Преподобна Стойна и войводата Хазнатарски: двама първи братовчеди, две съдби и една забравена история между България и Гърция! Историята, която малцина знаят – САМО В ТОП ПРЕСА

Едно лято, една стара църква и история, която пресича границата между България и Гърция

Има места, на които човек отива заради гледката. Има и места, към които тръгва заради историята, която е чул от някого. А има и такива места, при които още преди да прекрачи прага, усеща, че историята не е останала назад във времето. Тя е там -в камъка, в дървото, в тишината на двора, в стария храм и в имената на хората, които поколения наред са разказвали едни и същи истории, докато разказът постепенно се превърне в памет.

Такова място е Златолист. В разгара на лятото, когато Югозападът кани към пътуване, към прохладата на малките села и към откриването на забравени истории, има едно място край Мелник, което заслужава да бъде видяно не просто като туристическа спирка. Там времето сякаш се движи по друг начин. В двора на храма „Св. Георги“ стои вековен чинар, край него са люлките, а недалеч е кладенецът на желанията. В храма е запазена малката стая, в която е живяла жена, останала в народната памет като Преподобна Стойна. Самата църква „Св. Георги“ е построена през 1857 г., а стенописите ѝ са от 1876 г., което допълва усещането, че човек влиза в място, съхранило пластове история от различни времена.

За едни Стойна е ясновидка, за други- лечителка, а за трети -дълбоко вярваща жена, отдала живота си на пост и молитва. За хората, които и днес идват в Златолист с надежда, тя е нещо още по-просто и човешко – причина да повярват, че и най-тежкото може да бъде понесено. Историята на Стойна обаче започва далеч от Златолист и, което е особено интересно, започва от другата страна на днешната българо-гръцка граница.

Момичето от Хазнатар

Преподобна Стойна, с рождено име Стойна Димитрова, е родена на 9 септември 1883 г. в село Хазнатар, Сярско – днес Хрисохорафа (Χρυσοχώραφα) в Гърция. Това не е маловажна подробност, защото когато днес човек застане в двора на „Св. Георги“ в Златолист, всъщност се намира в края на един път, който започва в едно село в Сярското поле, преминава през драматичните събития на началото на ХХ век и продължава през съдбите на хора, чиито домове и роднини са разделени от нови държавни граници, но не и от паметта. Историята за родното място на Стойна и за преселването ѝ в България е потвърдена в редица публикации и свидетелства за живота ѝ.

Хазнатар е старо село в Егейска Македония, разположено северозападно от Сяр, близо до Бутковското езеро. През XIX и началото на XX век селото е свързано със значително българско християнско население. След Балканските войни и особено след Междусъюзническата война през 1913 г. обаче съдбата на Хазнатар се променя- селото остава в пределите на Гърция, а значителна част от населението му се изселва в България. През 1926 г. Хазнатар получава днешното си име Хрисохорафа. За Стойна обаче старото име никога не е било просто географско понятие. Именно оттам започва нейният необикновен жизнен път.

Хрисохорафа днес

На седемгодишна възраст Стойна се разболява от едра шарка и според запазените разкази вследствие на заболяването губи зрението си. От този момент нататък животът ѝ поема по път, който трудно може да бъде обяснен само с обикновената логика. Около нея започват да се разказват истории за необикновени сънища, духовни преживявания и способност да помага на хората. До шестнадесетгодишната си възраст тя живее в уединение, а именно тогава се случва онова преживяване, което се превръща в един от стълбовете на легендата за нея.

Когато Свети Георги се явил на сляпото момиче

Според преданието, когато Стойна навършва 16 години, Свети Георги ѝ се явява насън и ѝ посочва място в двора, като ѝ казва да копае там, защото ще намери икона и кандило. Семейството ѝ е бедно и съседи помагат. Според разказа на посоченото място действително са открити икона и кандило, а впоследствие там е изграден малък параклис, където Стойна живее до 1913 г. Именно заради аскетичния си начин на живот съселяните ѝ започват да я наричат „Преподобна“. Тези сведения се срещат в различни разкази за живота ѝ, макар че отделни детайли от биографията ѝ са предавани през годините в различни версии.

