15 август: Цар Самуил превзема Одрин. Ивайло разгромява византийците

България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. 

15 август 1002 година: Цар Самуил превзема Одрин

На този ден през 1002 г. българската армия, командвана от цар Самуил, превзема Адрианопол, днешен Одрин. През това време византийската войска е концентрирана в обсадата на Бдин (днешен Видин) и българите успяват да достигнат Тракия. В деня на превземането на Адрианопол жителите на града са се събрали за традиционния панаир по случай честването на празника на св. Богородица. Българските войски не срещат съпротива при влизането в града. Те успяват да заграбят значителна плячка, след което се оттеглят.

През 997 година Самуил е провъзгласен за владетел. Той управлява до 1014 г. Цар Самуил остава в историята като едноличен владетел, управлявал България в едни от най-трудните времена за нея. Той е син на комит Никола, който е бил управител на голямата област Средец. По традиция управителите на големите области са били в родствени връзки с царския двор. Поради тази причина историците предполагат, че Самуил е наследник на Симеоновия род. Доказателство за това твърдение са имената, които носят наследниците на Самуил.

15 август 1279 година: Войската на Ивайло разгромява византийците

На този ден през 1279 година войската на Ивайло разгромява 5-хилядна византийска армия. След тежката загуба при Девин, византийският император Михаил VIII Палеолог предприема нов поход срещу Ивайло. Но още преди да успее да прекоси Стара планина, армията, командвана от протовестиария Априн, е разгромена от българите. Самият Априн намира смъртта си в сражението.

Антифеодалното селско въстание на Ивайло е едно от първите селски антифеодални въстания в Европа. Поради отслабването на централната власт на фона на засилващите се вътрешните феодални междуособици и зачестилите татарски нашествия, положението на селското население става нетърпимо. Населението е лишено от всякакви права, обложено е с тежки данъци и ангарии.

В резултат на това през пролетта на 1277 г. в Североизточна България избухва въстанието начело с Ивайло. Първоначално то е насочено срещу болярите, но след това и против татарите заради нестихващите им набези на север.

Въстаниците успяват да разгромят татарите и да ги изтласкат отвъд Дунава. Успехите им привличат на тяхна страна голям брой от населението в Североизточна България.

През есента на 1277 г. въстаниците се насочват към столицата Търново. Войската на цар Константин Асен излиза срещу тях. Константин Асен е убит при разбиването на войските му. Възползвайки се от създалата се ситуация, Византия се опитва да наложи със сила идването на власт на българския престол на внука на цар Иван Асен II – Иван Асен III.

През това време византийците нахлуват в България откъм Варна. Те провъзгласяват, че Ивайло е убит от татарите. Вестта за смъртта му улеснява Иван Асен III да заеме престола. Но малко след това Ивайло успява да разбие татарите, след което се отправя към Търново. Въпреки че Иван Асен III има подкрепата на византийците, той е принуден да избяга в Цариград, като преди това заграбва цялото царско съкровище. В продължение на година Ивайло води сражения с византийските войски, които завършват с неуспех за него. Той е принуден да избяга при татарите отвъд река Дунав, за да не бъде пленен от византийците. Преминавайки Дунава, Ивайло е убит.