Край на безкрайната сага? АМ „Струма“ излиза от задънената улица – последният участък тръгва през 2027 г., а държавата обяви, че е отстранена и последната пречка

Обходът на Кресна трябва да е готов до края на 2027 г., а платното в посока Кулата–София се очаква да бъде завършено до 2031 г. Държавата твърди, че е отстранена и последната пречка пред доизграждането на магистралата

След години на процедури, спорове, забавяния и политически обвинения проектът за довършването на автомагистрала „Струма“ между Крупник и Кресна вече има очертан хоризонт за реално строителство. Очакванията са през 2027 г. да започне изграждането на последния участък от магистралата в платното в посока Кулата–София, а обходът на Кресна да бъде завършен до края на 2027 г.

Това стана ясно при инспекция на изграждащия се обходен път и терените по трасето. В проверката участваха министрите на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков и на земеделието и храните Пламен Абровски, народните представители Александър Попов, Георги Кунчев и Рашко Динков, областният управител на Благоевград Васил Трендафилов и представители на изпълнителя.

4,2 километра, които трябва да променят движението през Кресна

Изграждането на обхода на Кресна, с дължина близо 4,2 километра, е започнало през ноември 2025 г. По думите на регионалния министър строителните дейности вървят активно, а изпълнителят е поел ангажимент обектът да бъде приключен до края на следващата година.

Обходният път трябва да изнесе транзитния трафик източно от града и така да повиши безопасността на движението в района.

„Обектът е сложен, но фирмата е мобилизирана“, заяви Иван Шишков, като подчерта, че изпълнението ще бъде следено.

По думите му реалистичният срок за завършване на платното на АМ „Струма“ в посока Кулата–София е 2031 г.

Десетилетие спорове и един от най-трудните участъци

Шишков определи историята на „Струма“ като пример за инфраструктурен проект, при който най-трудният участък остава незавършен след години на политически и експертни спорове.

Според него проблемите около трасето са продължили от 2013 г., когато магистралата е обявена за национален обект. Той определи част от действията около проекта като „партизански акции“ и заяви, че липсата на политическо и експертно решение е довела до сегашната ситуация.

Регионалният министър посочи още, че през 2023 г. е била спасена процедурата по ОВОС. По думите му, ако това не се е случило, към момента отново би се провеждала процедура по оценка на въздействието върху околната среда, а решаването на проблема с преминаването през Кресненското дефиле би било допълнително отложено.

„Нашите намерения са да се развие до край този инфраструктурен обект“, заяви Шишков.

Двете платна остават в различни етапи

Паралелно с изграждането на платното Кулата–София държавата работи и по проект за платното в обратната посока – София–Кулата, което трябва да преминава източно от Кресненското дефиле. За него обаче също ще бъде необходима процедура по ОВОС.

Първата непосредствена задача е обходът на Кресна да бъде изграден възможно най-бързо. След това трябва да започне строителството на платното в посока Кулата–София.

Шишков заяви, че забавянето не е резултат единствено от административни трудности, а според него през годините е имало действия, които са възпрепятствали развитието на проекта.

„Очевидно някой се постара да попречи“, каза регионалният министър, като добави, че според него подобни действия са попречили не на конкретна политическа сила, а на българските граждани.

23 километра и нова процедура по отчуждаване

Участъкът между Крупник и Кресна в посока Кулата–София е с обща дължина около 23 километра. За половината от трасето, което ще преминава източно от Кресненското дефиле, през 2023 г. е одобрен подробен устройствен план (ПУП).

След одобрението му могат да започнат процедурите по отчуждаване. Правителството е взело решение за тяхното стартиране, а очакването на регионалния министър е да бъдат приключени в рамките на няколко месеца.

Това ще позволи строителството на участък от магистралата извън дефилето да започне и той да бъде свързан с изграждащия се обход на Кресна.

Предстои отчуждаване и на терени за изграждането на отсечка с дължина малко над един километър, която ще свързва обходния път с бъдещото магистрално трасе. Част от тези терени не са частна собственост и за тях отчуждаване няма да е необходимо.

За останалата половина от трасето също е изработен ПУП, който предстои да бъде одобрен. След това ще бъдат одобрени техническите проекти и ще бъдат издадени разрешенията за строеж.

Държавата иска да строи „на паралел“

Според Шишков единственият начин сроковете да бъдат постигнати е държавата, проектантите и строителите да работят паралелно, когато процедурите позволяват това.

