АВТОМОБИЛНИТЕ ХИЕНИ НА ДФЗ: КАК 1.5 МИЛИОНА ЛЕВА ПОТЕКЛИ КЪМ „ПРАВИЛНИТЕ“ СЕРВИЗИ, ДОКАТО ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ БРОЯТ СТОТИНКИ!

В тишината на летните отпуски, докато вниманието на обществеността е приковано в политическите интриги на жълтите павета, една от най-ресурсните държавни структури — Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), тихомълком стартира процедура, която мирише на изгоряло масло и лобизъм от километри. Професионалното разследване на „Топ Преса“ разплита сложната мрежа на обществена поръчка с уникален номер 00737-2026-0011, публикувана на 23 юли 2026 година, чийто предмет е „извънгаранционна поддръжка и ремонт на 481 служебни автомобила“. На пръв поглед всичко изглежда рутинно, но под капака на този административен механизъм се крият факти, които биха накарали и най-флегматичния прокурор да се сепне. Прогнозната стойност от 759 000 евро без ДДС, което прави близо 1.5 милиона лева с данъците, е само началото на една история за разточителство и методично източване на публичен ресурс под прикритието на „техническа изправност“.

Разследването ни установява, че администрацията на фонда е разделила поръчката на 11 обособени позиции, като всяка една от тях е умело конструирана така, че да обхване огромни територии. Тук е първият голям скандал, който „Топ Преса“ вади на светло — окрупняването на регионите. Вместо да се даде възможност на местните малки сервизи в Благоевград, Кюстендил или Силистра да се състезават за поддръжката на десетината коли в техния район, ДФЗ изисква от кандидатите да покриват по три или четири области едновременно. Например Обособена позиция №5 включва Разград, Русе, Силистра и Търговище. Кой малък, честен бизнесмен разполага със сервизна мрежа, способна да обслужи целия Североизток едновременно според драконовските изисквания на фонда? Отговорът е прост — никой. Тази структура на поръчката е директна покана към големите консорциуми и сервизни вериги, които често са свързани с политическия елит, да усвоят парите, докато реалната работа се върши от подизпълнители срещу жълти стотинки.

Когато анализираме документите, приложени към Т592121-Експорт-20260723 и следващите, се натъкваме на брутален математически парадокс. ДФЗ планира да похарчи средно по над 3 100 лева за поддръжката на всеки един от своите 481 автомобила. Трябва да се отбележи, че това са коли извън гаранция, което означава, че те вече са на значителна възраст. Вместо държавата да търси оптимизация и икономии, тя залага бюджет, който надхвърля пазарната стойност на част от самите превозни средства. В териториалните структури на София, където са съсредоточени 84 автомобила по Позиция №1, сумите придобиват застрашителни размери. Тук не говорим просто за смяна на масло и филтри, а за широко отворена врата за фактуриране на „непредвидени ремонти“, които никой никога няма да може да провери ефективно. „Топ Преса“ научи от свои източници в администрацията, че контролът върху реално вложените резервни части е практически нулев, тъй като фондът не разполага с достатъчно технически грамотни лица, които да инспектират всяко заменено бутало или амортисьор в 11-те региона на страната.

Методиката за оценка, описана в решението от 22 юли 2026 г., е друг шедьовър на административната еквилибристика. Макар на хартия да се търси икономически най-изгодната оферта, тежестта на субективните показатели е размита в сложни формули. Това е класическата схема, при която цената може да бъде най-ниска, но кандидатът да бъде отстранен или класиран назад заради „недостатъчно детайлна програма за управление на качеството“ или други кухи фрази. Датата 24 август 2026 г. е крайният срок, в който офертите ще бъдат отворени, но за познавачите на системата победителите вече са предрешени в нечии кабинети. Докато земеделските производители протестират за забавени плащания и ниски изкупни цени, чиновниците от ЦУ на ДФЗ, под надзора на лицето за контакт Кристина Съева, се грижат техният автопарк да бъде обгрижван с лукса на арабски шейхове.

Скандалният елемент се допълва от факта, че документацията е публикувана в ранните часове на 23 юли — тактика, често използвана за избягване на медийния шум. В разделите на поръчката за Хасково и Стара Загора (Позиция №10) и Кърджали (Позиция №11) виждаме как 79 автомобила ще погълнат ресурси, които биха могли да обновят техническата база на няколко професионални гимназии по селско стопанство. Вместо това, парите ще отидат в черната дупка на „извънгаранционното обслужване“. „Топ Преса“ пита директно: Защо ДФЗ не закупи нови автомобили с 5-годишна безплатна гаранция, вместо да налива милиони в стари коли? Отговорът е ясен — новата кола не се разваля и от нея не могат да се „източат“ пари за ремонти. Старата кола е златна мина за сервизите, абонирани за държавната трапеза.

В заключение на това разследване, трябва да кажем, че случаят с поръчка 00737-2026-0011 е учебникарски пример за това как държавната машина работи сама за себе си. Документите от Т592130 и Т592133 разкриват една паралелна реалност, в която бюджетният излишък се топи в смазочни материали и труд на завишени цени. „Топ Преса“ ще продължи да следи кои фирми ще подадат оферти до 24 август и дали сред тях няма да изплуват имената на обичайните заподозрени, които печелят всичко от Видин до Царево. Този системен геноцид над публичния ресурс трябва да спре, а отговорните лица в ДФ „Земеделие“ трябва да обяснят на обществото защо поддръжката на един служебен „дръгел“ струва колкото издръжката на едно средностатистическо българско семейство за половин година.