Вчерашното разследване на ТопПреса за обществената поръчка № 01190-2026-0005 взриви социалните мрежи и постави Благоевград пред огледалото на едно минало, което отказва да си отиде. Когато става въпрос за здравето на най-уязвимите – пациентите в Центъра за психично здраве (ЦПЗ), очакваме европейски стандарти и прозрачност. Вместо това получихме абсурд за близо 200 000 лева: диети по рецептурник от 1984 година, забрана за подизпълнители и една странна сянка, надвиснала над документацията. Името на тази сянка е Цвета Рангелова – адвокат, политик и доскорошен безпощаден критик на статуквото в Благоевград, която днес се появява в ролята на административен „диригент“ на тази спорна процедура.

Скандалът „Рецепта 1984“ не е просто въпрос на лош вкус или остаряла кулинария. Това е диагноза за начина, по който се харчат обществените пари под носа на принципала – Община Благоевград. Как е възможно в 2026 година, когато светът говори за биопродукти, устойчивост и модерни медицински протоколи, едно общинско дружество да изисква храната за болните да се приготвя по правила от ерата на социализма, писани преди аварията в Чернобил? Този факт сам по себе си е достатъчен, за да предизвика проверка от Агенцията по храните и Министерството на здравеопазването. Но по-интересният въпрос е кой е сложил подписа си под тези условия? Лицето за контакт, посочено в документите, е адв. Цвета Рангелова. Същата, която допреди месеци говореше за „прогонване на инвеститори“, „порочни практики при общинските имоти“ и „тромави процедури“. Днес процедурите явно не са й тромави, щом се движат през нейната лична поща в ABV – един анахронизъм, който е в пълен разрез с претенциите за професионализъм и сигурност в дигиталната ера на обществените поръчки.

Тук изплува голямата въпросителна, която обществото в Благоевград си задава с нарастващо раздразнение: кога адв. Рангелова е искрена? Дали е била искрена, когато громеше местната власт от трибуната като народен представител и кандидат-кмет, или е искрена сега, когато усвоява хонорари от същото това „корумпирано“ управление, за да обслужва техните поръчки? Този рязък завой в поведението на Рангелова прилича на политическа и юридическа амнезия. Изведнъж критиките към Общинския съвет замлъкнаха. Острите думи за „наши хора“ и „занижени цени“ бяха заменени от тишината на юридическото обслужване. Въпросът „Колко взехте?“ вече не е просто любопитство, а легитимен обществен интерес. Защото, когато един политик, претендиращ за морал, започне да работи за тези, които е обвинявал в грабеж, обществото има право да подозира, че мълчанието е купено. И цената му вероятно е включена в бюджета на поръчки като тази за храната в ЦПЗ.

Нека се вгледаме в детайлите на поръчката, които нашето разследване извади на светло. Забраната за подизпълнители е класическа „цедка“, която елиминира малките фирми и оставя терена свободен за точно определени играчи с голям капацитет. Това е същата практика, която Рангелова наричаше „обслужване на икономически кръгове“, когато беше в опозиция. Днес тя е лицето, което администрира тази цедка. Не по-малко скандално е изискването за експерт-диетолог, чиято роля остава неясна, освен като фигура на хартия, която да легитимира остарелите рецепти от 84-та. Всичко това създава усещането за една „обещана поръчка“, опакована в юридически целофан от човек, който познава системата отвътре. Благоевградската общественост заслужава да знае: това ли е „Възраждането“, което ни беше обещано – възраждане на старите схеми с нови изпълнители?

Историята на адв. Рангелова в този процес е метафора за политическото номадство и моралната гъвкавост. Да си опозиция е лесно, докато не ти предложат договор. Да защитаваш инвеститорите е красиво на думи, докато не започнеш да получаваш хонорари за писане на ограничителни условия в поръчки за 100 000 евро. Този контраст между „преди“ и „сега“ е толкова ярък, че заслепява всеки опит за рационално обяснение. Докато пациентите в ЦПЗ ще консумират ястия по рецепти от времето на Тодор Живков, архитектите на тази поръчка ще консумират плодовете на своето мълчание. ТопПреса ще продължи да пита: само тази поръчка ли е цената на спокойствието на Общината, или предстоят още „юридически услуги“, които да подпечатат този нов и странен съюз между критикуван и критик?

В заключение, случаят с ЦПЗ – Благоевград е лакмус за състоянието на местната демокрация. Когато юристите, които трябва да пазят закона, се превръщат в параван за съмнителни процедури, а политиците, които трябва да будят обществото, приспиват собствената си съвест с общински договори, губят гражданите. Г-жо Рангелова, Благоевград чака отговор – не юридически формулировки, а истината за това как се преминава от площада пред общината в кабинета на същата тази община, за да се обслужват интереси, които до вчера наричахте „порочни“. Дотогава, всяка хапка от менюто „1984“ ще горчи не само на пациентите, но и на всеки избирател, повярвал в идеите ви.

Скрийшот от регистъра на обществените поръчки

АРХИВАРИУСИ НА КОРУПЦИЯТА: ЮРИДИЧЕСКИЯТ „ЧАДЪР“ НАД КУХНЯТА НА ЦПЗ

Втората вълна на скандала около обществената поръчка за храна в Благоевград вади на повърхността детайли, които правят мълчанието на адв. Цвета Рангелова още по-оглушително. Докато тя е заета да администрира процедурата през частния си електронен адрес, в документацията се крият капани, които буквално „циментират“ определени интереси. Един от най-смущаващите факти е пълното отсъствие на механизъм за контрол върху качеството на продуктите в реално време. В проекта на договор, изготвен под юридическия надзор на Рангелова, е заложено, че рекламациите се правят в момента на доставката. Това означава, че ако болничната администрация не открие проблем с храната в 8:00 сутринта, изпълнителят е освободен от отговорност, дори ако три часа по-късно пациентите получат хранително отравяне. Това ли е „защитата на обществения интерес“, за която политикът Рангелова говореше от трибуните?

Друг пропуснат, но ключов детайл, е пълната липса на изискване за екологичен произход или сертификация по ISO на транспортните средства, което е стандарт за поръчки от такъв мащаб в цяла Европа. Вместо това, документацията е широко отворена за амортизирани автомобили, стига те да имат разрешително от БАБХ. Тук прозира огромното противоречие – Рангелова, която критикуваше Общината за липса на визия и модернизация, сега слага подписа си под изисквания, които ни връщат в миналия век. Изглежда, че когато хонорарът е на масата, европейските стандарти бързо биват заменени от местни „схеми“.

Най-голямото съмнение обаче буди методиката на оценка. В документите липсва ясно разписана тежест на критериите за качество спрямо цената. Това оставя вратата широко отворена за субективно решение на комисията, което отново ни връща на темата за „нашите хора“. Ако Рангелова е юристът, който гарантира законността, защо е допуснала толкова размити критерии? Отговорът вероятно се крие в новата й роля на „умиротворител“ на местната власт. Когато опозицията се превърне в обслужващ персонал, първото, което изчезва, е прозрачността. Благоевград не се нуждае от адвокати на статуквото, а от отговори: колко струва лоялността на един бивш опозиционер и защо здравето на пациентите е заложено на картата на едно мухлясало меню?