Симитли почита героите на Илинденско-Преображенското въстание

На 2 август (нов стил) 1903 г. България свежда глава пред подвига на героите от Илинденско-Преображенската епопея. Времето отброява 123 години от Илинденско- Преображенското въстание – венеца на българското националноосвободително движение. Въстанието остава най-яркия символ на непримиримостта с несправедливостите на Берлинския конгрес и израз на волята за национално обединение.

Решението за повсеместно въстание е взето на Солунския конгрес на ВМОРО през януари 1903 г., а Смилевският конгрес определя началото на бойните действия в Битолския революционен окръг на Илинден. В Смилево започват първите сражения, родното място на Даме Груев, след нападение на около 200 четници срещу османския гарнизон. Скоро въстанието се разпространява в Костурско, Охридско, Кичевско, Леринско и други райони.

На 18 август (нов стил) започва и Преображенското въстание в Одринска Тракия. Под ръководството на Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов въстаниците освобождават Василико (днешно Царево) и Ахтопол и водят тежки сражения със силите на Османската империя.

В Пиринска Македония, където въстанието избухва на Кръстовден, четите на Яне Сандански и Радон Тодев оказват ожесточена съпротива. Безсмъртен е подвигът на Тодевата чета, която задържа многократно превъзхождащ го османски аскер, докато бежанците от опожарените разложки села се изтеглят към Княжество България. Преди боя Радон Тодев и цялата му чета са опети живи в църквата „Св. Троица“ в Банско, сражават се епично и умират геройски до последния човек.

След близо два месеца бойни действия османската армия успява да потуши въстанието. Загиват около 1000 въстаници, стотици села са опожарени, хиляди цивилни са убити, а десетки хиляди жители на Македония и Одринско търсят спасение в Княжество България.

Днес, в 10:00 часа,Симитли отдава почит – с полагане на венци пред паметник „Илинден“.

Поклон!