България официално се гордее с поредния си зелен триумф, поне ако съдим по бляскавите прессъобщения на мобилния оператор Yettel. Според официалния отчет на компанията за изминалата 2025 година, телекомът е успял да предотврати попадането на над 65 тона електронни отпадъци на сметищата, отчитайки смайващ ръст от 39% спрямо предходния период. В тази впечатляваща бройка влизат събраната стара техника, вътрешно браково оборудване и ремонтирани устройства. Още по-гръмко звучи заявката, че за периода 2022–2025 година компанията е „спестила“ на природата общо 159 662 килограма опасни материали, с което предсрочно и с летящ старт преизпълнява дългосрочната си стратегия за 2028 година. Сред цялата тази лавина от позлатени еко-статистики обаче блести един необичаен и силно интригуващ детайл за региона на Пиринско – малкият град Гоце Делчев, заедно с Нови пазар и Балчик, е обявен за абсолютен първенец в страната по предадени стари устройства и аксесоари спрямо глава от населението в обектите на оператора. Този факт веднага буди гордост сред местните патриоти, но зад блясъка на цифрите екипът на „Топ Преса“ реши да завърти лупата на журналистическото разследване, за да види какво реално се крие зад този локален ентусиазъм и дали зад гръмките еко-успехи не се тика добре скалъпен корпоративен маркетинг.

Когато започнахме да нищим детайлите по сухите отчети на телекома, първото нещо, което направи впечатление на нашите разследващи репортери, бе абсолютната липса на прозрачност в структурата на въпросните 65 тона отпадък. Yettel удобно смесва в една обща графа събраната от гражданите техника, собственото си вътрешно извадено от употреба оборудване и устройствата, които просто са минали през сервиза и са върнати обратно в употреба. На практика остава пълна загадка каква точно част от тези тонове реално е отишла за високотехнологично рециклиране и каква част е просто вътрешен смилателен ресурс или елементарен ремонт на рутери. Още по-шокираща е статистиката, когато разглобим цифрите за физическите магазини в страната. Въпреки че инициативата официално покрива 54 населени места, общото количество електронен отпадък, събрано на място в магазините през цялата 2025 година, е едва 3123,5 килограма – малко над три жалки тона за цяла България. При положение че общият резултат е 65 тона, елементарната математика показва, че физическите пунктове в търговската мрежа генерират едва около 4,8% от крайния успех. Излиза, че обикновеният българин и клиент почти не стъпва в магазините на телекома, за да си изхвърли старите джаджи, а цялата маса от отпадъци идва от вътрешното бракуване на корпоративна техника и мрежово оборудване на самата компания.

Тук неизбежно възниква въпросът защо се създава тази изкуствена илюзия за масово гражданско участие, при която реалната тежест се носи от вътрешните фирмени процеси, а не от зеленото съзнание на народа. В капана на тази PR стратегия попада и нашумялата арт инсталация „РЕЦИКЛАТОРЪТ на Yettel“, която обикаля страната под звуците на фанфари. Според официалните данни на компанията, за периода 2024–2025 година посланието на тази инсталация е достигнало до над 1 милион души в България, превръщайки се в модерно градско събитие. Когато обаче погледнем реалния резултат от този мащабен милионен контакт, виждаме едва над 1500 килограма събрани отпадъци за цели две години. За мащаб от един милион души това е статистическа грешка, която показва нищожна ефективност и поставя под сериозно съмнение практическата полза от подобни скъпи арт проекти спрямо вложените финансови и маркетингови ресурси. Хората гледат, снимат се за социалните мрежи, възхищават се на концепцията, но изхвърлят старите си телефони и кабели в близкя контейнер за битови отпадъци, вместо в рекламния рециклатор.

На този фон особен интерес за „Топ Преса“ представлява феноменът Гоце Делчев, който заедно с Нови пазар и Балчик е изведен на пиедестал като шампион по активност спрямо глава от населението. Как е възможно провинциален град като Гоце Делчев да изпревари милионна София, пловдивските квартали и варненските булеварди в събирането на стари устройства в обектите на оператора? Нашите проверки на място в региона обаче разкриват друга реалност, далеч от бляскавите таблици в централния офис на телекома в столицата. Местните служители в търговските обекти в Гоце Делчев споделят под сурдинка, че потокът от обикновени граждани, носещи батерии и стари телефони, е пренебрежимо малък и ежедневието в магазина върви с обичайния си търговски ритъм без екологични тълпи пред вратите. Тогава как се ражда този пиетет към регионалните първенци? Дали в малките градове местните структури на компанията не са събирали служебно бракувана техника от регионални институции и офиси, която след това е отчетена като лична заслуга на жителите, или пък става въпрос за статистическо манипулиране на малките обеми спрямо малкото население, което автоматично изстрелва общината на челни позиции в относителните дялове?