„Времето вече е загубено безвъзвратно“, заяви той, като подчерта, че всяка завършена част от трасето може да допринесе за облекчаване на трафика.

Именно завършеното платно в посока Кулата–София извън дефилето би могло да бъде използвано за временна организация на движението, преди да бъде изградено и платното от София към границата с Гърция.

Така, дори преди цялата магистрала да бъде завършена, отделни готови участъци могат да започнат да изпълняват практическа функция за облекчаване на трафика в региона.

Изгубеното европейско финансиране също е част от сметката

Регионалният министър обърна внимание и на финансовата страна на забавянето. По думите му отлагането на проекта е довело до загуба на европейски средства.

Шишков заяви, че през първите програмни периоди България е имала възможност да използва европейско финансиране, но не го е направила в пълна степен, тъй като държавата не е разполагала с необходимите проекти. Той постави въпроса и за избора част от магистралните проекти да бъдат реализирани чрез инхаус процедури.

Министърът определи това като резултат от „безхаберно управление“ и обвини предишни управляващи, че вместо да подпомогнат реализацията на проекта, са оставили проблеми, които днес трябва да бъдат решавани.

Екология срещу инфраструктура? Държавата обещава друг подход

Една от най-чувствителните теми около Кресненското дефиле остава балансът между опазването на природата и изграждането на инфраструктура.

Шишков заяви, че процедурите по опазване на околната среда са необходими, но според него през годините са се превръщали и в политически конфликти.

„Не казвам, че трябва да ощетяваме природата“, подчерта той, като добави, че според него е необходимо едновременно да се съобразяваме с природата и с потребностите на обществото.

Предстоят съвместни законодателни инициативи между Министерството на регионалното развитие и Министерството на земеделието, насочени към промени в случаите, когато определени процедури се възприемат като пречка пред развитието на инфраструктурата.

Заявката на държавата е да подпомага развитието на бизнеса със законови средства и да ускорява инфраструктурното строителство, без да се допуска ощетяване на природата.

„Зарязаните“ проекти отново на дневен ред

Регионалният министър заяви още, че държавата има намерение да поднови работата по инфраструктурни обекти, които според него са били оставени без реално развитие.

„Ще започнем всички зарязани и забравени инфраструктурни обекти там, където някой нямаше воля“, заяви Шишков.

По отношение на АМ „Струма“ той оцени основната причина за забавянето като липса на воля за реализация, като посочи и отделни случаи, които определи като саботаж.

Последната пречка: близо 80 декара гори

На този фон министърът на земеделието и храните Пламен Абровски обяви, че именно в деня на инспекцията е била отстранена последната пречка пред строителството на магистралата.

По думите му става въпрос за близо 80 декара терени по протежението на трасето, за които вече е имало издаден ПУП.

Абровски заяви, че осем дни преди края на кабинета „Гюров“ министърът на земеделието е издал заповед, с която тези близо 80 декара са били включени като гори във фаза на старост.

Проблемът, според него, е че към момента на съгласуване на ПУП тези терени не са имали такава характеристика.

Абровски отказа да припише причината на конкретно обстоятелство, като посочи като възможни обяснения незнание, неглижиране или подвеждане на министъра.

„Отказвам да приема, че български министър съзнателно ще направи нещо, което ще затрудни строежа на един национален обект и ще застраши здравето на гражданите, които постоянно пътуват по този път“, заяви той.

„Грешката няма да забави проекта“

По думите на Абровски още тази сутрин е била издадена нова заповед, с която въпросните 80 декара са извадени от режима, а на тяхно място са включени действителни гори във фаза на старост.

Терените са с 20 декара повече, което според министъра трябва да гарантира, че природата няма да бъде ощетена.

Абровски бе категоричен, че допуснатата грешка няма да доведе до ново забавяне на проекта, тъй като е била установена и отстранена.

Така, след години на спорове около трасето, процедурите, екологията, отчуждаването и финансирането, държавата поставя нов срок пред най-трудния участък от АМ „Струма“: строителство на последния участък в посока Кулата–София да започне през 2027 г., обходът на Кресна да бъде готов до края на същата година, а цялото платно в тази посока да бъде завършено до 2031 г.

Остава обаче най-важният въпрос – дали този път сроковете ще останат само поредното обещание за Кресненското дефиле, или действително ще се превърнат в завършен път.