ЕКОЛОГИЧНА КАТАСТРОФА В РИЛА: Непознат за България миниращ молец убива елите над Бистрица

Кадри от въздуха разкриват апокалиптичен пейзаж: над 700 декара вековна гора съхне пред очите ни, докато институциите изчакват края на вегетационния период, за да предприемат мерки.

Гледка, която смразява кръвта и вещае екологично бедствие от невиждан мащаб – това разкриват последните кадри, заснети над красивата доскоро гора над дупнишкото село Бистрица. Зеленият щит на планината буквално гасне. Вместо тучна, наситено зелена растителност, склоновете на Рила бавно се превръщат в ръждивокафяво гробище.

Причината? Нов за фауната на България миниращ молец, който методично, тихомълком и изключително агресивно унищожава вековните ели в региона.

Мащабът на трагедията: Опустошен е цял горски масив

Проверката на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Дупница“ потвърждава най-черните опасения на природозащитниците. Бедствието не е локално петно, а пълномащабна инвазия. Паразитът е обхванал целия горски масив, който се простира на огромната площ от 737 декара. Между 10% и 50% от дърветата вече са сериозно увредени, като процентът расте с всеки изминал ден.  Жертва на нашествието е вековната ела – един от най-ценните и уязвими видове в българските планини.

Снимките от птичи поглед показват мащаба на катастрофата – цели хълмове са оцветени в кафяво, сякаш опожарени от невидим огън. Това не е есенно обагряне, това е агонията на една гора.

Профилът на тихия убиец: Как паразитират молците?

Новият за страната ни вредител атакува дърветата с хирургическа и смъртоносна прецизност. Лесничеите, извършили обследването, описват симптомите на заразата като картина от научнофантастичен филм на ужасите:

„Установен е напреднал процес на съхнене и оцветяване на долните и средните части на короните или отделни клони по дърветата от обикновена ела. Иглиците покафеняват, изсъхват и се изсипват масово. Наблюдават се некротични петна по стеблата, обилно смолотечене  и пикнидии по иглиците.“

Миниращият молец прониква в самата вътрешност на иглиците (минира ги), лишавайки ги от възможността да фотосинтезират. Резултатът е бързо, болезнено и необратимо съхнене, което обрича дърветата на гибел.

Хронология на институционалното закъснение

Истината за екологичната бомба над Бистрица излезе наяве не благодарение на превантивен мониторинг, а след засилен обществен натиск и вълна от тревожни сигнали в социалните мрежи.

В средата на месец юни 2026 г. служители на ТП „ДГС Дупница“ за първи път официално констатират наличието на съхнещи дървета в масива.

На 07.07.2026 г., след натиск от гражданите, е извършено лесопатологично обследване от отговорните институции и са взети проби за лабораторен анализ.

Към настоящия момент резултатите и предписанията са събрани в официален протокол, но конкретни спасителни действия все още няма.

Времето изтича: Ще има ли какво да спасяваме?

Докато молецът изяжда белите дробове на Рила, институциите действат със забавен каданс. От Горското стопанство съобщават:

„След извършване на повторно лесопатологично обследване в края на вегетационния период ще се вземе решение за необходимите мерки и действия, които следва да бъдат предприети.“

Но дали тогава няма да бъде твърде късно? Когато вегетационният период приключи през есента, голяма част от тези 737 декара вековна гора може вече да са напълно мъртви. Природата няма време за административно чакане. Ако не се предприемат незабавни, спешни и радикални мерки за ограничаване на този нов за България вредител, вековните ели над Бистрица ще останат само спомен на снимка.

Алармата е задействана. Сега на ход е държавата, преди гората да е замлъкнала завинаги.