БИТКАТА ЗА СВОБОДНОТО СЛОВО: ОТ ВЛОГЪРА КИРО БРЕЙКА ДО АНТИ-SLAPP РЕВОЛЮЦИЯТА НА „ТОП ПРЕСА“

Изминалият уикенд завърши изключително динамично и напрегнато за българския обществен живот. Обществото ни бе разтърсено от събития, които доскоро изглеждаха като сценарий за филм – доживяхме да видим деца, превърнали се в убийци, както и украински дрон да падне на българска територия в непосредствена близост до изключително опасна газова зона. По тези две горещи теми в България мигновено се появиха над три милиона „експерти“ и потребители в социалните мрежи, като кой от кой се надпреварваше да се показва по-голям познавач и специалист.

На този фон журналистът и писател Веселин Стаменов, в своята популярна фейсбук страница „Веселин Стаменов – коментари“, сподели своите откровени размисли, поставяйки акцент върху фундаменталния въпрос за свободата на изразяване. С голяма доза самоирония и откровеност той си позволява да вземе отношение по темите, чувствайки се като лаик и дилетант спрямо залялата ни вълна от експертиза.

В своята публикация Веселин Стаменов ни подтиква да се замислим колко смислено, голямо и благородно е всъщност да имаш свободата да излезеш в дигиталното пространство. Да можеш свободно да изразиш мнение, позиция или емоция, без някой да ти държи сметка или да те ограничава. Но веднага след това той поставя тревожния и ключов въпрос: замисляли ли сме се какво бихме направили, ако някой се опита да ни отнеме тази свобода? Как бихме реагирали, ако някой се опита да ни смаже заради изразено мнение по тези или по други общественозначими теми?

Стаменов заявява своята категорична лична подкрепа за влогъра Киро Брейка, посочвайки, че прави точно това, което прави и той – говори гласно. Срещу един обикновен човек, както самият влогър определя себе си, който просто излиза и говори по теми, с някои от които можем да сме съгласни, а с други не, се изправя цялата тежест на съдебната система. Киро Брейка е подложен на нечовешка съдебна репресия единствено заради своето слово, заради факта, че говори свободно и се чувства свободен човек.

Веселин Стаменов призовава всички, които бързат да определят децата от Пловдив като „убийци“ без да има влязла в сила съдебна присъда, да се замислят как биха се чувствали, ако утре осъмнат със запор от 30 000 евро заведени искове от техните семейства заради един коментар във Facebook. Или какво би станало, ако ресорен министър ви осъди за 20 000 евро, защото сте написали в мрежата, че случаят с дрона е бил проспан от институциите.

Подкрепата за Киро Брейка е подкрепа за свободата на всеки един от нас. Игнорирането на този проблем от така наречените „големи дейци на словото“ и саркастичните им погледи показват ясно кой е наистина свободен и кой не. Не трябва да оставяме клавиатурата да прашасва и не бива да се страхуваме. Свободата да кажеш това, което мислиш – дори когато е неудобно или викащо – е единствената разлика между живия човек и просто регистрирания жител.

Погледнете го този дигитален кошер. Всеки жужи и раздава присъди, и слава Богу, защото свободата да изразиш себе си е право по рождение, а не милостиня от някой министър. Не я подарявайте на никого и не я заменяйте за комфорт. Когато някой се опита да смачка един глас, той пробва докъде може да стигне, преди да ни отнеме цялото право на собствена позиция. Не навеждайте глава пред страха от заведени дела и запори. Говорете, спорете и викайте, защото историята помни само онези, които са имали смелостта да оставят следа с гласа си. Докато има кой да вдига шум и да каже „не съм съгласен“, лампата на тази държава няма да угасне. Мълчанието ражда тъмнина, затова не им подарявайте тишината си.

В тази неравна битка Киро Брейка вече е истинският победител, защото историята винаги дава своята справедлива присъда, надсмивайки се над моментните репресивни апарати. Историята е пълна с примери за това как корпоративният натиск, адвокатските кантори и субективните съдии губят войната, дори когато мислят, че печелят отделни съдебни заведения. Нека помним Сократ, когото Атина осъди на смърт заради неудобните му думи, но именно неговото слово остана безсмъртно, докато имената на неговите съдници прашасват в забрава. Нека помним Емил Зола и неговото гръмко „Аз обвинявам!“, с което той се изправи сам срещу цялата корумпирана държавна машина в защита на истината. Когато една мощна адвокатска кантора се изправи срещу един обикновен човек и впрегне целия си ресурс, за да го смаже чрез съдебен тормоз, тя всъщност признава своето пълно поражение. Тяхното оръжие са параграфите, запорите и процедурните хватки, но неговото оръжие е истината и искрената подкрепа на хиляди обикновени българи. Необективните съдии могат да подпишат всякаква хартия, но те не могат да запорират духа, нито могат да осъдят правото на един човек да бъде свободен. Киро Брейка вече спечели най-важната битка – битката за народната любов и за моралното превъзходство, защото нито един адвокатски хонорар не може да купи силата на свободното слово!

Тук е мястото да напомним, че медията „Топ Преса“ отдавна води непоколебима и последователна битка с всички разрешени законови и журналистически средства срещу така наречените дела „шамари“ (SLAPP) – съдебни производства, използвани като механизъм за натиск, застрошаване и финансов натиск срещу журналисти, медии и активни участници в обществения дебат.

Един от основните и ключови материали на медията по тази тема, публикуван на 26 април тази година, е озаглавен: „РЕВОЛЮЦИЯ В ТОП ПРЕСА! МАРИЯ ВИНДХАГЕР ПРЕД МЕДИЯТА: СЪДЕБНАТА ЗАЛА Е НОВИЯТ ФРОНТ ЗА СВОБОДАТА НА СВОБОДАТА НА СВОБОДАТА НА СЛОВОТО, А БЪЛГАРИЯ НЯМА ВРЕМЕ ЗА ГУБЕНЕ В ПРИЕМАНЕТО НА АНТИ-SLAPP ПРАВИЛАТА“.

В този емблематичен материал австрийският адвокат и водещ правозащитник Мария Виндхагер дава изключително важна оценка за състоянието на медийната среда. Тя заявява пред „Топ Преса“, че съдебната зала се е превърнала в новия основен фронт за защитата на свободното слово. Според Виндхагер делата „шамари“ не се завеждат, за да се постигне реална правосъдна справедливост, а за да изтощят физически, психически и най-вече финансово критичните гласове.

Виндхагер категорично подчертава, че България няма никакво време за губене и трябва незабавно да въведе и приложи европейските анти-SLAPP правила. В интервюто си тя посочва, че ранното прекратяване на очевидно неоснователни съдебни производства е от решаващо значение. Това не само ще спести ценен съдебен ресурс и ще облекчи натовареността на съдилищата, но и ще пресече възможността съдът да бъде използван като инструмент за затворяне на устата на свободните граждани и журналисти.

„Топ Преса“ продължава неуморно да защитава тезата, че без реална защита срещу съдебния тормоз, свободата на словото остава просто празна дума. Битката срещу делата „шамари“ е битка за правото на всеки един български гражданин да говори, да критикува и да търси истината без страх.