Скандал в toppresa.com ! БЕТОННИ АПЕТИТИ В „АЙДАРСКО ДЕРЕ“: ЗАЩО ЕКОИНСПЕКЦИЯТА В БЛАГОЕВГРАД СИ ЗАТВАРЯ ОЧИТЕ ПРЕД ПОРЕДНОТО ПАРЦЕЛИРАНЕ НА ПРИРОДАТА?

В тишината на чиновническите кабинети в Благоевград се коват решения, които завинаги променят лицето на нашия град, често без обществото дори да подозира за мащабите на подготвяната промяна. Поредният пример за подобно „тихо“ действие е Решение № БД-43-ПР на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), подписано с лека ръка от директора Снежина Кръстева. На пръв поглед става въпрос за обикновена административна процедура – преценка дали един инвестиционен проект има нужда от Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). На втори поглед обаче става въпрос за нещо много по-дълбоко и тревожно: за поредния апетит към местността „Айдарско дере“, където близо пет декара земя ще бъдат раздробени, парцелирани и предадени на бетона.

Казусът започва с един имот под номер 04279.114.13, който според документацията трябва да бъде „хирургически“ разделен на шест нови парцела. Целта е ясна и на пръв поглед невинна – изграждане на жилищни сгради с височина до 10 метра. Но тук започват въпросите, на които никой в държавната администрация не бърза да отговори. Защо проект от такъв мащаб, който предвижда създаването на цял нов микроквартал в специфичен терен като „Айдарско дере“, преминава през екоинспекцията без никакви възражения? Как е възможно държавният орган, призван да брани природата, да заключи, че няма нужда от подробна оценка на въздействието, след като става въпрос за територия, която е естествен буфер и част от екосистемата на покрайнините на града?

Журналистическото разследване на „Топ Преса“ показва, че зад сухите фрази за „инвестиционно предложение“ се крие опасен прецедент. Институцията гордо подчертава, че притежава сертификат ISO 9001:2015, сякаш качеството на хартията и печата може да замени качеството на околната среда, която дишаме. Този сертификат се вее като знаме на законността, докато в същото време се допуска урбанизация на парче. Проблемът с разделянето на имоти по този начин е класически пример за заобикаляне на по-строгите екологични филтри. Когато разглеждаш шест къщи, те изглеждат малко. Когато обаче погледнеш десет такива решения за една и съща местност, картината става апокалиптична. Това е стратегията на „бавния бетон“ – територията се превзема метър по метър, докато един ден гражданите на Благоевград не се събудят и не установят, че „Айдарско дере“ вече не съществува като природна даденост, а е просто поредната пренаселена зона с неясна инфраструктура.

Най-тревожният аспект в решението на РИОСВ е лекотата, с която се приема, че новите жилища просто ще се „прикачат“ към съществуващата мрежа на ВиК и „Електроразпределителни мрежи Запад“. Всеки жител на Благоевград знае какво означава това в реалността. Мрежите ни са амортизирани, налягането на водата е хроничен проблем, а канализацията често се превръща в източник на екологични инциденти при по-силен дъжд. Когато държавата позволява изграждането на нови комплекси, без да изисква реално разширяване на капацитета на инфраструктурата, тя на практика краде от комфорта и сигурността на сегашните жители. Как е възможно еколозите в Благоевград да не видят риск в това? Къде са становищата на ВиК дружеството, които да гарантират с подпис и печат, че тези нови шест къщи няма да оставят съседите си без капка вода в летните месеци? Тези документи остават скрити за широката общественост, а решението на РИОСВ се базира на предположения, а не на реални хидроложки и експертни анализи.

Освен това, самото име на местността – „Айдарско дере“ – носи в себе си предупреждение. Деретата по своята природа са пътища за оттичане на повърхностни води. Изравняването на терена, изливането на бетонни плочи и застрояването на подобни зони е рецепта за бъдещо бедствие. Природата не забравя пътищата на водата, дори когато администрацията реши да ги зачеркне от картата. Журналистическият ни дълг ни задължава да попитаме: кой ще поеме отговорност, ако след пет години при един по-сериозен порой тези нови къщи се окажат под вода или ако техните основи нарушат естествения дренаж на района и наводнят по-ниските части на Благоевград? В решението на Снежина Кръстева такива сценарии липсват. Там всичко е „в съответствие“, всичко е „без значително въздействие“. Това е опасна самонадеяност, която често се плаща с парите и нервите на данъкоплатците.

