КАКВАТО НИ Е ДЪРЖАВАТА, ТАКАВА И „ЗАЩИТЕНАТА“ ПРИРОДА: Отровиха 8 защитени птици, убиха и единствения брадат лешояд в България в национален парк

Осем защитени птици са мъртви в Национален парк „Централен Балкан“. Сред тях е единственият брадат лешояд в България – символ на едно от най-трудните природозащитни усилия у нас. До труп на крава, вероятно превърнат в отровна примамка, е унищожен живот, който природозащитници и институции се опитват да върнат в българското небе от години. Това не е просто поредният случай на отровена дива птица. Това е тежък удар срещу защитена територия и срещу самия смисъл на думата „опазване“.

Случилото се в Национален парк „Централен Балкан“ вече трудно може да бъде описано като обикновен инцидент. Първоначално при проверка в района на парков участък „Калофер“ бяха открити пет лешояда, три от които черни и два белоглави, като единият от белоглавите беше намерен жив, но в критично състояние и му беше оказана спешна ветеринарна помощ. По-късно днес обаче стана ясно, че и той е загинал. Междувременно при обхода на терена са установени още жертви и равносметката достигна осем загинали птици – четири черни лешояда, два белоглави лешояда, един брадат лешояд и един гарван.

Птиците са открити на площ от приблизително половин квадратен километър в труднодостъпен планински район на над 1800 метра надморска височина, близо до зимния маршрут от Паниците към връх Ботев. В същия район е намерен труп на крава, за който има данни, че вероятно е бил поръсен с отрова. Именно тази схема превръща случая в нещо далеч по-сериозно от посегателство срещу отделни животни. Когато отрова бъде поставена върху труп и попадне в хранителната верига, тя може да унищожи не само животното, което някой е възнамерявал да убие, но и всяко друго животно, което се храни с него. Лешоядите са сред най-уязвимите жертви на подобна практика, защото естественото им поведение ги води именно към мършата.

Тук трябва да бъде поставен и най-важният въпрос: как е възможно подобно нещо да се случи именно в национален парк? „Централна Стара планина“ не е територия, в която държавата просто е очертала граници върху картата и е поставила табели за защитен статут. Националният парк е защитена територия от най-висока категория и съществува именно заради необходимостта определени природни комплекси, местообитания и видове да бъдат съхранявани. Когато в такава територия бъде поставена отровна примамка и тя доведе до масова смърт на защитени птици, въпросът за извършителя е задължителен, но не е единственият въпрос. Трябва да бъде поставен и въпросът за ефективността на контрола.

По случая вече работят Дирекция „Национален парк „Централен Балкан“, РПУ – Карлово, ОДБХ – Пловдив и експерти от Българското дружество за защита на птиците. Сигнализиран е и сектор „Престъпления против околната среда и дивата природа“ към ГД „Национална полиция“, а са предприети действия по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Това е правилната институционална реакция, но тя е реакция след трагедията. Разследването трябва да установи кой е поставил отровата, какво е веществото, откъде е придобито, каква е била целта и дали става дума за единичен случай или за практика, която вече е съществувала в района.

Особено тревожен е фактът, че жертвите са открити от екипа на БДЗП за борба с отровите в дивата природа, който заедно с обученото куче Буда е обходил изключително тежкия терен. Именно специализираната работа на този екип е позволила да бъде установен реалният мащаб на пораженията. Това обаче поставя още един неудобен въпрос: защо трябва да чакаме да има масово отравяне, за да бъде извършено системно претърсване на рискови територии? Ако съществуват райони, в които има повишен риск от използване на отровни примамки, превенцията би трябвало да бъде също толкова важна, колкото и разследването след извършеното престъпление.

Още по-тежък е случаят заради жертвата, която символизира надеждата за възстановяване на един от най-ценните видове в българската природа. Боев е първото освободено в България брадато лешоядче – през май 2025 г. в Природен парк „Сините камъни“. Птицата е част от усилията за завръщането на брадатия лешояд в българското небе и прекарва първото си лято именно в Национален парк „Централен Балкан“. Само преди дни Боев се е завърнал в България след 123 дни и 14 100 километра пътешествие из Европа, преминавайки през осем държави и прекарвайки значително време в защитени територии в Германия и Полша. След това дълго пътуване той се връща в България и е убит от отрова в национален парк.

Това е може би най-болезнената ирония в целия случай. Докато в други европейски държави защитените територии са част от мрежата, която позволява на дивите видове да се възстановяват и да се разселват, в България една от най-ценните птици за бъдещото възстановяване на вида загива именно в територията, която би трябвало да бъде едно от убежищата му. Това не означава, че всички природозащитни усилия са безсмислени, нито че вината може автоматично да бъде прехвърлена върху институциите. Означава обаче, че възстановяването на един вид няма никакъв смисъл, ако след освобождаването му не бъде гарантирана достатъчно сигурна среда за неговото оцеляване.

И тук разговорът неизбежно стига до контрола върху човешката дейност в националните паркове, включително пашата. Самата паша не трябва да бъде сочена като причина за отравянето без доказателства и няма основание от наличната информация да бъде обвиняван конкретен животновъд или пастир. Но пашата е разрешена и регулирана дейност в определени части на защитените територии и именно затова нейният контрол е въпрос, който не може да бъде пренебрегван. Националният парк не може да бъде територия, в която човешките дейности просто се допускат, а контролът върху последиците от тях остава второстепенен.