Още по-съмнително изглежда твърдението за предсрочното преизпълнение на стратегията. Целта е била до 2028 година да бъдат отклонени 127 000 килограма отпадъци, а между 2022 и 2025 година вече са отчетени близо 160 тона. Това звучи като героизъм само на хартия, докато експертите на „Топ Преса“ не припомнят златното правило в корпоративния мениджмънт – когато заложената цел бъде надхвърлена толкова лесно и предсрочно, най-вероятно първоначалните параметри са били нарочно занижени и консервативни, за да могат днешните мениджъри лесно да отчетат преизпълнение и да получат своите бонуси пред чуждестранните инвеститори. Когато говорим за събраните отпадъци, не бива да забравяме и най-опасния компонент в тях – батериите, които по данни на самия телеком заемат най-сериозен дял от предаденото оборудване. Литиево-йонните и битовите батерии са изключително токсични бомби със закъснител за природата, ако не бъдат третирани по строги европейски стандарти. В отчетите на Yettel обаче липсва каквато и да е конкретика къде точно се транспортират тези тонове опасни батерии, кой подизпълнител печели от тяхното унищожаване и дали телекомът има реален контрол върху крайния екологичен цикъл, или просто ги прехвърля на трети фирми с чисто административен подпис.

Скандалното в цялата тази зелена приказка е лицемерието на мащабния капитал, който използва рециклирането като щит срещу нарастващия потребителски скептицизъм. Докато Маргита Колчева и мениджмънтът на компанията размахват впечатляващи проценти и говорят за дългосрочен ефект и осъзнатост на обществото, реалността в градове като Гоце Делчев показва една съвсем различна картина – липса на масово гражданско участие в магазините, символични обеми от кампанията в реална среда и манипулативни статистически рекорди, които целят единствено зелен пиар и потушаване на съвестта на индустрията, бълваща милиони нови устройства всяка година. „Топ Преса“ ще продължи да следи под лупа тези инициативи и призовава отговорните институции да осветлят реалния път на електронните отпадъци в България, вместо да позволяват на големите корпорации да си купуват имидж с чужди заслуги и манипулирани таблици, докато обикновеният българин продължава да се чуди къде да двене стария си рутер, без дори да знае защо градът му е обявен за столица на екологията.

Зеленият грим на корпоративния капитал: Когато числата говорят, а реалността мълчи

Гръмките прессъобщения за милиони килограми спасена природа и рекорден екологичен ръст отдавна се превърнаха в любим инструмент за замазване на очите на потребителите. Докато големите корпорации като Yettel ни заливат с внушителни графики и отчети за предварително преизпълнени стратегии, зад бляскавия маркетинг лъсва една неудобна и натрапчива истина. Инициативи като „РЕЦИКЛАТОРЪТ“ и уж масовите акции в магазинната мрежа се оказват капка в морето на фона на милионите нови устройства, които бълва пазарът всеки ден. Когато разчетем ситния шрифт в статистиките, виждаме че реалното гражданско участие по места е пренебрежимо малко, а впечатляващите тонове се дължат предимно на вътрешно бракуване на старо корпоративно желязо, а не на внезапно пробляснала екологична съвест у българина.

Още по-тревожен е фактът, че в тези зелени кампании липсва пълна прозрачност за крайния път на опасните компоненти като батериите и ИТ оборудването. Удобно се манипулират географски показатели и малки населени места се изкарват световни шампиони по екология, за да се нахрани гладът за добър имидж на мениджърите в София. Истинската отговорност не се крие в маркетинговите трикове и лъскавите арт инсталации, които обикалят страната, за да съберат едва шепа кабели и стари телефони за две години. Нужна е радикална промяна в индустриалния модел, която да не превръща опазването на околната среда в евтин PR продукт, а в реална грижа без скрити корпоративни сметки.