ЕКСКЛУЗИВНО В ТОП ПРЕСА! ДОЦ. МИЛЕН МИХОВ: СТАЛИН И ТИТО ПРЕДАДОХА БЪЛГАРИЯ С КЪРВАВИЯ ЕКСПЕРИМЕНТ „МАКЕДОНИЗАЦИЯ“

Доц. Милен Михов: Македонизацията на Пиринския край през 1946 г. – един имперски проект за сметка на България

На репликата, че населението в Пиринска Македония няма македонско съзнание, Сталин отговаря: „Това нищо не значи. И в Белорусия нямаше такова съзнание, когато я обявихме за съветска република, а сетне се оказа, че действително има белоруски народ.“

Доц. д-р Милен Михов е роден на 4.V.1961 г. в Стара Загора. Завършва история във Великотърновския университет „Кирил и Методий” през 1987 г. Работи като учител, а после и като преподавател във ВТУ, където е и помощник-ректор в периода 2007-2021 г. През април 2025 г. започва работа и в Български исторически архив на НБ „Св. св. Кирил и Методий“. Членува в Македонския научен институт и Съюза на учените в България повече от 30 години. От март 2026 г. е председател на МНИ. Автор на монографии и над 70 студии, статии и документални издания, повечето посветени на македонския въпрос. Депутат в 43-ото и 44-ото НС (2014-2021) от ВМРО – Българско национално движение.

– Какво ви свързва с Македония?

– Връзката започна като научен интерес. За дисертацията си избрах дейността на Българската екзархия след Освобождението и проучване на монументалната фигура на екзарх Йосиф. Разглеждах отношенията между екзархията и ВМОРО, а по-късно и македонската тема в съвременно развитие.
Съвсем случайно разкрих семейна история, свързана с героичната смърт по време на Първата световна война на моя дядо Иван Велков Цоков, редник от 51-ви Вардарски полк, загинал през октомври 1916 г. недалеч от Битоля и погребан в двора на манастира „Св. Георги“ до с. Острец, на юг от Битоля. Така че интересът към Македония тръгва от науката и минава през родовата памет.

– Отскоро сте председател на Македонския научен институт. Личната ви амбиция е да отворите и популяризирате македонската тема пред младите български изследователи. Защо да „отворите“ – не е ли казано вече всичко по темата от българ страна?

– Във всички клонове на науката и в историята сред изследователите върви процес на естествена поколенческа промяна и конкуренция. Историческата тематика днес е изключително пъстра и привличането на способни и талантливи учени е важно за теми, които все още се нуждаят от научно изследване и интерпретация. Историята на Югославска Македония след Втората световна война, процесите и историческото развитие на РС Македония в последните 35 г. все още са свободен терен за младите учени. Историята, освен да бъде аргументирана, трябва и да се популяризира.

– През 2005 г., когато Скопие официално придобива статут на кандидат за ЕС, вие печелите стипендия на МОН за специализация там и имате достъп до архивите на ЦК на Комунистическата партия на Македония в периода 1944-1956 г. Какво беше най-интересното, което научихте?

– Имах изключително редкия шанс да попадна в едно междувластие – както в републиката, така и в управлението на архивите им. Липсваше административен контрол върху ползване на документите и имах достъп без ограничение до интересни архиви, свързани с историята на Югославска Македония след 1944 г. Основно работих върху архивите на ЦК на Съюза на комунистите в Македония. Моята тема беше за политиката във формирането на историята. Попаднах на изключително ценни документи. Любопитна беше една кореспонденция между Димитър Влахов и Лазар Кулишевски през 1948 г. във връзка с подготовката на първия конгрес на комунистическата партия на Македония. В този доклад имаше основополагащи тези за историята на македонския народ, а бележките на Влахов бяха изписани на книжовен български език, а не на създадения през 1945 г. македонски език. Имах възможност да снимам всякакви документи, които днес са в българския държавен архив.

– На Х пленум на ЦК на БРП (к) от 9-10 август 1946 г. се прокарва политика на македонизация в Пиринска Македония. Партията приема резолюция за културна автономия, която насилствено записва местното българско население като „македонско“. Какво означава културна автономия?

– Този пленум е последица от ключова среща между 5 и 8 юни в Москва между българска и югославска делегация, водени от Георги Димитров и Йосип Броз Тито. Обсъжда се създаване на Балканска федерация между Югославия и България, и евентуалното преразпределение на територии в нейните рамки – Пиринска Македония преминава към НР Македония, а Западните покрайнини ще бъдат върнати на България. Тито настоява като първа стъпка да започне създаването на национална идентичност (обозначена като културната автономия) на Пиринския край. Сталин дава директиви на българските партийни лидери за политиката по македонския въпрос. В записките на Трайчо Костов от срещата има една прословута фраза на Сталин. На репликата от българска страна, че в Пиринска Македония няма развито македонско съзнание у населението, Сталин отговаря: „Това нищо не значи. И в Белорусия нямаше такова съзнание, когато я обявихме за съветска република, а сетне се оказа, че действително има белоруски народ.“

Още по време на преговорите в България започват масови репресии срещу главните опоненти на идеята – организираните членове и ръководството на ВМРО, които, макар и в полунелегалност, са запазили своите структури. На пленума на 9 и 10 август се вземат решения населението на Пиринския край да се определи като част от македонския народ и голяма част от него да бъде присъединена към НР Македония като част от Балканска федерация.