Около нея започват да идват хора. Някои търсят съвет, други – утеха, трети – помощ при болест или лична беда. В народната памет Стойна постепенно се утвърждава като жена с необикновени способности, а историите за нея се предават от поколение на поколение. Именно тук е важно да се направи ясната граница между историческия разказ и вярата- твърденията за нейните лечителски и ясновидски способности принадлежат към свидетелствата, преданията и народната почит към нея, а не към медицински или научно доказани факти.

След Междусъюзническата война семейството ѝ се преселва в България, тъй като Хазнатар остава в Гърция. По пътя към Петрич Стойна преминава през Долна Сушица- днешния Златолист – и там остава да живее в местния храм „Св. Георги“. Различни свидетелства посочват различни подробности за момента на пристигането ѝ, но общото в тях е, че храмът се превръща в нейния дом. Именно там тя прекарва остатъка от живота си в пост и молитва, а при нея продължават да идват хора за помощ, съвет, утеха и изповед.

От Хазнатар към Златолист

Тук историята престава да бъде само биография и се превръща в място. Малката стая в храма, в която Стойна е живяла, е запазена и днес. Нейният гроб се намира в двора на църквата, където е оформен малък мемориал. След смъртта ѝ нейни близки и жени, живели край нея, описват спомените си за живота ѝ, а тези свидетелства по-късно са публикувани през 1986 г. на страниците на списание „Български фолклор“.

Стойна умира на 22 декември 1933 г., но историята ѝ не приключва тогава. Напротив – именно след смъртта ѝ започва вторият ѝ живот, този в паметта на хората. Постепенно Златолист се превръща в място, към което идват посетители не само от региона, но и от различни части на страната. Те търсят храма, стаята, гроба и онова трудно определимо усещане, което свързват с мястото.

Мястото, където желанията се оставят на вятъра

Днес посетителят на Златолист попада в необикновена атмосфера. В двора на храма се извисява вековният чинар, който е сред най-разпознаваемите символи на мястото. За възрастта му се разказват различни числа, като в популярните описания тя надхвърля хилядолетие. Посочват се и внушителни размери – височина около 28–30 метра и обиколка на ствола около шест метра.

Под дървото са люлките, а около тях отново започва територията на вярата. Според местните вярвания човек може да остави своето желание на това място, а люлеенето се свързва с надеждата за изцеление и сбъдване на най-съкровени желания. Подобни вярвания са част от популярния разказ за Златолист и са сред причините посетителите да търсят именно това място.

Недалеч се намира и кладенецът, който хората наричат кладенец на желанията. Вярва се, че прошепнатото над живата вода може да се сбъдне. Разбира се, няма научен инструмент, с който да измерим подобно нещо. Но може би не всичко, което човек носи в себе си, има нужда от измерване. Понякога човек идва на подобно място, защото има нужда да каже на глас нещо, което не може да каже никъде другаде. И ако след това си тръгне по-спокоен, по-лек или просто с малко повече надежда, може би именно това е неговото лично чудо.

И тогава идва името на Ванга

В България трудно може да се говори за Преподобна Стойна, без да се спомене друга голяма фигура- леля Ванга. Според широко разпространени свидетелства Ванга е познавала историята на Стойна, посещавала е Златолист и е изпращала хора към гроба ѝ. На места се среща и твърдението, че леля Ванга е определяла Стойна като „три пъти по-силна“ от себе си и я е възприемала като своя предтеча. Това е част от популярния разказ за отношенията между двете жени и трябва да бъде възприемано като свидетелство и предание, а не като независимо доказан исторически факт.

Именно тази връзка допринася за възраждането на интереса към Златолист. Защото когато човек, превърнал се сам в легенда, говори с такова уважение за друга необикновена личност, любопитството неизбежно се връща към първоизточника. И така много хора, тръгнали по следите на Ванга, стигат до Златолист – до Стойна, до стария чинар, до „Св. Георги“ и до нейния гроб.

