Край на зубренето! Нови правила в българското училище
- август 14, 2026
Амбициозна цел е и преминаването на всички училища към едносменен режим до януари 2030 г., което ще изисква мащабни инвестиции в строителство и реконструкция на сгради
Българското образование е изправено пред мащабна промяна, ако заложените в управленската програма на кабинета „Радев“ мерки бъдат реализирани в предвидените срокове. Плановете обхващат практически всички нива на системата – от предучилищното възпитание до висшето образование. Основната цел е обучението постепенно да се отдалечи от механичното запаметяване на информация и да се насочи към изграждане на практически умения, критично мислене, дигитална грамотност и способност за прилагане на наученото.
Една от ключовите посоки е навлизането на изкуствения интелект в образователния процес. Предвижда се учениците да получават базови знания за работа с ИИ, а училищата да използват технологиите за анализиране на резултатите и автоматизиране на администрацията.
Планира се и разработването на ИИ асистенти в подкрепа на учителите, като основните срокове за дигитализацията са поставени до края на 2029 г. и началото на 2030 г.
Очаква се промяна и при оценяването, което да показва реалните знания и умения, а не просто способността за възпроизвеждане на наученото.
Сред най-чувствителните предложения е включването на предмет „Добродетели и религии“ в задължителните учебни часове, заложено за учебната 2028/2029 година.
За децата, които не владеят български език при постъпване в училище, се предвижда създаването на подготвителен езиков клас от септември 2027 г., което да намали образователните неравенства.
Амбициозна цел е и преминаването на всички училища към едносменен режим до януари 2030 г., което ще изисква мащабни инвестиции в строителство и реконструкция на сгради.
До същия срок е заложено учителските заплати да достигнат 125% от средната работна заплата, като се очаква всяка година в системата да влизат средно по 1150 нови млади преподаватели. За борба с професионалното прегаряне са предвидени обучения, психологическа подкрепа и коучинг.
Програмата залага още на разширяване на екипите от ресурсни учители, психолози и логопеди за децата със специални образователни потребности, както и на по-тясна връзка между професионалните гимназии и бизнеса чрез дуално обучение и изграждане на 28 центъра за високи постижения.
В сферата на висшето образование финансирането на университетите ще бъде по-силно обвързано с качеството на обучението, научната дейност и реализацията на кадрите спрямо нуждите на пазара на труда.
В основата на цялата реформа застава преходът от модела „научи и повтори“ към „разбери и приложи“, който да подготви учениците за реалния живот и да подобри представянето на страната в международни изследвания като PISA.
