АМАТЬОРЩИНА ИЛИ УМИСЪЛ: БАБХ – Благоевград спъва ваксинацията и крие липсата на биосигурност зад труповете на заклани стада!

ИНСТИТУЦИОНАЛЕН ЧАДЪР ИЛИ ПЪЛЕН АМАТЬОРЩИНА: КАК БАБХ – БЛАГОЕВГРАД ПРЕВЪРНА ШАРКАТА ПО ОВЦЕТЕ В ЦЕНОВА БОМБА ЗА РЕГИОНАЛНОТО ЖИВОТНОВЪДСТВО

Разследване на „Топ Преса“ разкрива системните пропуски в епизоотичния контрол, административния произвол при ликвидирането на огнищата и абсолютната липса на превантивна визия в областната дирекция по безопасност на храните.

Когато в началото на август Областната дирекция по безопасност на храните в Благоевград официално потвърди наличието на огнища на шарка по овцете и козите в региона, това не бе просто поредният сух епизоотичен бюлетин, а присъда за десетки семейни ферми. Докато ръководството на местната структура на БАБХ се опитва да замаже ситуацията с клишета за „засилен контрол“ и „карантинни мерки“, „Топ Преса“ проведе задълбочено разследване, което показва смущаващ модел на институционална безпомощност, закъснели реакции и пълно разминаване с европейските стандарти за управление на риска. Проблемът не е просто във появата на вируса, а в начина, по половинчати и хаотични дейности, по който БАБХ – Благоевград управлява тази криза, превръщайки я от здравен проблем в икономическа катастрофа за югозападното животновъдство.

Епизоотичната верига при овчата шарка е добре известна на всеки специалист по ветеринарномедицинска епидемиология, но очевидно остава енигма за чиновниците в Благоевград. Вирусът от семейство Poxviridae се отличава с изключителна устойчивост във външна среда и висока контагиозност, което изисква мигновена проактивна блокада, а не последващо писане на протоколи. Независими експерти, с които „Топ Преса“ се консултира, са категорични, че проникването на заразата в Благоевградска област е пряк резултат от тоталния колапс на първичната биосигурност и липсата на реален, а не фиктивен контрол върху интраชุมнотния и междуобластния транспорт на възприемчиви животни. На хартия регионалната дирекция отчита стотици проверки, но на терен животинските пазари и нерегламентираните търговски потоци от съседни региони и презгранични зони функционират необезпокоявано. БАБХ – Благоевград работи по модела на пасивното наблюдение – чака се животното да развие папулозно-пустулозни лезии по кожата и лигавиците, фермерът сам да сигнализира, и едва тогава се задейства тромавата бюрократична машина, вместо да се извършва агресивен серологичен мониторинг в рисковите погранични пояси.

Един от най-критичните моменти, за които „Топ Преса“ алармира, е тоталната липса на концепция за превантивна ваксинация и имунологичен профилактичен пояс. Докато Европейската комисия в новата си стратегия за развитие на сектора вече отваря вратата за преразглеждане на строгите рамки и насърчава използването на превантивната ваксинация като хуманен и икономически ефективен инструмент, БАБХ – Благоевград продължава да робува на остарели концепции за тотална стемпинг-аут политика. Замяната на ваксиналната превенция с безогледно евтаназиране на цели стада е най-лесният, но и най-пагубният път. Водещи имунолози и ветеринарни експерти подчертават пред „Топ Преса“, че при липсата на бърз оперативен план за спешна ring-vaccination (пръстеновидна ваксинация) около възникналите огнища, заразата се превръща в перпетуум мобиле. Регионалната инспекция в Благоевград се държи така, сякаш ваксините са табу, криейки се зад общи директиви, докато в същото време унищожава ценен генетичен фонд, създаван с десетилетия от местните животновъди.

Икономическата цена на това институционално бездействие е смазваща. Когато БАБХ издаде заповед за ликвидиране на огнище, тя задейства механизъм за обезщетение, който обаче е фундаментално порочен и несправедлив. В своите анализи „Топ Преса“ неколкократно е изтъквала, че компенсациите от държавния бюджет се изплащат с колосално закъснение, често надхвърлящо година, което при настоящата инфлационна динамика означава сигурен фалит за засегнатите стопани. Нещо повече, експертите предупреждават, че методологията за оценка на щетите, използвана от БАБХ – Благоевград, е анахронична. Животните се оценяват като суровина на килограм живо тегло, без да се взема предвид тяхната селекционна стойност, млечна продуктивност или генетичен потенциал. Това е открит грабеж спрямо модернизираните ферми в региона. Защо БАБХ – Благоевград не настоява пред централното си ръководство и МЗХ за незабавно задействане на извънредни фондове за ликвидност, а оставя фермерите да чакат хипотетични бъдещи схеми за управление на риска, е въпрос, на който директорът на местната структура дължи бърз и пряк отговор.

