавашния министър. Абровски обаче подчертава, че отказва да приеме, че български министър съзнателно би направил нещо, което да затрудни строителството на национален обект.

Това е дипломатичната формулировка.

Фактите обаче са по-остри: ПУП има. Трасето е известно. Министерството го е съгласувало. И два месеца по-късно върху него се появяват близо 80 декара „гори във фаза на старост“.

Точно осем дни преди края на служебния кабинет.

Какво означава „гора във фаза на старост“?

Тук не става дума за обикновена административна отметка.

Този статут въвежда сериозни ограничения върху стопанската намеса в територията. Сечи не се допускат, а премахването на отделни сухи, повредени или опасни дървета е възможно само при доказана необходимост.

Когато подобен режим попадне върху терени, през които трябва да мине инфраструктурен обект, проблемът вече не е само екологичен. Той става правен, административен, процедурен и в крайна сметка инфраструктурен.

Тоест една заповед, подписана на бюро, може да се превърне в реална спирачка за багери, строителни дейности и срокове.

Политическата връзка също стои на масата

Още един факт от хронологията заслужава внимание.

Иван Христанов е лидер на партия „Единение“, която участва в политически съюз със „Зелено движение“. През август бившият служебен министър обяви и кандидатурата си за президент.

Това само по себе си не доказва политическа координация между конкретни НПО, политически формации и административното решение. Но при положение че именно WWF-България е настоявала за промяната на статута на терените, а впоследствие служебен земеделски министър я допуска с решение, засягащо точно магистралното трасе, политическата и институционалната връзка закономерно подлежат на публичен въпрос.

Особено когато става дума за проект, който от години е в центъра на един от най-ожесточените инфраструктурни и екологични спорове в България.

И държавата отново трябва да „поправя“ държавата

Най-показателното в цялата история е как проблемът в крайна сметка е решен.

На 13 август 2026 г. Пламен Абровски издава нова заповед, с която спорните близо 80 декара са извадени от режима на гори във фаза на старост. На тяхно място са включени други подходящи горски територии, като площта им е с около 20 декара по-голяма.

С други думи — защитеният горски ресурс не е премахнат, а е преместен върху други подходящи територии, така че да не стои върху трасето на магистралата.

Така пречката е отстранена.

Но остава неудобният въпрос: защо изобщо се е наложило държавата първо да създаде проблема, а след това друга държавна институция да го решава?

„Струма“ няма нужда от поредната административна рулетка

АМ „Струма“ не е квартална улица. Тя е част от стратегическата транспортна инфраструктура на България и от европейския транспортен коридор. Участъкът през Кресненското дефиле е сред най-сложните и най-дълго отлаганите елементи на проекта.

По информация от последните проверки строителството продължава, като държавата планира реализацията на трасето и свързаните с него съоръжения. Очаква се обходът на Кресна да бъде завършен до края на 2027 г., а строителството на последния участък да навлезе в реална фаза през 2027 г.

Но този проект вече е виждал достатъчно „последни пречки“.

И ако всяка следваща администрация може да открива нов статут, нова процедура, ново ограничение или ново основание за забавяне върху вече одобрено трасе, тогава проблемът не е само в Кресненското дефиле.

Проблемът е в самата държава.

Защото когато един национален инфраструктурен проект е одобрен, съгласуван и планиран, а след това държавна институция поставя ново ограничение точно върху трасето му, обществото има право да пита кой е гледал документите, кой е подписал заповедта и защо.

А когато отговорът е „грешка“, следва още един въпрос:

Колко още „грешки“ ще са нужни, преди България най-после да разбере, че магистралите се строят с последователност, а не с политически и административни импровизации?

Този път 80-те декара са спасени като пречка за проекта. Но случаят с „горите във фаза на старост“ оставя много по-голям проблем след себе си — доверието в институциите и съмнението, че зад поредната административна спънка може да стои не просто бюрокрация, а добре познатият модел: първо стоп, после обяснения.

И докато държавата поправя собствените си решения, Кресненското дефиле продължава да чака пътя, който България обещава от години.