– Какъв е скритият мотив на Сталин?

– Това е геополитически проект за доминиране на съветското влияние на Балканите. В навечерието на Студената война една голяма славянска държава от Адриатика до Черно море под контрола на Съветския съюз е важна за противодействие срещу Запада.

– Какъв е бил проблемът македонците да останат към България, след като в един момент ще се слеем с Югославия във федерация? Симпатиите към сърбите?

– Има историческа нишка на приемственост. От началото на ХХ век по политически причини в голямата геополитическа шахматна дъска Белград става далеч по-ценен за Русия, а по-късно за Съветския съюз, отколкото България.

– От съвременна гледна точка това е национално предателство. Има ли други държави, отказали се от собственото си население и история заради чужди геополитически интереси?

– Няма друг прецедент. На Балканите се чертае мини Съветски съюз и този проект се реализира за сметка на българската нация.

– Вярно ли е, че по време на преброяването през декември 1946 г. областният комитет на БКП в Горна Джумая (днес Благоевград) поставя официална партийна квота: минимум 70% от населението трябва да бъде записано като „македонци“?

– Да.

– Вярно ли е, че в секретните инструкции за преброяването е разпоредено в градовете в графата „говорим език“ да се позволява записването на български, но в селата задължително да се вписва „македонски“, създаден административно 1944-1945 г.?

– Тези директиви са оперативни. Разчита се, че в селските райони, където грамотността е по-малка от тази в градовете, манипулацията може да мине и да бъде приложена към населението.

– Вярно ли е, че помашкото население в региона също е принудително зачислено към македонската графа?

– При преброяването има 130 000 българо-мохамедани, част от тях са записани като българи, другата – като македонци. В една телефонограма на околийския управител на Неврокоп от 27.XII.1946 г. се нарежда в графата „националност“ да се вписват категорично като „македонци“ всички, с изключение на евреите, циганите, турците и българите, дошли от старите предели на България. „Българо-мохамеданите да се вписват като македонци без разлика дали живеят отсам или оттатък р. Места“, пише още в документа.

– За да наложат новата идентичност, от Югославия са изпратени близо 100 учители, които да преподават новосъздадената македонска граматика и история. Как са посрещнати от населението те?

– Съпротивата срещу тях е изключително широка и е на няколко нива. На първо място населението остро реагира срещу подмяната и ограмотяването на „македонското“ население. Много ученици от Горноджумайския регион не влизат в тези часове – това е регистрирано от партийното ръководство, вкл. и най-високото. Членът на Политбюро на ЦК Владимир Поптомов изразява категорично мнение да бъде преустановена тази политика. Силна съпротива има и от представителите на македонските бежанци в София. През есента на 1946 г. ЦК на партията организира в Македонския научен институт дискусия на тема „Има ли македонска нация“. Почти всички членове на института са против съществуването на такава нация, а това води до закриването на МНИ и на организациите на македонските бежанци в България. Съпротива срещу тази политика е и Горянското движение в Пиринския край. Най-голямата чета е на Герасим Тодоров. Според документите тя е организирана и функционира от бивши членове на ВМРО и ярко се противопоставя на дейността на учителите по македонски в Пиринския край. Не е за подценяване и дейността на опозицията в лицето на Никола Петков в парламента в навечерието на изборите за Велико народно събрание.

– БКП обявява официално грешката си за македонизацията на пленум от март 1963 г. Защо толкова късно, след като разривът Сталин – Тито е още през 1948 г.?

– Въпреки разрива СССР – Югославия от 1948 г. политиката на македонизация продължава, геополитическата цел на проекта не се променя. Най-горещата част от развитието на политиката на македонизация на партията у нас приключва през 1948 г. Преброяването от 1956 г. потвърждава в почти същия вариант резултатите от преброяването през 1946 г. Едва през 1963 г. обаче се създават условия за промяна на политиката по македонския въпрос. В доклад Тодор Живков признава формирането на македонска нация в рамките на Югославската федерация, но подчертава, че това формиране става на антибългарска основа. Дали има отговорен? В рамките на тогавашните политически нрави отговорността се прехвърля на предишното управление на Вълко Червенков и култа към личността, като се забравя отговорността на Георги Димитров за налагането на политически курс в периода 1944-1948 г.

– Събитията от 1946 г. около македонизацията, наложена със сила от Коминтерна, Сталин и Тито, със съучастието на БКП, ли са началото на проблемите, които имаме със Скопие днес?

– Това е началото на един имперски проект, лишен от исторически, етнически и културни предпоставки за реконструирането на Югославия като федерална държава, подчинен на комунистическата идеология за революционно преустройство на света. Включително и за решаването на националните въпроси на Балканите. Този проект трябва да бъде платен за сметка на българската нация. И да, този експеримент има своите исторически последици и до днес. Голяма част от съвременните проблеми на Балканите и в отношенията между България и Северна Македония се коренят в това историческо минало, а геополитическите покровители днес са същите.

Интервю на Ема ИВАНОВА, ексклузивно за „Топ Преса“