Друг жесток парадокс, изваден наяве от „Топ Преса“, е съпоставката между реалните епизоотични действия и безумната административна тежест, стоварена върху фермерите. Докато Министерството на земеделието формално декларира намерение за оптимизиране на процедурите, БАБХ – Благоевград продължава да тормози стопаните с изисквания за десетки дневници, регистри, ветеринарномедицински свидетелства и преминаване през безкрайни бюрократични лабиринти. Инспекторите проверяват за запетаи в документите, но са пълни статисти по отношение на реалната дезинфекция и обеззаразяването на транспортните средства. Експерти по биосигурност разкриват пред „Топ Преса“, че дезинфекционните шлюзове в засегнатите райони на Благоевградска област често съществуват само на хартия или се обслужват с непрофесионални препарати в неподходящи концентрации, което прави дезинфекцията напълно формална. Това превръща самата контролна институция в потенциален вектор за разпространение на патогена през превозните средства на самите инспектори.

Непосредствено свързан с това е и въпросът с обезвреждането на труповете на евтаназираните животни. Сигурна информация на „Топ Преса“ показва, че капацитетът за безопасно загробване или екарисажна обработка в региона е на ръба на колапса. Изборът на терени за загробване се извършва „на пожар“, без необходимите хидрогеоложки проучвания, което създава реален риск от вторично замърсяване на подпочвените води и продължително персистиране на вируса в почвата. Ветеринарните специалисти са категорични, че ако БАБХ – Благоевград няма предварително разработена и съгласувана карта на оперативните терени за загробване, съобразена с екологичните и санитарните изисквания, всяка акция по ликвидиране се превръща в екологична мина с закъснител.

Особено тревожен е фактът, че БАБХ – Благоевград показва пълна липса на прозрачност и диалог с местната животновъдна общност. Вместо да провежда разяснителни кампании, да обучава фермерите как да разпознават ранните клинични признаци на шарката и как правилно да прилагат мерките за вътрешна биосигурност, инспекцията разчита единствено на репресивния апарат – глоби, актове и затваряне на обекти. Експертите са единодушни, че без партньорство между контролния орган и стопаните, всяка епизоотична мярка е doomed to fail. Когато стопанинът се страхува, че при първия сигнал за болно животно БАБХ ще унищожи целия му поминък без адекватно и бързо обезщетение, се появява опасният фактор на укриване на заболяването. Това укриване, провокирано от държавния произвол, е най-бързият начин шарката да се превърне в ендемична за целия Югозападен регион.

Разследването на „Топ Преса“ показва, че кризата с шарката по овцете в Благоевград не е просто природно бедствие, а огледало на институционалната недостатъчност. БАБХ – Благоевград демонстрира пълна липса на стратегическо мислене, плъзгайки се по повърхността на проблема и разчитайки, че кризата ще отмине от само себе си или че Брюксел ще плати сметката след 2027 година. Животновъдите в областта обаче нямат пет години на разположение. Те имат нужда от незабавна институционална промяна, отмяна на ненужния бюрократичен натиск, осигуряване на реален финансов ресурс за превенция и прозрачен научен подход при овладяването на заразата. Ако Областната дирекция по безопасност на храните продължава да действа като регистратор на щети, а не като визионерски контролен орган, ще се стигне до пълно обезлюдяване на фермите в Благоевградско – цена, която регионалната икономика просто не може да си позволи да плати. „Топ Преса“ ще продължи да следи под лупа всяко действие и всяка похарчена стотинка на контролния орган, защото отговорността за унищожения поминък вече не може да се крие зад параграфи и бюрократични оправдания.

ТРАЙНИ РЕШЕНИЯ И ЕВРОПЕЙСКИ ОПИТ ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ ЕПИЗООТИЧНАТА КРИЗА

За трайното овладяване на епизоотичните рискове в Югозапада и спирането на системните фалити сред животновъдите е необходима коренна промяна в подхода на държавата. На първо място, България трябва незабавно да преразгледа остарялата си политика на тотален стемпинг-аут и да приложи европейския опит с въвеждането на целева превантивна ваксинация в пограничните и рисковите зони. Вместо да се унищожават цели стада с висок генетичен потенциал, прилагането на пръстеновидна ваксинация около огнищата създава защитен имунологичен пояс и спасява сектора. Франция вече успешно използва този механизъм при борбата със синия език и други векторни заболявания, като държавата субсидира ваксиналните кампании и така запазва поминъка на фермерите.

На следващо място е наложително създаването на кризисен подфонд за бързо компенсаторно изплащане в рамките на 14 до 30 дни от възникване на щетата. Оценката на закланите животни трябва да отчита тяхната реална пазарна и селекционна стойност, а не само теглото им като суровина. Нидерландия е отличен пример в това отношение със своя работещ фонд за здравеопазване на животните, където държавата и производителите споделят риска, а компенсациите се превеждат за броени дни по прозрачна методология.

Не на последно място, контролът по биосигурност трябва да се модернизира чрез дигитализация и премахване на бюрократичния хартиен архив. Въвеждането на единен електронен регистър с GPS проследяване на специализирания транспорт пресича нелегалния трафик на животни. Испания показва как дигитализацията и мобилните ветеринарни екипи за бързи серологични тестове на терен позволяват мигновено изолиране само на засегнатите животни, без да се блокират цели области и да се срива местната икономика.