Дирекция „Национален парк „Централен Балкан“ има режим за планиране и ползване на пасищата, включително годишен план за пашата и ползването на сено, както и процедури за разпределение на пасищни площи. Това показва, че пашата е нормативно уредена дейност, а не свободно използване на планината. Именно затова обаче възниква въпросът как изглежда този контрол в реалността. Кой проверява дали животните се намират в разрешените площи? Как се следи броят им? Как се реагира при нарушения? Как се контролират животинските трупове в отдалечените части на парка? Как се гарантира, че мършата няма да бъде използвана за незаконни отровни примамки? И колко често се извършват проверки в труднодостъпните райони, където на практика човешкото присъствие е минимално?

Това не са въпроси, които могат да бъдат определени като опит за прехвърляне на вина върху парковата администрация. Напротив – те са естествена част от обществения контрол върху институцията, която има задължението да управлява защитена територия. Когато става дума за национални паркове, контролът не може да се изчерпва с проверки на туристи, незаконно движение на автомобили, събиране на природни ресурси или други видими нарушения. Истинският контрол трябва да включва и онези процеси, които се случват далеч от очите на туристите – пашата, движението на домашни животни, управлението на трупове, достъпа до отдалечени територии и потенциалните рискове за дивата фауна.

Точно тук държавата трябва да бъде много по-критична към самата себе си. Има огромна разлика между това да има нормативна рамка и тази рамка действително да работи на терен. Може да има планове за пашата, заповеди, режими, процедури и контролни правомощия, но ако в отдалечен район на национален парк може да бъде оставен отровен труп, който да убие осем птици, обществото има право да попита дали системата за превенция е достатъчно ефективна. Не е достатъчно институциите да покажат, че са започнали действия след сигнала. Необходимо е да покажат как са предотвратили риска преди трагедията.

Проблемът е особено сериозен, защото лешоядите не са случайни жертви. Те са част от естествения санитарен механизъм на екосистемите и именно поради хранителното си поведение са изключително уязвими към отровни примамки. Една незаконно поставена отрова може да се превърне в оръжие срещу цяла група защитени животни. Тук не става дума само за морална жестокост, а за престъпление с потенциал да нанесе дългосрочни щети върху популации, чието възстановяване изисква години, огромен ресурс и международни усилия.

В случая с брадатия лешояд цената на подобна безотговорност е още по-висока. Видът е обект на целенасочени усилия за завръщане в България, а „Централен Балкан“ има важно значение в перспективите за неговото възстановяване. Когато първият освободен в България представител на вида загине от отрова, това не е просто загуба на една птица. Това е предупреждение, че природозащитната политика трябва да бъде мислена като цялостна система – от освобождаването и проследяването на животните до реалното гарантиране на безопасността на местообитанията им.

Затова този случай не трябва да приключи с лаконичното съобщение, че „институциите предприемат всички необходими действия“. Това е минималното, което институциите са длъжни да направят. Необходим е отговор какво точно се е случило, какви са пропуските, ако такива бъдат установени, какъв е режимът на контрол в района, как се контролира пашата и движението на животни в парка, как се управляват труповете на домашни животни и какви допълнителни мерки ще бъдат въведени, за да не се повтори подобна трагедия.

Разследването трябва да доведе до извършителя, но институционалната проверка трябва да стигне по-далеч – до причините и условията, които са позволили престъплението да има такъв мащаб. Ако се установи, че контролът е бил адекватен, това трябва да бъде доказано с конкретни данни. Ако се установят пропуски, те трябва да бъдат назовани и отстранени. Защото общественият интерес не се състои единствено в това един човек да понесе наказателна отговорност, а в това системата да стане по-добра и следващите птици да бъдат спасени.

Национален парк „Централен Балкан“ трябва да бъде място, в което природата е поставена под особена защита, а не територия, в която защитеният статут съществува основно в документите. Осем мъртви птици в рамките на половин квадратен километър са достатъчно сериозен сигнал, че зад красивите думи за биоразнообразие и опазване трябва да стои ежедневен, реален и измерим контрол.

Най-тежката загуба е смъртта на Боев – птица, която трябваше да бъде начало, а не край. Той беше символ на надеждата, че един изчезнал от българското небе вид може да се завърне. Измина 14 100 километра през осем европейски държави, върна се в България преди дни и загина в национален парк, който би трябвало да бъде сред най-сигурните места за дивата природа у нас. Именно затова случаят не бива да бъде оставен да се превърне в поредната краткотрайна новина.

Защото въпросът вече не е само кой е сложил отровата. Въпросът е и дали държавата ще направи всичко необходимо следващата отровна примамка никога да не достигне до следващия Боев. Ако националният парк не може да гарантира това, тогава трябва честно да си кажем, че проблемът не е само в извършителя на престъплението. Проблемът е в начина, по който разбираме самото опазване на природата – като надпис върху карта или като реална, ежедневна отговорност.

А България вече няма право на още една загуба, която да бъде обяснена само с думите „трагичен случай“. Твърде много години, усилия и животи стоят зад завръщането на тези птици. И ако държавата наистина иска да има лешояди в българското небе, трябва не само да ги връща там, а и да започне действително да пази небето и земята под тях.