От Гърция с уважение и с любов към… България: „Безплатни“ хляб и вода, шезлонги по 50 евро и сметки от стотици евро – българка разби мита за евтината „гръцка приказка“ СНИМКИ

Години наред един спор разделя българите всяко лято – къде е по-добре да почиваме: у дома или в Гърция? За едни южната ни съседка е символ на перфектния туризъм, чистите плажове и доброто отношение. За други това е добре поддържан образ, зад който се крият високи цени, пренаселеност и туристически капани.

Именно срещу това едностранно сравнение се изправя Юлиана Георгиева след почивката си на остров Лефкада.

Тя не отрича красотата на гръцкия остров, впечатляващите гледки и чистото море, но разказва и за другата страна на туристическата реалност – плажове с фасове и отпадъци, огромна посещаемост и сметки, които според нея далеч не потвърждават представата за евтина ваканция.

Сред най-силно впечатлилите я детайли са именно малките разходи, които постепенно увеличават крайната сметка – хляб, който не е поръчван, но пристига на масата и се заплаща, вода, която клиентът не е поискал, но присъства в сметката, както и цени, които за двама души могат да доведат до разход от стотици евро дневно.

„Никога, никога, никога не ми е било евтино в Гърция – нито преди еврото, нито след него“, споделя тя.

Разказът ѝ предизвика внимание, защото не е просто сравнение между две държави, а поставя по-големия въпрос – защо толкова често идеализираме чуждото, а подценяваме труда и усилията на хората, които развиват българския туризъм.

„Красиво е. Да“, започва разказа си тя. Морето е чисто, в повечето дни спокойно, а природата безспорно впечатлява. Макар Лефкада да се намира на Йонийско море, което авторката уточнява с усмивка, в България често символично наричаме гръцкото море „бяло“, а нашето „черно“.

Според нея природата на острова е великолепна, но това не означава, че България отстъпва по красота.

„Нашата природа също не е за подценяване. Не отстъпваме по красота“, посочва тя.

Но зад красивите гледки, според нейното преживяване, има и друга страна на туристическата реалност.

Лефкада – красива, но скъпа и претъпкана

Юлиана споделя, че е останала изненадана от замърсяването и огромния брой туристи.

„Мръсно е. Претъпкано е. Истинска гмеч. Пренаселено е. Изключително скъпо е“, пише тя.

По думите ѝ това не се отнася само за градчетата, а и за плажовете. Тя разказва, че всеки ден са посещавали различни плажове, но почти навсякъде са виждали фасове, чашки, хартийки и различни отпадъци.

Особено внимание обръща на цените, защото според нея представата, че в Гърция всичко е по-евтино, не отговаря на нейния опит.

Тя и съпругът ѝ са били само двама души, но въпреки това всекидневно са харчили значителни суми за храна.

„Имаме една-единствена отпуска в годината. Работим по 12–15 часа всеки ден и когато почиваме, не искаме да си мажем филии със супермаркетски продукти и да дробкаме салата на терасата, а да седнем в хубав ресторант, да си поръчаме коктейл, да ползваме шезлонг и просто да си почиваме“, разказва тя.

Цените на острова: от шезлонги до ресторанти

По нейни наблюдения цените на някои плажове изглеждат така:

• шезлонг на първа линия – около 50 евро;
• втори и трети ред – около 40 евро;
• следващи редове – около 30 евро.

Тя уточнява, че това е само за сянката и мястото на плажа, без включена консумация.

В ресторантите на Лефкада, според споделените от нея сметки, приблизителните цени са:

• пълнени чушки или гръцка мусака – между 14 и 17 евро;
• гирос – между 14 и 18 евро;
• гръцка салата – 12–14 евро;
• рибена супа – 14–18 евро;
• крем супа – 13–14 евро;
• гаврос – около 18 евро.

Тя обръща внимание и на допълнителните разходи – хлябът, който не е бил поръчван, но е пристигал на масата и е бил начисляван, както и водата, която според нея също често се заплаща.

На плажа:

• фрапе, кола или бира – около 4–6 евро;
• клуб сандвич – между 14,50 и 18 евро;
• мохито – около 15 евро.

