123 години от Илинден: Разлог се поклони пред героите на свободата

123 години от Илинден: Свободата е молитва, последен дъх и смисъл
На 2 август признателен Разлог и региона сведе глава пред една от
най-величавите страници в историята на България – Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание.
И тази година скулптурната композиция „Илинден“ в местността Предела се покри с венци и цветя.
Потомци на илинденци, преображенци и кръстовденци, жители и гости на Разложкия край сведоха глава пред подвига на онези, които превърнаха живота си в жертва за свободата на България.
През 1903 година в село Смилево, Битолско, на Илинден започва въстанието, което продължава на Преображение в Одринско и завършва на Кръстовден в Разложкия край.
Белязано от три големи християнски празника, то остава едно от най-героичните проявления на българския стремеж към свобода и национално обединение.
Разложкият край плаща тежка цена за този идеал. Над 200 души са убити по време на въстанието. Опожарени са Кремен, Обидим, Белица и християнските квартали на тогавашна Мехомия – днешен Разлог, превърнал се в център на въстаническите действия.
Само от Разлог живота си за свободата дават 42-ма мъже. Двадесет и осем от тях почиват в оброчището „Св. Димитър“ – днес паркът пред Исторически музей – Разлог. Най-младият е едва 16-годишният Иван Цуцуманов, а най-възрастният – 68-годишният Марко Хаджиев. Между тях са десетки мъже в разцвета на силите си, оставили след себе си родители, съпруги, сираци и още неродени деца.
Припомнено беше страданието на баба Магделина, както и подвигът на Радон Тодев от Банско, който, преди да тръгне към своята голгота и да загине над Годлево, нарежда на свещеника да опее приживе като мъртъвци 70-те комити, начело със себе си. Защото е бил уверен, че отиват на сигурна смърт. Службата се превръща в клетва за вярност към делото.
Заупокойна молитва за загиналите герои отслужиха свещеници от Разложката духовна околия.
Кметът на община Разлог Красимир Герчев прие рапорта на почетния караул на Трето бригадно командване и припомни съдбовните думи, с които въстаниците поемат към своята саможертва:
„Братя, настъпи дългоочакваният ден да се съберем под знамето на свободата! По-добре смърт, отколкото скотски живот! И нека Бог благослови правото ни дело!“
В словото си кметът подчерта: „123 години по-късно Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание
не е само историческа дата.
То е памет. Завет. Дълг към поколенията.
Дълг да пазим истината за историята, да предаваме паметта на нашите деца и да бъдем достойни наследници на онези, които предпочетоха свободата пред покорството. Да помним! За да я има България!“
В знак на признателност венци и цветя положиха кметът на община Разлог Красимир Герчев, кметът на община Банско Стойчо Баненски, председателят на Общински съвет – Банско Димитър Русков, подполковник Йордан Иванов от името на командира на Трето бригадно командване полковник Кирил Спаневиков, кметове на населени места, представители на Исторически музей – Разлог, Народно читалище „15 септември 1903–1909 г.“, Клуб „Баба Магделина“, политически партии, обществени организации и признателни потомци.
В ритуала днес, пред мемориала на въстанието, в м. Предела, участваха военнослужещи от Трето бригадно командване – Благоевград, духовият оркестър при Народно читалище „15 септември 1903–1909 г.“ – Разлог и Живка Монзурова. Церемонията бе водена от Силвия Домозетска.
Преди 123 години един народ се изправя срещу страха. Започва Илинден – не като бунт на отчаянието, а като вик на надеждата. Не като последен миг на покорство, а като първа крачка към свободата..
Повече от 26 000 въстаници и доброволци тръгват по пътя на борбата. Те не носят обещание за победа. Носят нещо по-силно – вярата, че човекът е роден свободен и че има каузи, за които си струва да даде всичко.
И днес гласът на илинденци, преображенци и кръстовденци продължава да звучи.
В песните.
В камъка на паметниците.
В паметта на родовете.
Защото свободата за тях не е била просто дума.
Свободата е била молитва, последен дъх и смисъл.
Вечна памет на героите!