Но тук историята прави неочакван завой. Защото Стойна не е единствената необикновена личност, родена в Хазнатар.

Един род. Две съдби. Един неспокоен край.

Преподобна Стойна и Георги Хазнатарски -известен още като Гогата Хазнатарски или Гогата Полски -са първи братовчеди и двамата са родени в Хазнатар. Това роднинство е сред най-малко познатите, но и най-интересни връзки в историята на Стойна.

И тук историята става почти невероятна. В едно и също село, в една и съща историческа епоха, се раждат двама души, които поемат по два коренно различни пътя. Едната съдба е свързана с тишината, молитвата, храма и хората, които търсят утеха. Другата е свързана с нелегалната борба, четите, войводството, революционната организация, границите, преследванията и бурната политическа история на Македония.

Войводите Тома Радовски и Георги Хазнатарски изпълняват поставените задачи от Българското управление в Серски окръг.

Името на този човек е Георги Стоянов Хазнатарски. Той влиза във ВМОРО като четник и е свързан с кръга на Яне Сандански, като е познат и с Тодор Паница. След възстановяването на организацията след Първата световна война става войвода. Военният му път го отвежда през Костурско, Леринско и Воденско, а името му се среща редом с това на редица дейци на революционното движение.

През 1924 г. Хазнатарски участва като делегат от Сярска околия в Серския конгрес на ВМРО. Това е период, в който организацията преживява тежки вътрешни конфликти и разцепления, а Македония остава пространство на политическо напрежение и въоръжена борба.

От Македония до Виена

След убийството на Алеко Василев в Горна Джумая през септември 1924 г. Георги Хазнатарски успява да избяга във Виена заедно с други дейци. Именно тук историята става още по-бурна, защото името му се появява във връзка с подготовката и разследването около убийството на Тодор Паница във Виена през 1925 г.

Пренасянето на тялото на Яне Сандански. Снимка: Тома Радовски е в средата в бяло а до него вляво на кон с костюм и каскет е Георги Хазнатарски, пред тях с каскет и голяма брада е Лазар Кунгалов. Най-отпред вляво и държащ повода на катъра с убития Яне е Никола Киримов – деец на ВМОРО от Тешово, наричан Гоцето заради близостта му с Гоце Делчев

Тук обаче трябва да се направи важната журналистическа уговорка. Около ролята на Хазнатарски в подготовката и извършването на убийството съществуват сведения и различни версии. Той е свързван с подготовката на покушението и е бил проверяван във връзка със случая, но отделните свидетелства и по-късните разкази не бива механично да бъдат представяни като еднозначно доказан факт. Историята на този период е сложна и изпълнена с политически конфликти, лични отношения и противоречиви свидетелства.

И все пак един детайл от неговото пребиваване във Виена остава особено любопитен и човешки. След завръщането си в България Хазнатарски донася в Чучулигово фиданка от липа. Според местния разказ именно от нея започва следа, която по-късно се разраства в селото и околностите. Някъде между революцията, бягството, политическите страсти и драмите на епохата човекът, свързван с четите и войводството, носи със себе си дърво.

Чучулигово – последната спирка на войводата

След бурните години Георги Хазнатарски се установява в Чучулигово, Петричко, със съпругата си Вангелия. Семейството отглежда пет деца- четири дъщери и един син: Георгица, Петра, Вангелия, Стоянка и Иван. От тях тръгват следващи поколения, които остават свързани с Петрич, Чучулигово и София.

Георги Хазнатарски умира през 1941 г. в Чучулигово и е погребан в Петрич. Така двамата първи братовчеди – Стойна и Георги – завършват земния си път в България, макар че следите, които оставят, са напълно различни. Едната остава в двора на малката църква в Златолист, а другата – в историята на революционното движение и в паметта на хората от Петричко и Сярско.

