СЕНЗАЦИОННО В ТОП ПРЕСА: ЮЛИЯН ЯНКОВ – КАРТОФА РАЗОБЛИЧАВА ГЕОРГИ КАНДЕВ С ДОКУМЕНТИ И ФАКТИ– ОТ ПРИЯТЕЛСКИ УСЛУГИ ДО РЕКЕТ ЗА 50% ОТ БИЗНЕСА И ПОЛИЦЕЙСКИ ТЕРОР

Юлиян Янков – Картофа

Само ден след като бившият висш професионален ръководител в Министерството на вътрешните работи Георги Кандев се появи в национален ефир, за да гради образ на принципен професионалист и бъдещ политик, лъскавата фасада бе буквално разгромена от едно писмо, изпратено ексклузивно до Топ Преса. В неделя пред Лора Крумова Кандев позираше като жертва на липсата на институционална подкрепа и кадрова недалновидност, намеквайки за високи морални стандарти, които уж са го принудили да напусне системата. Той небрежно подмина темите за личните си контакти и съмнителните оперативни действия, представяйки се за човек, чието семейство е платило висока цена за кариерата му. Но днес, понеделник, истината придоби коренно различен и зловещ облик през думите на Юлиян Янков, който не просто говори, а прилага доказателства, които превръщат „героя“ Кандев в главно действащо лице в скандал за изнудване и полицейски произвол.

В телевизионното си участие Кандев се опита да омаловажи връзката си с Янков, свеждайки я до банални битовизми като запазване на часове за автомивка. Истината обаче се оказа много по-дълбока и пропита с финансови интереси и безскрупулен натиск. Юлиян Янков категорично заявява, че всичко е започнало да се разпада в момента, в който е отказал да предаде половината от своя бизнес на Кандев. Според бизнесмена, буквално три-четири дни след като отхвърля искането на висшия полицай да му предостави 50% от фирмата си, обектите му са били атакувани от тежковъоръжени служители на МВР. Това не е просто професионално несъгласие, а класическа схема за наказателна акция, при която държавната машина се използва като бухалка за разчистване на лични сметки и придобиване на активи. Янков пита риторично и с горчивина дали неговият отказ да бъде рекетиран е по-голямо престъпление от намирането на шест трупа в хижа, визирайки огромния ресурс от Специализирани полицейски сили, изпратени да тероризират него и семейството му на 11 и 12 март.

Опитът на Кандев да дискредитира Янков в национален ефир, наричайки го „осъждан престъпник“, бе разбит на пух и прах с представянето на официално Свидетелство за съдимост от Софийския районен съд, издадено през март 2026 година. Документът е категоричен – Юлиян Янков е неосъждан. Нещо повече, представено е и удостоверение от Националната следствена служба, което доказва, че към момента, в който Кандев е започнал своите „бизнес апетити“, срещу Янков не са се водили никакви досъдебни производства. Това повдига чудовищния въпрос как един главен секретар на МВР си позволява да раздава присъди в телевизионно студио и защо е излъгал българското общество. Изглежда, че етикетът „престъпник“ е бил удобно създаден постфактум, за да оправдае бруталните атаки и съвместните действия на Кандев с частни фирми като „Промосейл“ ЕООД, с които бизнесменът е в гражданско-правен спор.

Янков изнася на преден план и шокиращи детайли за личните отношения, които Кандев се опита да скрие. Бизнесменът разполага със скрийншоти от комуникация, които доказват, че по време на полицейското нахлуване той е търсил Кандев с въпроса „това нормално ли е“. Ако отношенията им са били само за миене на коли, защо един бизнесмен би търсил висш полицай за съдействие в момент на криза? Отговорът се крие в дългогодишното познаство, което Кандев днес удобно отрича. Янков разкрива, че Кандев е ползвал услугите му не само като шеф на полицията в Благоевград, но и докато е бил част от дипломатическия състав на България в Сърбия. Тези близки отношения със семейството на Янков и дългите години на сътрудничество правят днешните твърдения на Кандев за „престъпния характер“ на Янков не само нелепи, но и разобличаващи лицемерието на бившия главен секретар. Ако Янков е бил престъпник, защо Кандев е поддържал близки връзки с него толкова дълго време и защо изведнъж „прогледна“ едва след отказа за 50% от бизнеса?

Друг критичен момент в разкритията на Янков е свързан с обвързаността на Кандев с частни икономически интереси. Бизнесменът пита директно откъде Кандев разполага с детайлна информация за споровете му с „Промосейл“ ЕООД и защо заема страна в частен конфликт, твърдейки, че Янков е обсебил автомобили. Тук се появява фрапиращото противоречие – въпросните автомобили са били оставени на Янков за отговорно пазене с протокол от самата прокуратура още през октомври 2025 година. Как е възможно главният секретар на МВР да не знае това или съзнателно да го пренебрегва, за да обслужи интереса на трета страна? Това навежда на мисълта за корупционна симбиоза между висши държавни служители и частни субекти, целяща превземането на работещи бизнеси чрез прокурорски и полицейски натиск.

Янков не подминава и темата за корупцията по пътищата, която е публична тайна, но сега получава конкретни очертания. Той задава въпроса дали Кандев, в битността си на главен секретар, наистина не е виждал как негови подчинени взимат подкупи, за да осигуряват монопол на една-единствена частна фирма за обслужване на аварирали камиони на стратегически места като тунел „Витиня“. Това обвинение хвърля тежка сянка върху целия професионален път на Кандев, който в интервюто си претендираше за реформи и борба с порочните практики. Оказва се, че под прикритието на „реформи“, в МВР може би са се пренареждали каналите за влияние и лична облага.

В заключението на своето отворено писмо Юлиян Янков притиска Кандев до стената с въпроси, на които няма лесен отговор. Искането за признание за дългогодишното познанство и обяснението защо изведнъж един „близък приятел“ се превръща в мишена, разкрива психологическия профил на човек, който е свикнал да използва властта си като личен инструмент. Кандев говореше пред Лора Крумова за политика като за „обществено служене“, но разкритията на Янков рисуват картина на едно много по-различно служене – към собствения джоб и его. Ако политиката наистина е „мръсна игра“, както твърди Кандев, то той изглежда вече е усвоил правилата ѝ до съвършенство, но не като жертва, а като един от най-опасните ѝ играчи. Топ Преса ще продължи да следи този случай, защото истината за това кой стои зад паравана на „моралната полиция“ е жизненоважна за обществото ни. Разказът на Юлиян Янков не е просто лична драма, а диагноза на една система, в която пагоните понякога служат за прикритие на обикновен рекет.