Между Гоце Делчев, Сандански и Петрич: Как една екселска таблица се превърна в „Диагноза“ под диригентската палка на „Капитал“

Математика на абсурда между Гоце Делчев, Сандански и Петрич: Защо „Диагнозата“ на софийския „Капитал“ се нуждае от спешна реанимация

Как 19-годишен софтуерен ентусиаст и вестник „Струма“ решиха, че пациентите в Пиринско са просто „необичаен разход“, докато медийният кръг на Иво Прокопиев им приглася от жълтите павета

Когато чете човек страниците на вестник „Струма“, често остава с впечатлението, че регионалните новини са се превърнали в преписваческа агенция за софийски сензации, опаковани в лъскав, но празен целофан. Последният пример за този журналистически мързел е безкритичното тиражиране на платформата „Диагноза за България“. Създадена от един 19-годишен младеж, който очевидно е по-добър в подреждането на Екселски таблици, откото в разбирането на човешката болка, тази платформа ни се представя като „осветляване“ на милиони левове. Но нека бъдем честни – това не е диагноза, това е аутопсия на здравия разум, извършена от хора, които виждат болниците в Гоце Делчев, Сандански и Петрич единствено като цифри в графа „разходи“. Разбира се, не е изненада, че цялата тази кампания се дирижира и рекламира от медийната империя на Иво Прокопиев. За „Капитал“ и техните производни здравеопазването не е мисия, а бизнес модел, който трябва да бъде оптимизиран до дупка, дори ако това означава закриване на лечебни заведения в региони, където държавата отдавна е вдигнала ръце.

Хирургическата грешка в анализа на младия Мартин Атанасов, която в. „Струма“ така удобно пропуска да отбележи, се крие в пълното непознаване на медицинската специфика и социалната топография на Югозападна България. Платформата гръмко обявява, че МБАЛ „Д-р Иван Скендеров“ в Гоце Делчев харчи по 244 лева за лекарства на пациент при средно 107 лева за страната. Звучи страшно само за онзи, който никога не е влизал в болница извън жълтите павета. Тук идва голямата лъжа на „екселската диагностика“: МБАЛ Гоце Делчев поддържа тежки и скъпи отделения като Кардиологията с инвазивен сектор, които са буквално границата между живота и смъртта за целия регион. Когато разполагаш с модерна кардиология, която трябва да реагира мигновено при инфаркти в радиус от 100 километра – от Сатовча до Доспат – разходите за медикаменти и консумативи няма как да бъдат „средностатистически“. Инвазивната кардиология не работи с аспирин, тя работи със скъпоструващи технологии и препарати, които спасяват хора, които иначе не биха издържали пътя до София или Благоевград. Да сравняваш разходите на такава стратегическа болница с някоя малка общинска клиника, която лекува предимно леки пневмонии, е проява на висша форма на интелектуална нечестност.

Болницата в Гоце Делчев не е просто сграда; тя е регионален център, който обслужва четири общини – Гоце Делчев, Гърмен, Хаджидимово и Сатовча, плюс части от Родопите. Пациентите, които пристигат в отделенията по кардиология или неврология тук, често са в тежко състояние поради отдалечеността на населените места. Те изискват интензивно лечение веднага. Спецификата на тези две отделения сама по себе си изстрелва разхода за лекарства нагоре, но това е цената на спасения човешки живот в периферията на държавата. Но за кръга „Капитал“ и техните „умни“ алгоритми, това са просто „необичайни разходи“. Вероятно според тях би било по-ефективно кардиологията в Гоце Делчев да затвори, а пациентите да бъдат превърнати в „оптимизирана статистика“ по пътя за Пловдив.

Вестник „Струма“ с придихание цитира данни и за „Югозападна болница“ в Сандански и Петрич, където пациентите доплащали по 86 лева при средно 48 лева за страната. Отново – математиката е вярна, но изводът е фалшив. Защо никой не попита каква е цената на това да поддържаш две бази в два различни града, за да осигуриш равен достъп до качествена медицина? Защо „експертите“ не пресметнат логистичните разходи и цената на медицинския труд в регион, който се бори с демографски срив, но същевременно поддържа високо ниво на специализирана помощ? Лесно е да размахваш пръст от София, докато медиите на Прокопиев подготвят почвата за приватизация или „консолидация“ – думи, които в превод означават, че ако нямаш пари или не живееш в голям център, здравето ти е лукс, който системата не може да си позволи. Сарказмът тук е неизбежен: вероятно според авторите на „Диагноза за България“, пациентите в Пиринско трябва да се лекуват с мобилни приложения, а не в модерни кардиологични отделения, за да не развалят рахата на софийските статистици.

Трябва да поощрим младия Мартин за усилията му да борави с данни, но същевременно да го предупредим, че статистиката е като бикините – показва много, но скрива най-важното. Когато анализираш обществени поръчки с един участник в малък град, трябва да знаеш, че често това не е заради корупция, а защото никой доставчик не иска да пътува през прохода „Предел“ за три кашона със системи. Но такива детайли развалят красивата картина на „разкритията“, която кръгът „Капитал“ така усърдно рисува. В техния свят болницата в Гоце Делчев с нейните уникални за региона специалисти е просто „неефективна единица“. В реалния свят тя е единствената причина десетки семейства днес да не са в траур.

И докато вестник „Струма“ продължава да играе ролята на мегафон за софийски икономически интереси, истинската диагноза остава непроизнесена. Тя не е за парите, а за пълната липса на емпатия и разбиране за това какво означава да правиш медицина на „кота 0“, далеч от държавните субсидии и лъскавите столични кабинети. Да атакуваш лечебните заведения в Сандански, Петрич и Гоце Делчев, които поддържат критична инфраструктура като инвазивната кардиология, е удар под пояса. Това е обида към лекарите, които се борят за всеки дъх на пациентите от Гърмен до Хаджидимово. Ако Мартин Атанасов и неговите ментори от „Капитал“ наистина искаха да помогнат, щяха да попитат защо държавата плаща еднакво за пациент в центъра на София и за такъв, докаран в критично състояние от най-отдалечената махала на Сатовча. Но истината е, че тях не ги интересува пациентът. Тях ги интересува отчетът. А за нас в Югозапада истината е ясна: по-добре „скъпо“ лечение в Гоце Делчев, отколкото „евтина“ статистика в гробищния парк. Журналистиката изисква прецизност, не само в цифрите, но и в истината – нещо, което в. „Струма“ очевидно е продал срещу комфорта на софийското покровителство.