Карта или кеш? Ето кои заведения са длъжни да имат ПОС терминал и как потребителите да не плащат двойно за храната

Заведенията с две и повече звезди са длъжни да поддържат ПОС терминали. При павилионите по морето пък туристите трябва внимателно да гледат грамажа, за който е обявена цената

Лятната почивка край морето често започва с привидно безобидни решения – къде да хапнем, какво да си купим и дали да платим в брой или с карта. Именно при тези на пръв поглед дребни детайли обаче потребителите могат да се окажат неприятно изненадани. Причината е, че за различните търговски обекти важат различни правила както за безкасовите плащания, така и за начина, по който трябва да бъдат представяни цените на храните.

Заведенията за хранене и развлечения, категоризирани с две и повече звезди, са длъжни да поддържат ПОС терминали, припомни в ефира на Bulgaria ON AIR основателят на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова.

Изискването е регламентирано в Закона за туризма, като съответната разпоредба е в сила от 1 март 2024 г. Това означава, че клиентите на категоризирани заведения с две или повече звезди трябва да имат възможност да извършат плащането си безкасово чрез ПОС терминал.

Ситуацията е различна при останалите търговски обекти. За тях законът не въвежда общо задължение да осигуряват възможност за плащане с карта.

Може ли магазин да постави минимална сума за плащане с карта?

Да, липсата на общо законово задължение за приемане на безкасови плащания означава, че ако търговецът все пак предлага тази възможност, поставянето на определени условия не представлява само по себе си нарушение на императивна законова разпоредба.

Проблемът обаче може да бъде в начина, по който това условие се комуникира с клиентите.

„Ако търговците в магазините поставят изискване клиентите им да пазаруват над определена сума, за да платят с карта, това не е нарушение на императивна разпоредба на законодателството. Такава практика обаче не е коректна спрямо потребителите, ако не е предоставена предварително такава информация“, коментира Габриела Руменова.

Именно предварителната информация е от съществено значение. Ако клиентът разбере за минималната сума едва на касата, той вече е избрал стоките, отделил е време за пазаруване и е чакал на опашка. В този момент може да бъде поставен пред неприятна дилема – да добави ненужен продукт, за да достигне изисквания минимум, или да се откаже от покупките си.

Възможен е и друг сценарий – клиентът да добави към кошницата си продукт, който първоначално изобщо не е възнамерявал да купува, само за да може да плати с карта.

Затова, според Руменова, информацията за минимална сума за плащане с карта трябва да бъде видима и лесно забележима още при влизането в обекта, а не да се превръща в изненада на касата.

Така потребителят може още преди да започне пазаруването да прецени дали условията го устройват и дали ще използва карта или друг начин на плащане.

Внимание с цените по морските павилиони

Друг важен детайл, на който туристите трябва да обръщат внимание, е грамажът, за който е обявена цената.

В студиото на „България сутрин“ Габриела Руменова обърна внимание на практиката при павилионите за готвена храна по крайбрежните морски алеи. Там цените на храните се обявяват за 100 грама, съгласно изискванията.

На пръв поглед цената може да изглежда значително по-ниска от тази в ресторант, но сравнението може да се окаже подвеждащо, ако не се отчете разликата в грамажа.

Така например ястие като пълнена чушка, славянски гювеч, пържени тиквички или запеканка, обозначено с цена от 1,30–1,40 евро за 100 грама, може да струва около 4 евро, когато количеството в реалната порция е приблизително 300 грама.

Това означава, че потребителят не бива да сравнява единствено цифрата на табелата с цената в ресторантското меню. Необходимо е да се провери за какво количество се отнася обявената цена и какъв е грамажът на порцията, която реално ще бъде платена.

Малкият шрифт може да се окаже голямата сметка

И при плащането, и при покупката на храна основното правило за туристите е едно – да проверяват условията предварително.

При заведенията с две и повече звезди клиентът трябва да може да разчита на ПОС терминал, тъй като това е законово изискване. При магазините обаче потребителите трябва да са особено внимателни за евентуални условия при плащане с карта.

А когато става дума за храна, продавана на грамаж, ниската цена за 100 грама не трябва автоматично да се приема като крайна цена на порцията.

В крайна сметка няколко секунди, прекарани в проверка на грамажа, крайната цена и условията за плащане, могат да спестят неприятна изненада на касата – особено когато почивката край морето е в разгара си, а цените се сравняват набързо между ресторанти, павилиони и други обекти.