Днес границата е там. Но историята не я признава

Може би именно тук се намира най-силната връзка между Златолист и днешна Гърция. Когато човек чуе, че Стойна е родена в днешна Гърция, това може да прозвучи просто като географски факт. Но зад него стои много повече – една епоха, в която селата са имали едни имена, държавите са били други, а хората са живели с усещането, че принадлежат към земя, която политиката може да раздели за един ден.

Хазнатар – днес Хрисохорафа. Долна Сушица – днес Златолист. Едната земя остава в Гърция, другата – в България. А между тях остават човешките истории. Стойна тръгва от Хазнатар и намира своя последен дом в Златолист. Нейният първи братовчед Георги Хазнатарски също напуска родното си село и продължава живота си в България. Двама души от едно място, разделено по-късно от граница, две съдби, които изглеждат несвързани, но всъщност са свързани от една и съща земя.

Място за вяра, място за памет

Затова днес, когато лятото е в най-силната си част и пътищата отново водят хората към малките села на Югозапада, Златолист заслужава да бъде видян. Не защото някой може да ви гарантира чудо и не защото трябва непременно да повярвате във всяко предание, а защото има места, които разказват историята по начин, по който никой учебник не може.

В двора на „Св. Георги“ можете да видите стария чинар, да седнете на люлката, да оставите желание край кладенеца, да влезете в стаята, в която е живяла Стойна, и да се спрете пред гроба ѝ. Можете и просто да помълчите. Защото понякога тишината е най-добрият начин да разбереш едно място.

Преподобна Стойна не е канонизирана светица от Българската православна църква и почитта към нея принадлежи преди всичко към народната памет, местните предания и историята на духовния живот на хората от този край. Именно тази особеност прави Златолист още по-интересен. Тук няма нужда някой да ви казва какво трябва да почувствате. Можете да вярвате, можете да се съмнявате, можете да приемете всичко като легенда – и пак ще останете с усещането, че сте били на място, където много хора са оставяли най-съкровеното си: своя страх, своята болка, своята надежда и своето желание за по-добър живот.

А може би най-голямото чудо е, че историята още помни

Преподобна Стойна не е само име върху надгробен камък. Тя е част от една по-голяма история, започнала в Хазнатар, преминала през граници и войни и намерила своя дом в малкия храм „Св. Георги“ в Златолист. Зад нея стои Хазнатар, зад Хазнатар стои днешна Гърция, зад Златолист стои старата Долна Сушица, а между тях стои цял един век човешка история.

И може би най-красивото в тази история е, че двама първи братовчеди, родени в едно и също  село, оставят след себе си две напълно различни легенди. Георги Хазнатарски тръгва с оръжие през един разкъсан от конфликти край. Стойна тръгва с молитва. Той преминава през четите, конгресите, преследванията и Виена. Тя -през тишината на храма, поста, вярата и човешката надежда. Той оставя след себе си липа. Тя -чинар, храм и гроб, към който хората продължават да идват.

И когато днес слънцето започне да се спуска над Златолист, може би точно това е историята, която си струва да си припомним: че границите могат да разделят държави, но не могат да разделят паметта; че времето може да заличи имена на села, но не и историите на хората; и че понякога най-интересните пътища не водят към известните места, а към онези малки точки на картата, където някога е живял човек, за когото още се разказва.

А ако някой ден тръгнете натам, не бързайте. Оставете колата, влезте в двора, погледнете чинара, докоснете стария камък и поседнете. И ако имате желание – прошепнете го. Не защото някой може да ви обещае, че то ще се сбъдне, а защото има нещо дълбоко човешко в това да кажеш най-съкровеното си там, където преди повече от век едно сляпо момиче от Хазнатар е повярвало, че Свети Георги го води към неговия път.

Може би точно затова Златолист продължава да привлича хора. Защото в свят, който става все по-шумен, това малко място пази една стара и проста истина – човек винаги има нужда от място, на което да остави надеждата си.

А понякога това място е едно малко село. Една стара църква. Един вековен чинар. И една жена, която историята не успя да забрави.

Златолист….