ПО КАМЕННАТА ПЪТЕКА НА ВЕКОВЕТЕ: от Римския мост в Боголин до Драганската скала в Абланица — ТОП ПРЕСА представя Магията на Чеча: Къде край Гоце Делчев римски мост, тракийско светилище и стара воденица пазят тайните на вековете?

Има места в нашия Гоцеделчевски край, където времето не просто е спряло – то е седнало край реката, за да ни разкаже история. История отеквала гордо през вековете, шепнеща за величие, битки…. и съдби.  Само на няколко крачки един от друг, по границата между землищата на селата Абланица и Боголин, покрай устремните води на река Чечка Бистрица, се редят неми, но могъщи свидетели на хилядолетна памет. Тук, в мистичното сърце на Родопския Чеч, природата и човешката съдба са изплели пътека, която всеки жител на Неврокопско трябва да извърви поне веднъж в живота си. „По каменната пътека на вековете“ е пътуване, което започва от ехото на римските легиони и ни пренася през вековния бит на местните поколения.

Римският мост над Бистрица — част от стария римски път Бяло море–Европа, минаващ и през Слащен, покрай старите римски мостове, към Орелек и Гърция.

Първата ни среща с вечността ни изправя пред едно истинско архитектурно чудо. Римският мост над река Бистрица е величествена част от стария римски път, свързвал някога Бяло море с Евразия. Този монументален каменен страж е устоял на вековете, превеждайки през буйните води кервани, устремени през Слащен, покрай останалите стари римски мостове в района, право към Орелек и слънчева Гърция. Да стъпиш върху тези камъни означава да усетиш пулса на цивилизации, градили света ни.

Римският мост над Бистрица, през който е преминавал волски впряг с каруца.

Ако затворите очи за миг, ще чуете как по същия този Римски мост над Бистрица, през който днес преминаваме с раници и фотоапарати, някога е преминавал тежък волски впряг с каруца, натоварена със стока за Беломорието. Всяка цепнатина в камъка пази спомена за скърцането на колелата, за тежките стъпки на воловете и за виковете на кочияшите, пресичали този древен международен коридор, който е туптял с живота на Европа и Азия.

Старата воденица на фамилия Поюклиеви — действала до преди десетина години, където през буките, каменни улеи, по които водата се спуска устремно, завъртат колелата и оживяват мелницата.

Продължавайки по шумящото поречие, духът на античността плавно отстъпва място на възрожденския бит и аромата на прясно смляно брашно. Пред нас изплува старата воденица на фамилия Поюклиеви.  Тук, скрити през буките, се крият каменните улеи, по които водата се спуска устремно, завърта тежките дървени колела под пода и вдъхва живот, съживявайки старата мелница.

Буките, каменни улеи, по които водата се спуска устремно, завъртат колелата

Сърцето на воденицата е нейният мелничарски камък – застинал днес, но пазещ паметта за денонощен труд. Тук е имало два действащи механизма, а в най-натоварените есенни периоди воденицата е работила без почивка. Местните хора разказват как понякога селяните преспивали на това място с дни, насядали около огъня, за да изчакат своя ред за мелене на зърното, превръщайки мелницата в средище на раздумки и приятелства.

Когато прекрачите прага, усещането за човешко присъствие е толкова силно, сякаш мелничарят е излязъл само за минута. Воденицата отвътре ни посреща с останалото автентично оборудване, тежките мелничарски камъни, старите чували и личните вещи на човека, прекарал живота си в песен с реката. Това е жив музей на родопския дух, застинал под праха на времето.

Воденицата отвътре, с останалото оборудване, камъните и вещите на мелничаря

Точно под воденицата природата е сътворила свое собствено вълшебство – вирът „Скока“. Този изумителен природен басейн с кристална вода е туптящото сърце на местната история. Там поколения наред боголинци и абланичани са плували заедно през горещите летни месеци, ловили са риба с голи ръце и са ковали приятелства, които нито времето, нито границите на землищата са успели да заличат.

Вирът Скока под него 

Погледът нагоре ни връща към инженерния гений на миналото, вграден в природата. Буките и каменните улеи, по които водата се спуска устремно, за да завърти колелата, са доказателство как някогашните майстори са укротявали природата, без да я нараняват. Водната стихия тук е била подчинена на човешкия хляб с невиждана хармония.

Буките, каменни улеи, по които водата се спуска устремно, завъртат колелата

Разходката по пътеката ни среща и с мистичната духовност на Чеча. В непосредствена близост се издига скромно, но свято тюрбе. В това тюрбе има гроб на човек от уважавания род Поюклиеви от село Боголин, който приживе е бил изключително близък на собственика на воденицата. Мястото излъчва дълбок покой и напомня за преходността на човешкия живот на земята.

Пътеката ни отвежда нагоре, където скалите разказват легенди. Пред нас се изправя величествената Драганската скала – суров и висок монумент от камък, който и до днес пази живо преданието за храбрата мома Драгана от Абланица. Според легендата, тя предпочела да полети в бездната от върха на скалата, пред това да попадне в ръцете на турските поробители и да предаде вярата и честта си.

Но историята на това място е много по-дълбока от средновековните легенди. В самите низини и хребети около скалата лежи древно тракийско светилище – свято място от най-дълбока древност. Тук, хилядолетия преди стъпката на първия римски войник, нашите предци – траките, са извършвали своите тайнствени ритуали, молели са се на боговете и са оставяли своите нишани по камъните, свързвайки земята с небето.

Тракийското светилище — свято място от най-дълбока древност

„По каменната пътека на вековете“ не е просто уикенд дестинация. Тя е жива история, разказана от вода, камък и човешка памет, само на един хвърлей място от Гоце Делчев. Вековният мост, гордата Драганска скала и тихата воденица ни разкриват невероятното културно и историческо богатство на Югозападния край. Тръгнете по стъпките на вековете – Топ Преса Ви гарантира, че си заслужава!

Екипът на Информационна агенция „Топ Преса“ изказва своята искрена благодарност на Сюлейман Алендар за предоставената информация и споделените снимки.