Ама вие сериозно ли искате да правим темане на Андей Гюров само щото е от градъ?

Гоце Делчев помни истински родолюбци, а не преходни фигуранти, за които родното място е просто географска случайност

Местният неврокопски патриотизъм винаги е бил нещо особено – дълбок, честен и мъдър. Той не се изразява в кухи лозунги и евтино перчене, а в тиха обич към земята, памет за предците и вродено достойнство, което не се купува с пари или постове. Напоследък обаче някои парвенюта и техните клакьори с безсрамна упоритост се опитват да ни пробудат един фалшив, изкривен регионализъм. Тезата им е елементарна, дори нагла: щом някой властник бил „от града“, ние, от „Топ Преса“, сме били длъжни автоматично да му правим темане, да му коленичим и да го славословим. Сякаш фактът, че си роден на една географска ширина с нас, ти дава доживотна индулгенция за всяко безличие, надменност и откровено пренебрежение към родното място.

Ами, вие сериозно ли?

През годините Неврокоп е давал какви ли не имена на националната сцена, но когато погледнеш към днешните претенденти за народна любов, картината става жалка. Ярък пример за подобно политическо преобразяване е Андрей Гюров. Направих си труда да проверя цялата му публична реторика от момента, в който от хостеса в „Пирин Голф“ изведнъж акостира във високата политика. Прелистих словоизлиянията му, декларациите, интервютата. И знаете ли какво открих? Нито едно, ама нито едно споменаване на Гоце Делчев! Нито веднъж, поне от кумова срама, този човек не изрече името на своя град, не спомена проблемите на хората тук, не показа дори минимална емоционална връзка с корена си. Досущ като Росен Плевнелиев. навремето и аз дадох гласа си за бат Росен с надеждата, че човек от нашия край ще донесе поне малко уважение за региона. А какво получихме в замяна? Като президент той не уважи нито едно ключово събитие, не стъпи на празника на града, не прекрачи прага на нито едно училище за първия учебен день. Нула. Пълна празнота.

Същата бездушна матрица виждаме днес и при Гюров, и при Гошо Кандев. От тях чуваме само значения, витиевато политическо дърдорене, безкрайни интриги и поръчки срещу неудобните гласове. А надменността им вече надхвърля границите на обикновената суета. Поведението им крещи: „Ние сме горе, вие сте долу“.

И тук идва простият въпрос, който всеки мислещ човек в Неврокоп трябва да си зададе: как да уважавам някой, който демонстративно не ме уважава? Патриотизмът не е географско съвпадение. Той е двупосочен път, жива връзка и синовна грижа. Когато превърнеш родното си място просто в един сух ред от биографичната си справка, ти губиш всяко право да искаш неговата любов.

Истинското уважение не се дава по задължение, нито се купува с постове. То се печели с присъствие, с вслушване и със смирение пред онези, които са те създали. Човек, който забравя откъде е тръгнал, никога няма да знае накъде отива, а Неврокоп винаги е имал достатъчно мъдрост, за да различава истинския корен от сухата, изгнила клонка.