Скопската пропаганда – основана върху безумията на българските комунисти

Българската комунистическа държава и нейните съдилища са провеждали дълбоко антибългарска политика по македонския въпрос

По линия на Държавна сигурност действително са предприемани опити за подкопаване на авторитета на Иван Михайлов

Отдавна се интересувам от т. нар. линия на “промакедонския национализъм”, по която бившата Държавна сигурност е преследвала хора, проявяващи интерес към македонския въпрос. Идеологическото объркване е било, меко казано, смущаващо. То неизбежно повдига въпроса доколко тогавашните български служби са били способни да правят трезв анализ на ситуацията и дали зад паравана на привидно добри намерения за защита на националните интереси всъщност не са обслужвали интересите на комунистическия режим, а чрез него – съветската и югославската политика.

Нека не бъда голословен и да покажа едно от безумията, от чиито последици днес се възползва Скопие.
Вижте това съдебно решение от 1947 г., постановено под председателството на печално известния комунистически функционер и македонист Михаил Сматракалев. Обвиняемият Георги Дукимов е определен в него като “македонец”. А вината му се състои в това, че е образувал “михайловистка организация”.
С основание възниква въпросът: как един последовател на Иван Михайлов, който отстоява българщината в Македония и се противопоставя на македонизма, може едновременно с това да бъде обявен от комунистическия съд за “македонец”?

И не вярвайте на скопската пропагандна теза, че той е бил осъден, защото искал обединение на Пиринска Македония с останалите части на Македония. По това време именно подобно обединение е част от официалната политика на управляващата БКП, която подготвя условията за фактическото откъсване на Пиринския край от България и присъединяването му към Титова Югославия. Следователно основната вина на подсъдимия трябва да се търси другаде – в неговата българщина и в принадлежността му към политическа традиция, която категорично отхвърля налагания македонизъм.

Същото комунистическо безумие виждаме и при неговите съратници Атанас Лясков, Асен Левков, Марин Вардев, Спас Писов, Лазар Тотин, Александър Койков, Георги Попангелов, Тимню Запрев и Ангел Каратанев. Всички те са записани в съдебното решение като “македонци”. А вината им е, че са “последователи на реакционната фашистка организация ВМРО (михайловистка)”.

Факсимиле с откъс от мотивите в съдебно решение от 1947 г., постановено в град Неврокоп (сега град Гоце Делчев -б. р.) под председателството на печално известния комунистически функционер и македонист Михаил Сматракалев.

Давам снимки от самото съдебно решение. То е публикувано в книгата “Табу. Време на страх и страдание. Преследването на македонците в България по времето на комунизма (1944-1989)”, издадена в Благоевград през 2014 г. от подкрепяното от Скопие македонистко Дружество на репресираните македонци в България, чиито членове ако се качат в един файтон, остават още места за сядане…

И тук стигаме до същината на проблема. Това е нагледен пример как българската комунистическа държава и нейните съдилища, вместо да защитават българския национален интерес, са провеждали дълбоко антибългарска политика по македонския въпрос. Политика, родена от идеологическо заслепение и политическо подчинение, която в определени свои проявления трудно може да бъде определена просто като “грешка”. Някои от решенията и действията є по своите последици граничат с национално престъпление.

За съжаление тази пагубна политика не приключва нито през 1948 г., нито през 1963 г., нито дори през 80-те години. По линия на Държавна сигурност действително са предприемани опити за подкопаване на авторитета на Иван Михайлов. На емигранти са възлагани задачи, свързани със създаването на интриги и разцепления в Македонската патриотична организация (МПО). По този начин, независимо от декларираните мотиви, обективно е бил разчистван терен за югославската пропаганда сред македонската емиграция.

По тези въпроси неведнъж е писала и Вида Боева-Попова – личен сътрудник и политически съратник на Иван Михайлов.

Парадоксът е горчив: днес Скопие използва като “доказателства” документи, създадени от българския комунистически режим именно в периода, когато този режим насилствено налага македонска национална идентичност на българско население и преследва онези, които отказват да се откажат от българщината си. Така идеологическите безумия на българския комунизъм десетилетия по-късно се превръщат в аргументи на съвременната скопска пропаганда.

Дано най-сетне узреем за необходимостта България да провежда разумна, последователна и проактивна политика по македонския въпрос – политика, която не просто реагира на поредната провокация, а системно издирва, публикува и популяризира документите и фактите и отстоява историческата истина. Само така може трайно да бъде обърната тенденцията, при която чужди пропагандни центрове използват дори грешките и престъпленията на българското комунистическо минало срещу самата България.

trud.bg