ШОК ПО БЪЛГАРСКИТЕ ПЪТИЩА: На всеки 14 часа загива човек – експерти предупредиха, че системата се проваля

Тревожна тенденция отчита анализ на Института за пътна безопасност за първите седем месеца на 2026 година. Данните показват, че с увеличаването на трафика през пролетно-летния сезон интервалът между смъртните случаи на пътя продължава да се скъсява, а въпреки безпрецедентния полицейски контрол рискът не само не намалява, а се увеличава.

Експертите представят т.нар. „черна математика на пътя“, която проследява колко време изминава между два смъртни случая по българските пътища през отделните месеци на годината.

Статистиката е повече от тревожна. През януари един човек е загивал средно на всеки 20 часа и 7 минути, през февруари – на 26 часа и 53 минути, а през март – на 27 часа и 33 минути. От април обаче започва рязко влошаване на ситуацията. Интервалът намалява до 20 часа и 34 минути, през май достига 16 часа и 55 минути, през юни – 15 часа, а към 24 юли вече е едва 14 часа и 46 минути.

Така само за четири месеца времето между два фатални пътни инцидента се е свило от близо 28 часа до под 15 часа, което според Института за пътна безопасност е ясен сигнал за задълбочаващ се системен проблем.

В анализа се открояват три основни извода.

Първият е, че летният сезон и засиленият автомобилен трафик значително увеличават риска от тежки катастрофи, докато институциите продължават да реагират едва след настъпването на трагедиите, вместо да ги предотвратяват.

Вторият извод е, че физическият контрол по пътищата вече е достигнал своя предел. Според експертите Министерството на вътрешните работи използва максимален човешки ресурс, но на практика няма как ефективно да контролира пътна мрежа с дължина над 60 000 километра.

Третият проблем е липсата на реално управление на риска. От Института посочват, че вече са разработили национална карта на риска, базирана на реални данни за превишената скорост и поведението на водачите, но този инструмент не се използва при планирането на контрола.

Според анализа държавата разполага с възможност да прогнозира къде вероятността от тежки пътнотранспортни произшествия е най-висока, но вместо превенция продължава да управлява единствено последствията от вече настъпили катастрофи.

Допълнително потвърждение за системните слабости дойдоха и от публичните изявления на представители на институциите.

Данните, представени от проф. Олег Асенов, показват сериозни пропуски при контрола на транзитния трафик и при измерването на средната скорост. Според представената информация чуждестранни водачи извършват нарушения, без да бъдат санкционирани при напускане на страната. Най-голяма концентрация на нарушения е отчетена в участъка Харманли – Любимец, който е сред най-натоварените международни транспортни коридори.

Според анализа това е още едно доказателство, че държавата не успява да осигури ефективен контрол именно там, където рискът е най-висок.

В същото време председателят на Държавната агенция по безопасност на движението по пътищата не е посочил кои институции не изпълняват Националната стратегия за безопасност на движението. Вместо конкретно поемане на отговорност обществото получава административни обяснения, а според Института за пътна безопасност страхът от носене на отговорност продължава да бъде по-силен от желанието за реално решаване на проблема.

От Института са категорични, че досегашният модел на работа е изчерпан. Данните показват, че повече полицейски акции и повече служители на пътя не водят до по-малко жертви.

Експертите настояват пътната безопасност да премине към изцяло нов превантивен модел, основан на анализ на риска и насочване на контролните ресурси към местата с най-висока вероятност от тежки катастрофи.

Такъв модел вече е разработен от Института за пътна безопасност. Според анализа изборът вече е в ръцете на правителството – дали ще продължи да управлява последствията от пътнотранспортните произшествия, или ще започне да управлява риска още преди трагедиите да се случат.