Забележително е и заличаването на името на възложителя под предлога на защитата на личните данни. Докато законът пази анонимността на инвеститора, обществото остава в мрак относно това дали зад проекта стои обикновен гражданин, или става въпрос за добре познати в региона бизнес интереси, които имат „зелен коридор“ във всяка институция. Когато името е скрито, се губи прозрачността. Губи се и възможността за граждански контрол. „Топ Преса“ обаче ще продължи да рови в кадастралните регистри, защото идентификаторът 04279.114.13 не може да бъде скрит. Ние ще намерим кой стои зад това парцелиране, защото вярваме, че благоевградчани имат право да знаят кой прекроява града им.

Друг критичен момент е липсата на реално отчитане на биоразнообразието. РИОСВ твърди, че имотът не попада в защитени зони от „Натура 2000“. Това е формално вярно, но границите на защитените зони са само линии на хартия за администрацията. За птиците, насекомите и малките бозайници тези линии не съществуват. Унищожаването на пет декара растителност в периферията на града е директен удар по биологичното равновесие. Екоинспекцията трябваше да бъде първата преграда пред този проект, изисквайки поне минимално проучване дали в района няма местообитания на защитени видове, които биха били прогонени от шума и праха на строителните машини. Вместо това получаваме документ, който прилича повече на адвокатско изложение в полза на инвеститора, отколкото на екологично становище.

Процесът по уведомяване на обществеността също е тема, която заслужава отделно внимание. Законът казва, че хората трябва да знаят. Администрацията казва, че е публикувала информацията. Реалността е, че тези съобщения се „погребват“ в секции на сайтове, които никой не посещава, или се лепят на табла, които никой не чете. Така минава 14-дневният срок за обжалване и изведнъж решението става „окончателно“. Това е формализъм, който убива демокрацията. Колко от съседите в местността „Айдарско дере“ реално знаят, че до тях ще изникне комплекс от шест къщи с неизвестна собственост? Колко от тях са били попитани дали са съгласни с допълнителното натоварване на инфраструктурата? Отговорът е ясен – нула.

Време е да спрем да приемаме тези решения на РИОСВ като „чиста монета“. Когато една държавна структура започне да обслужва инвестиционните намерения по-бързо и по-прецизно от собствената си мисия за опазване на околната среда, това е сигнал за корупционен риск или поне за тежка управленска некомпетентност. „Топ Преса“ няма да остави този случай да потъне в архивите. Ние ще следим дали строителството ще започне в петгодишния срок и дали обещаните „ниски сгради“ няма изведнъж да пораснат в масивни кооперации, както често се случва у нас след „актуализация“ на проекта.

Борбата за „Айдарско дере“ не е просто борба за един имот. Това е борба за начина, по който се управлява Благоевград. Дали ще бъдем град на хората, или град на шепа хора с връзки, които парцелират бъдещето ни на шест равни части? Документът, който анализираме днес, е само върхът на айсберга. Под повърхността се крие мрежа от зависимости, която превръща екологичните норми в пожелателни, а печалбата – в единствен закон. Но ние помним, че правото на здравословна среда е конституционно гарантирано и никакво решение на РИОСВ, па било то и подпечатано с най-модерния ISO сертификат, не може да стои над интереса на обществото.

Призоваваме общинските съветници и кметската администрация да вземат отношение по този казус. Мълчанието в случая е равносилно на съучастие. Благоевград не е бездънна яма за бетон и всяко такова „раздробяване“ на земята ни е поредната рана в тялото на града. Ние от „Топ Преса“ ще продължим да задаваме неудобните въпроси, защото вярваме, че светлината е най-добрият дезинфектант срещу задкулисните схеми в местната власт. Очакваме отговор от РИОСВ и Снежина Кръстева – на каква цена беше преценено, че „Айдарско дере“ няма нужда от защита? И докога природата ще бъде последната грижа на институцията, чието име е „Инспекция по околната среда и водите“? Историята показва, че бетонът е вечен, но също така показва, че гневът на гражданите, когато разберат, че са измамени, може да бъде много по-мощен от всяка строителна техника.