НАСА ще преследва слънчевото затъмнение със самолет, за да разкрие тайните на Слънцето

Въртенето на Земята постепенно се забавя поради приливното триене

Докато северното полукълбо потъмнява по време на слънчевото затъмнение в сряда, малък самолет ще преследва тъмнината. НАСА изпраща специализиран изследователски самолет за големи височини, за да наблюдава събитието на 15 000 метра – далеч от атмосферни водни пари, облаци и турбуленция, които биха могли да осуетят научните показания, пише The Telegraph.

Полет над Исландия, която ще преживее пълно затъмнение, целта на мисията е да наблюдава тънкия ореол от светлина, който ще обгърне Луната, известен като корона.

Короната е външната атмосфера на Слънцето, която се простира на милиони мили в космоса. Обикновено е невъзможно да се види, защото повърхността на звездата е толкова ярка.

По време на затъмнение обаче тя може да се види ясно на фона на тъмнината, което позволява на учените да наблюдават прегрятите плазмени контури, които изскачат от повърхността, и да измерват ускорението на слънчевия вятър.

Това ще позволи и на изследователите да изследват „парадокса на нагряването“, при който атмосферата на Слънцето е с милиони градуси по-гореща от повърхността му по причини, които остават загадка.

В носовия конус на самолета WB-57 е скрит набор от четири камери, които ще правят изображения с висока резолюция на короната в няколко различни дължини на вълната на видимата и инфрачервената светлина, улавяйки приливите и отливите на слънчевата атмосфера.

Преследването на пътя на затъмнението със скорост от 740 км/ч ще удължи видимостта на короната до близо три минути, от малко повече от две минути на земята.

„От нашата уникална перспектива на Земята по време на пълно слънчево затъмнение, учените могат да изучават слънчевата корона по начин, по който не можем от никъде другаде в Слънчевата система“, каза Кели Корек, мениджър на програмата за затъмнения в централата на НАСА във Вашингтон. „Слънцето влияе върху ежедневието ни, спътниците и астронавтите в космоса и можем да се възползваме от този момент, за да подобрим разбирането си за това влияние.“

Затъмненията са били от решаващо значение за научните открития през цялата история.

През четвърти век пр.н.е. Аристотел заключил, че Земята трябва да е кръгла, като внимателно наблюдавал лунните затъмнения.

Гръцкият философ и ерудит отбелязва, че сянката на Земята, хвърлена върху лунната повърхност, винаги е извита, независимо откъде се наблюдава или от какъв ъгъл, нещо, което само сфера може да направи.

През 1868 г. френският астроном Пиер Янсен провежда спектроскопски експерименти по време на пълно затъмнение в Индия, за да разбере какви химични елементи има в Слънцето, когато се натъква на нещо, което изглежда като изцяло нов газ.

Странното отчитане е наблюдавано и от британски астроном Норман Локиер по-късно същата година. Той го нарекъл хелий, на името на думата helios – гръцка дума за слънце. Така е открит вторият най-разпространен елемент във Вселената.

Пълното слънчево затъмнение през 1919 г. също се оказало решаващо за потвърждаване на теорията за общата теория на относителността на Алберт Айнщайн.

Айнщайн е предположил, че интензивното гравитационно привличане на обекти като Слънцето е толкова силно, че би огънало тъканта на пространството и времето. Светлината би трябвало да следва тази крива, изглеждайки като дъга близо до масивни тела като Слънцето.

Но Слънцето беше твърде ярко, за да наблюдава феномена, така че по време на същото затъмнение, британският астроном Артър Едингтън пътува до остров Принсипи, край западния бряг на Африка, за да се възползва от това, че е покрит.

Едингтън фотографира звездите близо до Слънцето по време на затъмнението, наблюдавайки, че те изглеждат леко изместени от първоначалните си позиции. Това се счита за убедително доказателство, че гравитацията огъва светлинните лъчи, потвърждавайки работата на Айнщайн.

Затъмненията също така доказват, че въртенето на Земята постепенно се забавя поради приливното триене.

През 18-ти век английският астроном Едмънд Халей изчислява кога е трябвало да се случат затъмненията в миналото въз основа на движенията на Слънцето и Луната. Той установява, че те не съвпадат с датите, записани от историците. Колкото по-назад във времето гледа, толкова по-голямо става несъответствието.

Халей установява, че изчисленията имат смисъл само ако въртенето на Земята се забавя, което води до по-дълги дни. Това откритие не беше обяснено още 300 години, когато учените стигнаха до извода, че Луната краде част от енергията на Земята.

Освен самолета, НАСА ще разположи научни балони от Исландия и Испания, за да наблюдава как внезапната тъмнина влияе на граничния слой на Земята – частта от атмосферата, която докосва земята.

Миналата година италиански и австралийски учени откриха, че по-стари дървета в Доломитите изпращат биоелектрични съобщения до по-млади смърчове в часовете преди затъмнение.

Изследователите казват, че дърветата не могат да усетят промени в светлината, така че теоретизират, че може да улавят малки гравитационни промени или дори да имат спомен за предишни затъмнения. По-старите дървета проявиха най-очаквателна активност.

trud.bg