„Прехваленият“ ресторант Amente и разочарованието зад красивия залез

По време на почивката си Юлиана и компанията ѝ решили да посетят един от най-рекламираните ресторанти на острова – Amente, препоръчан им от българка в Instagram.

Причината много туристи да избират мястото е гледката към залеза. Според разказа ѝ обаче този залез може да бъде наблюдаван и от десетки други места на острова напълно безплатно.

Тъй като нямали свободни места по време на залеза, направили резервация за 21:45 часа. Настаняването обаче се забавило до 22:15 часа заради объркана маса. По думите ѝ ресторантът има задължителна консумация между 70 и 90 евро на човек, както и ограничение за престой до два часа.

Докато чакали, били поканени в коктейл бара, където напитките били извън тази сума. Там тя останала разочарована от коктейла си, който описва като напитка с вкус на подсладена вода и сироп, без усещане за алкохол.

Съпругът ѝ поръчал скъпо уиски и изрично помолил ледът да бъде отделно, но получил чаша, почти пълна с лед, с малко количество уиски върху него.

След като най-накрая седнали на масата, вече били измръзнали от чакането.

Храната обаче получила по-положителна оценка. Юлиана определя кухнята като гурме, с красиво поднесени малки порции. Октоподът бил вкусен, но символичен като количество. Телешкото било отлично, а свинското било единственото по-голямо ястие на масата.

Най-голямо впечатление оставил десертът – баклава, която според нея била толкова малка, че четирима души трябвало да я опитат с четири супени лъжици.

Според нейното мнение мястото предлага повече история и престиж, отколкото реално преживяване.

Тя споделя още, че музиката била прекалено силна за ресторант, до степен хората на масата да не могат да разговарят спокойно.

Сравнението с България: изисквания, разходи и отношение

Докато била в ресторантите на Лефкада, Юлиана започнала да прави сравнение с българския туристически сектор.

Тя отбелязва, че никъде не е получила меню с грамажи на храната, информация за алергени или съдържание на глутен – изисквания, с които българският бизнес вече е свикнал да се съобразява.

Прави впечатление и фактът, че ресторантите били напълно отворени, без климатизация, въпреки високите температури през деня.

Това я кара да си спомни за българските заведения, където собствениците инвестират в различни условия за клиентите – охлаждане на помещения, зони за пушачи и непушачи, открити пространства с вентилатори и още множество удобства.

Според нея често в България се говори негативно за туризма, без да се посочват конкретни факти.

„Говори се за таратор от 10 евро, но никой не казва къде е това. Някой чул, че друг казал – е това е работата“, посочва тя.

Тя напомня, че много български ресторанти обновяват менютата си ежегодно, някои дори два пъти годишно, правят ремонти и инвестират в условията.

Към това добавя и високите разходи за ток, данъци, авторски права за музика, постоянно увеличаващи се разходи и 20% ДДС за ресторантите.

„Нека не величаем чуждото за сметка на своето“

Юлиана подчертава, че не отрича качествата на Гърция. Напротив – според нея страната има прекрасни места и заслужава да бъде посетена. Но според нея е време да бъде прекратено автоматичното омаловажаване на всичко българско.

Тя призовава към повече справедливост към хората, които работят в българския туризъм – хотелиери, ресторантьори и служители, които ежедневно се справят с високи разходи, множество изисквания и силна обществена критика.

„В България всичко приемаме за даденост. Без грижа и отношение. А то е нашето у дома. Най-свидното“, пише тя.

По думите ѝ трябва да бъдем критични, когато има причина, но и обективни.

„Да не сравняваме несравними неща“, призовава тя.

Според нея българският туризъм има своите проблеми, но има и много професионалисти, които всеки ден се борят да предложат качество, комфорт и добро отношение.

В края на своя разказ Юлиана категорично заявява:

„Никога, никога, никога не ми е било евтино в Гърция. Нито преди еврото, нито след него. Полудявам, когато някой ми каже, че там му е по-евтино. Нито пък ми е било по-хубаво.“

Тя признава единствено, че гърците демонстрират любезност и желание за работа, което според нея идва от отношението към задълженията.

Финалното ѝ послание е ясно – вместо винаги да идеализираме чуждото, трябва да започнем повече да ценим своето.

„Аз обичам България. Всичко българско и родно също.“

Източник: Юлиана Голчева-Георгиева/ Facebook