Проф. Минко Балкански: „България е истинска среда за развъждане на таланти“

Има моменти в живота на човек, които с годините придобиват особена стойност. Поглеждаш назад и виждаш, че съдбата те е дарила с невероятното щастие да се срещнеш с големи, велики личности. Точно такъв момент изживях преди 20-ина години, когато се запознах с проф. Балкански.

Имаше и се опитваше да реализира идеите си за образованието, по-точно гражданското образование в средните училища. Бях поразена от мащаба и дълбочината на мислене на белокосия учен. Живееше с днешния ден, но имах чувството, че диша с утрешния. Неизчерпаема енергия, ясна визия, темпо, непосилно за обикновен човек. Разминахме се – не издържах на темпото. А той продължи – не спира и днес, вече на 99-годишна възраст.

Години наред той се завръщаше в България, за да награждава талантливи ученици и да говори за етика, култура и наука.

И днес домът на професора във френското село Фурж е отворен за млади хора от България, дошли да учат в различни университети във Франция като стипендианти на фондацията. Всички те казват, че професор Балкански е като втори баща за тях, някой, с когото споделят мечтите си и към когото се обръщат за помощ и съвет в трудни моменти. Да, поради достолепната си възраст професорът не може да пътува до България, но

България продължава да идва при него

Десетките успешно утвърдили се млади учени, които преди 20-30 години бяха стипендианти на проф. Минко Балкански, най-добре олицетворяват неговата идея за алтруизъм и безкористна отдаденост. “Той принадлежи на световната наука, на световната цивилизация и на всеобщия стремеж на човечеството към морални ценности, обществен дълг и високи идеали.” И в същото време професорът е убеден: “България е истинска среда за развъждане на таланти – имаме поколение от надарени деца, които заслужават тласък в професионалното си развитие”.

Професор Минко Балкански е роден на 24 юли 1927 г. в с. Оряховица в югоизточната част на България. Бил умно дете и още по-умен юноша. Завършва гимназия на 15 г. и е приет в катедрата по химия на Софийския университет. Въпреки че се справя отлично в обучението си, той има различни планове за себе си: мечтае да учи в Париж – в престижното Висше нормално училище (Ecole normale superieure), където неговият идол, великият френски химик Луи Пастьор, е получил образованието си. Перспективите му обаче са мрачни:

Втората световна война слага край на бизнеса на баща му, а следвоенна България не допуска обучението в чужбина. Личният път на проф. Балкански отразява съдбата на много българи, избрали емиграцията през втората половина на 20-и век, за да преследват мечтите си за професионално развитие в чужбина. Той се осмелява да напусне родната си страна и пристига във Франция с няколко френски думи и еквивалента на 11 щатски долара в джоба си. Работи какво ли не, за да се издържа, но не забравя основната си цел: да получи образование в един от най-желаните университети във Франция.

За три месеца научава достатъчно френски, за да се запише в университет, макар и не в първия си избор (По това време само френски граждани можели да учат в Ecole normale superieure). Десетилетие по-късно, на 27 години, успешно защитава докторат по физика в Сорбоната и година по-късно става професор по физика. Това, което го крепи, са писмата на баща му – писма, написани с красив почерк, изпълнени с любов и мъдрост на обикновен човек с изключителна визия за сина си. 3000 писма, които професорът увековечава в книгата си “Завет”.

“Писмата на баща ми не само ме държаха да продължа напред, но и съветите му ме направиха човека, който съм днес”, казва професорът. Формулата за успех на бащата е проста, но ефективна: работа, работа и още работа. Синът се придържа към нея дословно.

Не го сломява дори трагичната новина за смъртта на по-малкия му брат Наско, който загива на границата при опит да последва батко си. В един от документалните филми, посветени на професора, той през сълзи споделя мъката си от сбогуването с една младежка мечта – той да прави наука, а брат му да има семейство, което да бъде и негово

Семейство Балкански на представянето на книгата и филма „Завет“

Слава Богу, днес професор Балкански е не само реализирал се учен, но и горд “старейшина” на голямо семейство. Радва се на двама сина и петима внуци. “Синовете ми като мене са работохолици, т. е. знаят само да се трудят”, споделя професорът. И с усмивка цитира съпругата си Нели: “Ти си неукротим!”.

Няколко десетилетия Минко Балкански работи усилено, за да изгради успешна академична кариера, обхващаща няколко континента, институции и езици. Днес той е международен авторитет по физика на твърдото тяло и е преподавал или изнасял лекции в 34 университета в Европа, Азия, Северна и Южна Америка, сред които Масачузетския технологичен институт (MIT), Калифорнийския университет и Сорбоната. Въпреки че никога не е станал студент в Ecole normale, скоро след завършване на доктората си е нает като изследовател в неговата физична лаборатория. В продължение на много години той ръководи и Лабораторията по физика на твърдото тяло в университета “Пиер и Мария Кюри” в Париж. Професорът е съавтор или е допринесъл за написването на 30 книги и 2000 страници други научни публикации.

Половин век след като напуска родината си, професор Балкански напълно е устроил живота си като гражданин на света. Почти 70-годишният мъж окончателно се е отказал от идеята някога да види родния си дом

В края на краищата майка му, баща му и брат му отдавна са починали и той не знае нищо за безбройните роднини, които има в България. Всичко се променя, когато през 1992 г. получава обаждане от тогавашния български посланик във Франция, който му казва, че Софийският университет иска да му присъди почетна докторска степен.

“Представете си изненадата ми, когато ми връчиха български паспорт на мое име и самолетен билет за София”, споделя професорът пред “Radio Bulgaria International”. Без да се замисли, няколко седмици по-късно той пристига в родината си и произнася в Софийския университет емоционална реч, която е научил наизуст, защото българският му е “ръждясал” и несигурен.

Професор Балкански още помни 16 юни 1992 г. – денят на завръщането си в България. Тогава му хрумва идеята да създаде фондация – организация с нестопанска цел, която да носи името на баща му Миню Балкански.

Така в следващите десетилетия животът на учения минава между световната наука и българската му кауза – да помага на млади български учени и на образованието у нас. “Истинската сила на човека е в труда, ако спреш да работиш, ако спреш да се движиш – нищо няма да постигнеш”, казва той.

Прочутият български физик и меценат проф. Минко Балкански, един от най-влиятелните българи и будители, прославили страната ни във Франция и целия свят, най-големият съвременен дарител в сферата на българското образование, отпразнува 99-ия си рожден ден.

И днес, на 99 години, проф. Балкански продължава да гледа напред. Но утрешният ден вече не е единствено негов – той е в ръцете на хората, които години наред е водил напред. На младите учени, на които е помогнал да повярват в собствените си възможности, да намерят своя път и да продължат.

Това е живият живот – едни спират, други продължават. И може би това е най-голямото наследство на един човек – не да спре времето, а да даде на другите сили да продължат движението му напред.

Мариана ДОБРЕВА

blitz.bg