„Къде ще се чакаме? На гъбката!“ – един от символите на Гоце Делчев вече е част от миналото. Какво стои зад премахването ѝ?

Един от най-разпознаваемите ориентири в центъра на Гоце Делчев – „Гъбката“ на площад „Македония“, вече е част от миналото. Снимки от демонтажа, публикувани в социалните мрежи на 19 август, предизвикаха множество реакции и носталгични коментари от жители на града. Но покрай емоциите се появи и едно съществено недоразумение – „Гъбката“ не е общинска собственост.

„Къде ще се чакаме? На гъбката!“ – реплика, която за много неврокопчани не е просто уговорка за среща, а част от градската памет.

На 19 август в социалните мрежи се появиха снимки, на които се вижда премахването на конструкцията от площад „Македония“. Само за кратко време публикацията събра множество коментари от жители на Гоце Делчев. Там са минавали срещи, разговори, чакане, разходки. За някои това е мястото, на което са купували ядки и захарни изделия. За други – просто познатата точка в центъра, която не е имала нужда от адрес. Част от тях изразяват недоволство и носталгия по познатия от десетилетия градски символ, докато други поставят въпроса дали съоръжението, което от години не функционира и видимо  бе амортизирано, изобщо е имало бъдеще на това място.

И може би именно тук се намира по-важната история.

„Гъбката“ не е собственост на Общината

На фона на многобройните коментари и възмущение в социалните мрежи е важно да се направи едно уточнение, което очевидно не е известно на всички.

„Гъбката“ не е общински обект и не е собственост на Община Гоце Делчев.

По информация, с която разполагаме, собственик на съоръжението е Иван Крушовски – човек, познат в региона и като бивш кмет на село Тешово, но и като майстор с известни умения в изработването на подобни конструкции. Именно Крушовски е изработил „Гъбката“, която дълги години стоеше на площад „Македония“. Неговата съпруга Надежда, позната на местните като Надето, е била човекът, който е обслужвал обекта и е продавал там ядки и захарни изделия. С течение на времето обаче търговската дейност е преустановена, а „Гъбката“ остава неизползвана. И тук е важно да се погледне отвъд емоцията.

Когато един спомен остарее

Според информация, споделяна от жители, през последните години съоръжението практически е останало без предназначение и поддръжка. Обсъждан е и въпросът с наема и ползването на терена, като има твърдения, че в определен период дори не е бил плащан наем. Това са обстоятелства, които заслужават да бъдат разграничени от чисто емоционалната оценка за „Гъбката“.

Защото е лесно, гледайки една снимка на кран, който премахва познатия символ, да останем с впечатлението, че Общината просто е решила да премахне една от любимите забележителности на града.

Реалността, според информацията, с която разполагаме, е по-различна. Става дума за частен обект, който с годините е загубил първоначалното си предназначение и е останал на мястото си дълго след като е престанал да функционира. Именно затова въпросът не е само „Защо Общината махна гъбката?“, а и:

„Какво се случва с един частен обект, когато вече не се използва, не се поддържа и времето му очевидно е изтекло?“

Имало е и втора „Гъбка“

Историята става още по-интересна с един детайл, който вероятно малцина помнят. Иван Крушовски бе изработил и втора „Гъбка“, която се намираше в района до „УниКредит Булбанк“. Тя всъщност е била сред първите му подобни изработки, но е изчезнала от градския пейзаж още преди тази на площад „Македония“. Така постепенно изчезват не просто конструкции, а малки парчета от един стар Гоце Делчев.

Емблема – да. Но и частен обект.

Няма спор, че „Гъбката“ е емблематична. Няма спор и че за много хора тя е свързана с детството, младостта и спомените ни. Но е важно, когато говорим за нейното премахване, да не прехвърляме автоматично отговорността върху общината за нещо, което не е било нейна собственост. Община Гоце Делчев може да бъде страна в административни процедури, да има отношение към терена или към регламента за поставени обекти, но това не превръща автоматично частната „Гъбка“ в общинска собственост.

Защото един град има право да пази своята памет, но паметта и собствеността са две различни неща.

Днес на мястото на „Гъбката“ остава празно пространство. А с него – и един любопитен въпрос: трябва ли всичко, което е станало част от градската памет, непременно да остане завинаги в същия си вид? Вероятно не.

Но също толкова сигурно е, че подобни места не изчезват просто с един демонтаж. Те продължават да съществуват в снимките, в разказите и в спомените на хората, които са израснали с тях. „Гъбката“ не беше архитектурен паметник. Не беше и общински обект. Беше частен обект, който с времето престана да изпълнява предназначението си.

Но за хиляди неврокопчани беше нещо повече. Беше ориентир. Беше място за среща. Беше част от пейзажа на града. И може би точно затова реакциите днес са толкова емоционални.

Защото понякога не ни липсва самият предмет. Липсва ни времето, в което той беше там.

А ако някой ден на площад „Македония“ се появи нещо ново, което да стане ориентир за следващото поколение, тогава може би ще разберем, че градовете се променят, но паметта им остава.

Само че едно е сигурно – още дълго, когато някой неврокопчанин каже:

„Къде ще се чакаме?“

някой друг ще отговори:

„На гъбката.“

И ще знае точно за коя.